Определение № 4174 от 13.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4174 гр. София, 13.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Геновева Николаева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002104420 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Т. В., представлявана от адвокат С., против решение № 461 от 18.08.2025 г., постановено по в.гр.д. № 550/2025 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, в частта, с която, след като е отменено решение № 69/18.03.2025 г., поправено с решение № 72/21.03.2025 г. по гр.д.№ 839/2022 г. по описа на РС- Разлог, е постановено по отношение на Р. Т. В., М. К. Т., А. С. Т., И. Д. К. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците му М. Д. К., Д. И. К. и Е. И. / и Й. Н. Г., че ищците като наследници на Й. В. са собственици на основание реституция на ПИ с идентификатор *****.**.** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18- 81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], м. „Г.”, с площ: 1570.00 квадратни метра, представляващ нива с площ 1,571 дка в м. „Г.”, отразена като имот с № ***** по картата на землището, както следва: Я. Т. Г.- на 1/4/ ид.ч. , М. Г. К.на 1/8 ид.ч., Л. И. Л.- на 1/16 ид.ч., Г. И. Л.- на 1/16 ид.ч., Г. Д. Ч.- на 1/16 ид.ч. и Л. Д. Ч.на 1/16 ид.ч., като е отхвърлен установителният иск на Г. Д. Ч. и на Л. Д. Ч. за признаване спрямо ответниците, че са собственици на процесния имот за над 1/16 ид.ч. до поисканите 1/12 ид.ч. и Р. Т. В. е осъдена да предаде на ищците владението върху посочените идеални части.

Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно. Поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване на въззивното решение по 1 чл.281, т.3 ГПК.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа още, че решението е очевидно неправилно. Сочи като основания за очевидна неправилност изводите на съда по приложението на чл. 220 ГПК/отм./ и обвързаността на ответницата с решението постановено по гр.д. № 976/2004 г., както и противоречивите мотиви на съда по отношение на въпроса дали ответницата е упражнявала владение върху имота. Посочва следните въпроси като правни :

1. Изключва ли се приложението на чл. 70 ЗС, признаващ правата на добросъвестно владение , когато купувачът на процесния имот е наследник на предходния продавач, когато последният е признат за несобственик на процесния имот, чрез влязло в сила съдебно решение? Този въпрос се поставя с оглед развитието на правото и точното прилагане на закона.

2. Поддържа противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл. 70 ЗСрешение № 385 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 1359/2009 г. на II г.о. на ВКС, решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 3131/2008 г. на III г.о. на ВКС, решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр.д.

№ 1451/2017 г. на I г.о. на ВКС, решение №52 от23.07.2018 г. по гр.д. № 1455/2017 г. на I г.о.на ВКС, решение №60111 от 08.10.2021 г. по гр.д. №342/2021 г. на II г.о. на ВКС, решение № 37 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 1394 / 2018 г. на І г.о. на ВКС, решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 1451/ 2017 г. на І г.о. на ВКС, решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1455 / 2017 г. на І г.о. на ВКС, Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9 /74 г. на Пленум на ВС, решение № 292 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1291 / 2012 г. на ВКС, решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр. д. № 59 /2011 г. на Върховен касационен съд, решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 1451 / 2017 г. на ВКС.

Ответниците Я. Т. Г., М. Г. К., Л. И. Л., Г. И. Л., Г. Д. Ч. и Л. Д. Ч., всички представлявани от адвокат Я., оспорват да са поставени въпроси, които да са решени в противоречие с практиката на ВКС, оспорват решението да е очевидно неправилно, както и че не е обосновано приложението на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържат постановеното решение да е правилно в обжалваната част.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по иск за собственост, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, съставът на ОС- Благоеград е установил, че ищците са наследници на общия наследодател Й. Т. В., починала на 21.01.1945г. и оставила четирима низходящи наследници от първи ред /деца/. Ищцата Я. Т. Г. е единствената нейна останала 2 жива дъщеря, ищците Л. и Г. Л. са нейни внуци – синове на починалата й дъщеря М. Т. Л., а ищците М. К. и Г. Л. Ч. са наследници на другата починала дъщеря на Й. В. – Е. Т. Ч., като М. К. е внучка на Й. В., а Г. и Л. Ч. са деца на починалия й внук Д. Ч.. Ответницата Р. Т. В. е дъщеря на Т. Н. В., който е починал и който е внук на общия наследодател Й. В. и син на починалия й син - Н. Т. В.. Съдът е установил, че с решение № 336/25.05.2005г., постановено по гр.д.№ 976/2004г. по описа на РС Разлог, е прието за установено по отношение на наследниците на Н. В.- Р. С. В., Й. Н. Г. и Т. Н. В., че към момента на образуване на ТКЗС процесният недвижим земеделски имот: нива с площ от 1,5 дка, в местността „Г. е бил собственост на Й. Т. В.. Решението е влязло в законна сила на 16.01.2008 г. Въз основа на това решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ с решение № 2228 от 13.11.2008г., постановено от Общинска служба по земеделие - [населено място], влязло в сила на 13.01.2009 г., вписано в СВ - Р. под. вх. № 3761/11.07.2022 г. акт № 70, том XIII, дело № 1904/2022 г. е било възстановено правото на собственост на наследниците на Й. Т. В., в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,571 дка, в местността „Г.“, представляваща имот № 031011 по картата на землището. Съдът е установил, че в периода 2004-2006 г. имотът е бил предмет на разпоредителни сделки от наследниците на Н. В. в полза на И. К., на А. и М. Т. и на Р. В.. Съдът е посочил, че не е спорен между страните фактът, че към подаване на иска, както и към приключване на устните състезания имотът е във фактическата власт само на ответника Р. В.. От разпита на свидетелите, доведи от ищците, съдът е установил, че процесният имот е бил необработван, като едва през 2022 г. мястото е било солидно оградено, както се разбрало от М. и Р. В., а след това в него се появили постройки- временни оранжерии и нещо като тоалетна. Свидетелите установявали местоположението на имота по намиращия се наблизо стълб за високо напрежение.

