Решение № 1067 от 11.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Варна, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110200628 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. Т. от гр. Варна, чрез адвокат З. Й., ВАК, срещу Наказателно постановление № 483/29.11.2022 г. на Зам. Кмета на Община - Варна, с което на лицето било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178е. от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва извършването на нарушение. Сочи, че не е паркирал на тротоар. Намира, че деянието му не следва да се квалифицира като нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП . Привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила- липса на надлежно 1 описание на обстоятелствата, при които е извършено претендираното нарушение и на негови съставомерни признаци, както и неправилно посочване на санкционната норма. Намира, че са налице условията за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адвокат З. Й., ВАК който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Моли за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 07.10.2022 г. около 12:10 ч. в гр.Варна, жалбоподателя М. С. Т. като водач на МПС – товарен автомобил „Пежо“ с рег. № ******, собственост на „Нов Дизайн 82, ЕООД, ЕИК 202456061, паркирал превозното средство върху тротоара на ул. "Битоля", срещу № 19.

Това обстоятелство било забелязано от свидетелите С. П. и К. К. служители в сектор "Общинска полиция" при ОД на МВР-Варна. Св. К.

2 преценил, че товарния автомобил неправилно е паркиран върху тротоара и уведомил жалбоподателя, че ще му състави фиш за налагане на глоба. Тъй като Т. изразил несъгласие, на същата дата св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е паркирал върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което създава пречки за преминаването на пешеходците на процесното място – гр.Варна, ул.“Битоля“, срещу № 19.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с общи възражения.

Писмени такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .

Въз основа на съставения акт на 07.10.2022 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94, ал.

3 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите - С. П. и К. К. -, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите П. и К. следва да бъдат кредитирани като последователни, без противоречиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата лично са възприели местонахождението на процесния автомобил. При това положение съдът приема, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил в покой.

При това положение, предвид липсата на основания за съмнение в обективността на свидетелите П. и К., съдът намира, че следва да бъдат кредитирани именно показанията на двамата полицейски служители.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, 3 като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 0506/07.02.2020 г. на кмета на Община - Варна, в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Действително, описанието на нарушението в акта е непрецизно, като е посочено противоречиво, че жалбоподателят е паркирал и престоява върху тротоар.

Административно наказателното обвинение обаче е прецизирано в наказателното постановление, в съответствие с нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Обстоятелствената част на НП не поражда съмнение, че същото е издадено именно за нарушението, констатирано в съставения акт, индивидуализирано посредством датата, часа, мястото на извършване на деянието, моторното превозно средство и действията, чрез които е извършено. Следователно отстраняването на непрецизностите при описанието на нарушението в акта не е довело до накърняване на правото на защита на нарушителя и не обуславя отмяна на наказателното постановление на това основание.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

4

Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП посочва, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДвП , "в престой" е пътно превозно средство, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

От своя страна § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП дефинира "тротоар" като "изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци". Предвид посочените легални дефиниции и с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че жалбоподателят действително е привел в покой автомобила си на тротоар на посоченото в НП място.

Съдът приема за безспорно установено, че мястото на извършване на нарушението – тротоар на ул. "Битоля", срещу № 19 не е определено от собственика на пътя - Община Варна, като място за престой и паркиране. За определянето на местата за престой и паркиране върху тротоар е необходимо наличието на нарочно поставен знак, като при липсата на такъв паркирането не е разрешено дори да са спазени останалите въведени с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП изисквания.

В практиката си Административен съд-Варна изтъква, че доколкото наличието на такъв знак представлява благоприятен юридически факт за санкционираното лице, доказателствената тежест е възложена на последното.

След като жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказвал, че мястото е било разрешено за престой върху тротоара, следва да се приеме, че доказателствената сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е останала необорена. В този смисъл е Решение № 2432 от 13.12.2019 г. на АдмС - Варна 5 по к. а. н. д. № 2497/2019 г., в което се приема също, че при установяване факта на паркиране върху тротоар на място, което не е определено за целта от собственика на пътя или администрацията, която го управлява, е налице нарушение на с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП , като не следва да се изследват останалите предпоставки на нормата (допустимата максимална маса на превозното средство, как е било паркирано превозното средство спрямо оста на пътя, разстоянието между паркирания автомобил и сградите), които са предвидени като изисквания към водачите само в случай, че за съответния тротоар е определено място за паркиране от съответната община или администрация. Изложеното становище се споделя изцяло и от настоящия състав. При това положение съдът приема, че жалбоподателят действително виновно е нарушила цитираната разпоредба, като наличието на нарушението правилно е констатирано в атакуваното наказателно постановление.

Относно нарушението, съдът намира, че същото е доказано и правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника по чл. 178е от ЗДП . Безспорно е установена, фактическата обстановка, като същата е непроменена от съставянето на АУАН и в последствие при издаването на НП. Безспорно е установено кой, къде, на коя улица и кога е бил паркирал неправилно върху изградения тротоар, описано е точно и за кого представлява пречка така паркирания автомобил.

Определяйки глоба в размер на 50. 00 лв. – минимума предвиден от закона, АНО се е съобразил както с обществената опасност на въззивника, така и с обществената опасност на извършеното нарушение, от което не са настъпили други тежки вредни последици.

Съдът както и АНО намира, че нарушението не се отличава с пониска степен на общствена опасност в сравнение с други такива нарушения.

Въпреки, че АНО не е изложил мотиви относно размера на глобата, съдът намира, че същия е правилно и справедливо определен в предвидения от закона минимум, като са отчетени всички житейски факти описани от въззивницата във възражението и срещу АУАН и в жалбата срещу НП. Съдът намира, че правилно е дадена правната квалификация на нарушението и правилно е посочена санкционната норма от ЗДП.

6

Предвид забраната по чл. 189з. от ЗДвП не следва да се обсъжда приложението на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна в депозираното писмено становище съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 /осемдесет/лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

7

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 483/29.11.2022 г. на Заместник Кмет на Община - Варна, с което на М. С. Т. от гр. Варна, ЕГН ********** е наложена „ГЛОБА“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева на основание чл. 178 е от ЗДП.