Решение № 1646 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1646 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100510673 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищцата Х. Х. Т., чрез пълномощника адв. П. В., срещу решение №5727/30.03.2024г., постановено по гр.д.

№34766/2021г. по описа на СРС, 171 състав, в частта, с която са отхвърлени предявеният от Х. Х. Т. срещу М. Й. Д. иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД за разликата над сумата от 4800 лева до пълния предявен размер от 12000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, уплах, стрес, синини на лицето и средна телесна повреда – разместено счупване на костите на носа с изместване на носната преграда наляво, и искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на общо 3017,33 лева, представляваща имуществени вреди, от които: 2950 лева – заплатена от ищцата на 02.10.2018г. втора операция в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД във връзка с нарушена лицева симетрия поради деформация на носната пирамида и затруднено дишане, 17,40 лева – заплатени три броя потребителски такси – всяка по 5,40 лева за извършени прегледи в отделението по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, за които е издадена фактура от 05.10.2018г., 1

41,90 лева – заплатен преглед при д-р Е.Д. и платена потребителска такса за него, 8,03 лева – цена на закупено лекарство „Ксизал“, причинени вследствие на протИ.правно и виновно поведение на ответника на 16.01.2018г. около 19:00 часа, в гр. София, на ул. ****, изразяващо се в нанасяне на удар с пълна бутилка бира в областта на носа на Х. Т., и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно и необосновано поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, както и изводите на съда не кореспондирали със събраните по делото доказателства, и е направено искане да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Поддържа, че от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение се установявало, че загрозяването от изместването на носната пирамида вляво от средната линия и нарушението на носното дишане двустранно биха имали постоянен характер без извършването на оперативната интервенция. От медицинската документация се установявало, че проведеното оперативно лечение не е постигнало своя лечебен ефект, като е продължило персистирането на наличие на девиация на носната пирамида, съпроводено със затруднено дишане. Тези персистиращи усложнения наложили извършването на нова оперативна интервенция с цел възстановяване на лицевата симетрия и премахване на затрудненото носно дишане. Не следвало да бъде кредитирано заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което причината за извършването на втората операция била изкривяване на хрущяла на носната преграда, което е било или вродено, или е съществувало преди нанасянето на удара от ответника. С влязлата в сила присъда било установено, че на ищцата е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване на костите на носа с изместване на носната преграда наляво, като това следвало да бъде съобразено от първоинстанционния съд на основание чл.300 от ГПК. Заключението на СМЕ се разминавало с установеното от наказателния съд с влязлата в сила присъда и не следвало да бъде кредитирано в тази част. Счита, че присъденият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е занижен.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна М. Й. Д., чрез пълномощника адв. И. Я., с който жалбата се 2 оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ищцата отхвърлителна част. Поддържа, че ответникът е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като е бил провокиран, обиждан и нападнат от ищцата и имал право да се отбранява. Представените доказателства не установявали претърпени от ищцата вреди и извършени в тази връзка разходи. Счита, че не следва да понася разноските по втората операция. Поддържа, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, която с агресивните си действия е допринесла за настъпване на протИ.правния резултат.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на поведение на ответника, който на 16.01.2018г. около 19:00 часа, в гр. София, на ул. **** нанесъл на удар с пълна бутилка бира в областта на носа на ищцата, вследствие на което същата е претърпяла увреждане – счупване на костите на носа с изместване на носната преграда наляво, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №8651/2019г. по описа на СРС, 147 състав, и с искане за заплащане на законна лихва за забава върху дължимото обезщетение от деня на увреждането до заплащане на обезщетението.

Съобразно изложеното с исковата молба и отговора по чл. 131 от ГПК, спорни между страните са били фактите, отнасящи се до съпричиняване на 3 вредоносния резултат от ищцата, размера на справедлИ.то обезщетение за неимуществени вреди и твърдените от ищцата имуществени вреди.

Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, след съобразяване на влязлата в сила присъда по НОХД №8651/2019г. по описа на СРС, 147 състав, на основание чл.300 от ГПК, и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебномедицинска експертиза, като е приел, че са се доказали предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника за обезщетяване на причинените болки и страдания на ищцата, че същата не е съпричинила вредоносния резултат, определил е сумата от 4800 лв. като справедлИ. обезщетение за претърпяното от ищцата травматично увреждане предвид характера и степента му, продължителността на лечението, както и отраженията върху ежедневния комфорт, и отхвърлил предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, като е изложил мотиви, че не е налице причинно-следствена връзка между деянието на ответника и претърпяната от ищцата втора оперативна интервенция.

Въззивният съд споделя тези фактически констатации и правни изводи, и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря, с изключение на частта за определен като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 4800 лева.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Оплакването на ищцата относно размера на обезщетението по критериите по чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира за основателно.

Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, гласни такива, и заключението на приетата СМЕ сочат, че определената от първоинстанционния съд сума от 4800 лв. не се явява адекватна на установеното травматично увреждане, проведеното оперативно лечение, претърпените от ищцата болки и страдания, затруднения, негативни емоции и продължителният възстановителен период. Предвид на всички обсъдени по делото в тяхната съвкупност доказателства следва да се приеме за установено, че процесният инцидент е имал изключително негативен ефект върху физическото и психическото състояние на ищцата, която е преживяла силни 4 болки и страдания, както и значителен емоционален дискомфорт и допълнителни неудобства, свързани с нормалното му ежедневие в периода на проведеното лечение. Преценявайки тежестта на увреждането, неговият интензитет, периода на възстановяване, и с оглед обществения критерий за справедлИ.ст и съдебната практика, намира, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания следва да бъде определен в размер на сумата от 5112,92 евро (10 000 лв.).

Въззивната инстанция намира за неоснователно поддържаното с жалбата оплакване, че ответникът следва да отговаря за претърпените имуществени и неимуществени вреди от ищцата вследствие на втората оперативна интервенция. На първо място причинно-следствена връзка между тази оперативна интервенция и претърпяното от ищцата увреждане вследствие на деянието на ответника не се установява от кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от страните. На следващо място дори да се приеме, че е налице причинно – следствена връзка с деянието на ответника, същата не е пряка и непосредствена, тъй като от медицинската документация се установява, че причинените вреди и можело и е следвало да бъдат отстранени с първата оперативна интервенция.

Неоснователни са поддържаните от въззиваемата страна доводи за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява същата да е имала поведение, което да обуслови или улесни настъпването на вредоносния резултат.

Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над сумата от 4800 лева до размер на сумата от 10 000 лева, като искът бъде уважен в този размер.

При този изход на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 367,10 евро, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на още 268,71 евро.

На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство, съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 125,27 евро, с оглед обстоятелството, че в представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че е заплатено само част от уговореното адвокатско 5 възнаграждение, а именно сумата от 500 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №5727/30.03.2024г., постановено по гр.д.

№34766/2021г. по описа на СРС, 171 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. Х. Т. срещу М. Й. Д. иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД за разликата над сумата от 4800 лева до размера от 10 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, уплах, стрес, синини на лицето и средна телесна повреда – разместено счупване на костите на носа с изместване на носната преграда наляво, причинени вследствие на протИ.правно и виновно поведение на ответника на 16.01.2018г. около 19:00 часа, в гр. София, на ул.

****, изразяващо се в нанасяне на удар с пълна бутилка бира в областта на носа на Х. Т., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД М. Й.

Д., ЕГН **********, да заплати на Х. Х. Т., ЕГН **********, сумата от още 2658,72 евро (5200 лева)– обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, уплах, стрес, синини на лицето и средна телесна повреда – разместено счупване на костите на носа с изместване на носната преграда наляво, причинени вследствие на протИ.правно и виновно поведение на ответника на 16.01.2018г. около 19:00 часа, в гр. София, на ул. ****, изразяващо се в нанасяне на удар с пълна бутилка бира в областта на носа на Х. Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 16.01.2018г. до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на още 268,71 евро и разноски за въззивното производство в размер на 367,10 евро.