Решение № 373 от 10.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20231100901724 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Ищцовото дружество „Никар Про“ ЕООД твърди, че ответникът е вписан като негов управител в търговския регистър при Агенция по вписванията за периода от 22.06.2023 г. до 26.07.2023 г. Посочва, че това вписване е направено въз основа на представено в регистърното производство решение на едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД, който е физическото лице Н.А.К., за избор на ответника за управител. Твърди, че това решение представлява неистински документ, тъй като не е подписан от Н.К., която се сочи за негов автор. С оглед на този факт счита, че няма валидно решение за избор на ответника за управител на дружеството. Легитимирайки се като управител на дружеството, въпреки липсата на валидно решение за избора му от едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД, на 06.07.2023 г. ответникът сключил от името и за сметка на това дружество с „Боровец Ойл“ ЕООД договор за продажба на собствените му недвижими имот, представляващи 340/ 1170 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и от построената в него сграда с идентификатор *** по ККР на с. Радуил, общ.

Самоков. Уговорената с този договор покупна цена за имотите е в размер на 40 000 лв., която е по-ниска от тяхната пазарна цена, която към месец юли 2023 г. възлиза на 200 000 лв.

Ищецът посочва, че за сключване на тази разпоредителна сделка с недвижими имоти, собственост на „Никар Про“ ЕООД, не е налице и валидно взето решение от върховния орган на дружеството, като представеното такова при сключване на договора пред нотариус също е неистински документ, защото не носи подписа на едноличния собственик на капитала Н.А.К.. Заявява, че до момента от купувача по сделката не е заплатена никаква част от уговорената покупна цена. Ищецът твърди, че в резултат на тези действия, извършени от 1 ответника, са му причинени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 200 000 лв., която сума представлява пазарната цена на недвижимите имоти, които са излезли от патримониума на дружеството по силата на сключения на 06.07.2023 г. договор за продажба.

Поради изложеното ищецът „Никар Про“ ЕООД моли ответникът Е. И. К. да бъде осъден да му заплати сумата от 35 000 лв., представляваща частично заявена претенция от общата такава в размер на 200 000 лв. – стойността на причинените на „Никар Про“ ЕООД имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в резултат на неправомерни действия на ответника, който без да има правото за това е изразил от името на дружеството воля за разпореждане с притежавани от последното недвижими имоти по силата на сключения на 06.07.2023 г. договор за продажба, които вреди се изразяват в пазарната стойност на тези имоти към датата на сключване на сделката. Ищецът моли съдът, ако отхвърли предявения главен частичен иск поради това, че ответникът е имал качеството на управител на „Никар Про“ ЕООД и като такъв е имал правото да изразява от негово име воля пред трети лица за сключване на договор за продажба на собствени на дружеството недвижими имоти, да вземе предвид, че като е сключил този договор, без да има взето валидно решение за това от едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД и при цена много по-ниска от пазарната цена на имотите към датата на извършване на сделката, ответникът е нарушил задълженията си, произтичащи от органното правоотношение, възникнало между него и дружеството. Ето защо и в тази хипотеза той също дължи да обезщети ищцовото дружество за претърпените вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 200 000 лв., която сума представлява пазарната цена на недвижимите имоти, които са излезли от патримониума на дружеството по силата на сключения на 06.07.2023 г. договор за продажба. Поради изложеното ищецът моли, ако съдът отхвърли главния иск, да осъди ответника Е. И. К. да му заплати сумата от 35 000 лв., представляваща частично заявена претенция от общата такава в размер на 200 000 лв. – стойността на причинените на „Никар Про“ ЕООД имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в резултат на действия на ответника, в качеството му на управител на дружеството, по разпореждане с притежавани от последното недвижими имоти по силата на сключения на 06.07.2023 г. договор за продажба, които вреди се изразяват в пазарната стойност на тези имоти към датата на сключване на сделката.

Претендира се и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът Е. И. К. оспорва предявените искове. Твърди, че е избран за управител на „Никар Про“ ЕООД със знанието и съгласието на едноличния собственик на капитала на дружеството – Н.А.К.. Заявява, че покупната цена за продадените имоти на дружеството е получена лично от лицето А.А.В., което живее на семейни начала с едноличния собственик на капитала Каракашева. Посочва, че уговорената покупна цена на продадените имоти е съобразена със състоянието на сградата, която е била негодна за ползване и е със стара електроинсталация и със стара водопроводна инсталация, което е налагало извършването от купувача на неотложни строителни работи по укрепването и привеждането й в състояние, в което да може да се ползва безопасно. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове.

2

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главния иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД:

По така предявения иск ищецът следва да докаже следните факти: 1) извършване от ответника на виновно и противоправно поведение; 2) настъпване на имуществени вреди за ищеца, което с оглед посочените в исковата молба обстоятелства включва установяване на факта, че имуществото му е намаляло с недвижими имоти, чиято пазарна стойност е в размер на 200 000 лв.; 3) наличие на причинна връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените вреди.