Свидетелите, доведени от ответниците, установявали различна фактическа обстановка.

Свидетелят И. Г., съсед на имота, установявал, че от 2009 г. с Р. са имали сключен писмен договор да пашува животните си там и това е продължило до 2014 г. - 2015 г., за което не е плащал, но е давал мляко, сирене. Твърдял, че след 2014 г. Р. била започнала да си прави градина, да заглажда мястото и да го обработва, изградила си парник. Свидетелят уточнявал в показанията си, че мястото е било оградено след 2015 г., с мрежа и железни колове, поставена била врата, но не знаел кога са се правили постройките – парник, беседки, има кокошки. Свидетелят установявал, че до имота има далекопровод , но върху имота не минават жици, като процесният имот се намира на около 200-300 метра на запад от фермата на свидетеля. Свидетелят И. О. установявал, че около 2015 г. Р. и майка й започнали да обработват имота, заградили го с паянтова ограда, след това сложили мрежа и направили в горния край, южно на имота тераса и там вече изградили оранжерия, птичарник, започнали да облагородяват мястото, да садят дръвчета. Установявал, че около 2007 г. – 2008 г. Д. Г. е садил в имота картофи, а след това синът му В. го е гледал като пасище, но какви са били отношенията им с Р. по повод имота, не знае. Твърдял, че родителите на Р. около 2007- 2008 г. споделяли, че имота е техен. Свидетелят К. Г. установявал, че през 2007 г. е садил картофи в имота и знаел, че бил на Р., която му дала разрешение да сади. Свидетелят сочел, че синът му И. имал договор с Р. да го ползва за пасище. Имотът бил ползван за пасище докато 3 сложили ограда около 2014 г., която първоначално била от литровици и ограждала само отчасти имота. След като сложили оградата започнали да си обработват имота, направили оранжерия, барбекю, кокошкарник. Свидетелят установявал, че наблизо има стълб, който не е в имота. От изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че през м.07.2020г. е извършено летене и заснемане на землището на [населено място] и върху имот с идентификатор ****.**.* няма извършено строителство, няма заснето обработване на терена. Поради вертикалното заснемане, ако имало изградена ограда тя не би била заснета, освен ако е масивна и с дебелина. При втора извадка към м.12.2022 г. в поземления имот вече са заснети изпълнени строежи – изградени три постройки, монтирана подвижна оранжерия, различно обработване на земята, като съществуващата на място ограда не е отразена на снимката. Вещото лице е обобщило, че до 2022 г. в кадастралната карта на [населено място], съвместена с два броя ортофотокарти от м.07.2020 г. и м.12.2022 г., процесният имот е отразен с идентификатор *****.**.**, няма промяна в отразяването на границите и няма отразени строежи, а такива има след 2022 г. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание същото потвърждава, че над имота минава кабел, с който е захранен с ел.енергия, но същият не идва от намиращия се наблизо до имота метален стълб за високо напрежение /желе/.

При така установените факти съдът е приел извод, че разпоредителните сделки не са породили вещен ефект, тъй като прехвърлителите не са били собственици на прехвърлените права. Приел е, че установителните искове срещу Й. Г. И. К., М. и А. Т. и Р. В. са основателни и следва да се уважат съобразно правата на ищците в наследството.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата Р. В. да е придобила по давност процесния имот. Съдът е посочил,че ответницата е обвързана от решението по гр.д.

№ 976/2004г. по описа на РС Разлог на основание чл.220 ГПК /отм./, като тези свои изводи е подкрепил с практиката на ВКС / решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV г. о., ГК/ . Приел е извод, че Р. В. е пряк низходящ наследник на Т. Н. В., който е бил ответник по гр.д.№ 976/2004г. по описа на РС Разлог. Ето защо, силата на пресъдено нещо на това решение се разпростирала и спрямо нея. На това основание тази страна не можела да се позовава на добросъвестност на владението, тъй като се опровергава тезата за незнание, че праводателят й не е собственик, още повече, че и трите сделки са осъществени по време на висящия процес по гр.д.№ 976/2004г. на РС Разлог. Съдът е посочил още, че ответницата можела да упражнява давностно владение върху имота след приключване на реституционната процедура в полза на правоимащите лица. На следващо място е посочил, че ответницата не попада в приложното поле на тълкувателно дело № 5/ 2024 г., образувано за даване отговор на въпроса “От кой момент започва да тече придобивна давност в полза на третото лице-приобретател, придобило имота от лица, на които е била възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ, но впоследствие с решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ правата на прехвърлителите са отречени и правото на собственост е възстановено с решение по чл.