Във връзка с направените от него възражения по основателността на иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД ответникът трябва да докаже, че към датата на сключване на договора за продажба на недвижими имоти на „Никар Про“ ЕООД той е бил надлежно избран за законен представител на това дружество с решение на компетентния орган.

Видно от отбелязванията по публичното електронно досие по партидата на дружеството „Никар Про“ ЕООД, в периода от 22.06.2023 г. до 26.07.2023 г. като управител на дружеството е вписано лицето Е. И. К., респ. преди и след това управител на дружеството е лицето Н.А.К. /която е и едноличен собственик на капитала/.

Спорен по делото е въпросът дали действително за посочения период ответникът Е.

И. К. е бил управител на дружеството.

В чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ е предвидено, че изборът на управител на дружество с правноорганизационна форма ООД е в правомощията на върховния му орган, който е общото събрание, съответно едноличният собственик на капитала в еднолично ООД, който съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ има правомощието да решава въпросите от компетентността на общото събрание. Следователно вземането на решение за промяна на персоналния състав на представителния орган на дружеството е в компетентността на неговия върховен орган, в случая – едноличният собственик на капитала Н.К.. Ето защо и за да се направи извод, че лицето Е. И. К. е било управител на ишцовото дружество за сочения период, следва да се установи, че от едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД – Н.К., са взети решения за освобождаване на вписаното в търговския регистър лице за управител Н.К. и за избор на ново лице – Е. И. К. за управител на търговското дружество, което е вписано в търговския регистър.

В тази връзка по делото са приети като писмени доказателства по делото заверени копия на представени в Търговския регистър документи във връзка със заявяване на вписване на нововъзникналото обстоятелство – избор на нов управител на дружеството, а именно – заявление А4 за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност; заявление Ж1 за изпълнение на указанията по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, решение на едноличния собственик на капитала на „Никар Про“ ЕООД от 16.06.2023 г., 3

Устав на дружеството от 16.06.2023 г.

Ищецът е оспорил истинността на приложените към заявление А4 и Ж1 документи, а именно – решение на едноличния собственик за смяна на управителя и за промяна на дружествения устав от 16.06.2023 г. и два броя Устава на „Никар Про“ ЕООД, при твърдения, че едноличният собственик на капитала на дружеството никога не е подписвало тези документи, респ. въведени са твърдения за „кражба на подпис“. В тази връзка по делото са допуснати и изслушани основно и допълнително заключение на съдебно-графическа експертиза, от които се установява, че всички подписи-обекти на експертизата са копия на подписи, положени от Н.А.К., като единственият подпис-обект на експертизата, за който вещото лице е стигнал до категоричен извод, че не е положен от Н.К., е подписът в Решение от 12.06.2023 г., заверено с рег. № 1566, нот. акт № 178, т. 1 от нотариус Б.М., с район на действие – РС-Самоков /приложено в оригинал по нотариалното дело по описа на нотариус Б.М./.

Предвид изложеното и с оглед правилата за разпределяне на доказателствена тежест, недоказано в процеса остана оспорването на ищеца. Съдът не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, каквото е искането на ищеца, тъй като в производството не се установи категорично, че процесните документи в оригинал са в държане на ответника. При това положение и при наличие на валидно взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ съдът достига до извод, че за процесния период Е. К. е бил управител на дружеството. Сключвайки сделката от 06.07.2023 г., която се твърди да е вредоносна по отношение на ищцовото дружество, ответникът не е действал противоправно, а в изпълнение на задълженията си като управител на „Никар Про“ ЕООД.

С оглед изложеното не се установява наличие на противоправно и виновно поведение от страна на ответника по иска по чл. 45 ЗЗД, тъй като се установи, че ответникът е имал качеството на управител на „Никар Про“ ЕООД и като такъв е имал правото да изразява от негово име воля пред трети лица за сключване на договор за продажба на собствени на дружеството недвижими имоти от 06.07.2023 г. Ето защо, предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.

По евентуалния иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ:

Предвид извода за това, че предявеният главен осъдителен иск е неоснователен, то в процеса се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на имуществени вреди за дружеството, което с оглед посочените в исковата молба обстоятелства включва установяване на факта, че имуществото на дружеството е намаляло с недвижими имоти, чиято пазарна стойност е в размер на 200 000 лв.; 3) наличие на причинна връзка между неизпълнението на ответника на задълженията му като управител и претърпените вреди.

4

В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която произтича от съществуващите между него и дружество с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското дружество решение да се предприемат действия за ангажиране на имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното правоотношение между него и дружеството. Само върховният орган на юридическото лице – търговец има правомощието по закон да прецени дали да търси обезщетение за причинени от действията на управителя имуществени вреди или да го освободи от отговорност за извършените от него действия, включително такива, които са противоправни и от които са причинени вреди на търговското дружество. Тези правомощия на общото събрание на съдружниците в ООД произтичат от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ. Ето защо и наличието на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-ищец по чл.