Протоколно определение № 15532 от 12.09.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 15532 гр. София, 29.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ

Съдебни

ЕЛЕНА Н. КАЦАРСКА заседатели: Таня Цв. Златанова при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА и прокурора Х. Д. М. Д. П. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Наказателно дело от общ характер № 20241110210190 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и след проведено тайно съвещание по въпросите, които са предмет на разпоредителното заседание, намира следното:

С оглед внесеното от прокурора обвинение, делото е подсъдно на СРС по правилата на родова и местна подсъдност.

Законови основания за прекратяване или спиране на наказателното производство съставът на съда не установява към днешна дата.

Основания делото да се разгледа по реда на особените правила (Глава XXVII или Глава XXIX от НПК) към настоящият момент няма, тъй като искания на страните в тази насока не са направени.

Разглеждане на делото при закрити врати или привличане на резервен член на съдебния състав не се налага в днешния момент. Назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник също не е необходимо да се извършва по делото.

Съставът на първата инстанция счита, че и извършване на съдебноследствени действия по делото също не е наложително.

По отношение на мярката за процесуална принуда, която се търпи в момента, то същата следва да продължи да действа такава, каквато е била определена от състав на СРС с протоколно определение, а именно – „домашен арест”, считано от 14.09.2023г.

Страните нямат искания за събиране на нови доказателства , като това не ограничава правото им да направят такива искания в рамките на съдебното 1 следствие, ако такова започне по делото.

В принципен план делото следва да се насрочи за съдебно заседание, освен ако съдът смята, че са налице съществени и отстраними процесуални нарушения, каквато е хипотезата в конкретният случай, при следната аргументация:

Прокурорът, който е изготвил ОА в неговият диспозитив, е посочил, че са отнети 3 (три) бр. лети джанти и 3 (три) бр. велосипеди, които вещи в диспозитива на ОА не са индивидуализирани – нито като вид, марка, модел и други характеристики, нито са остойностени, за разлика от фактическата част на ОА, където прокурорът подробно е посочил вещите, които са предмет на инкриминираното деяние и където е посочено, че джантите са алуминиеви.

В същото време, в постановлението за привличане на обвиняем, инкриминираните вещи са подробно индивидуализирани като вид, марка и парична стойност (единична и обща).

При такава ситуация ОА страда от един-единствен порок и той е свързан с противоречие между диспозитива му и неговата мотивна част на обвинението.

След като в Постановлението за привличане на обвиняемо лице подробно са посочени кои са вещите, които са предмет на кражбата, с тяхната пълна индивидуализация и стойност, то идентична следва да бъде ситуацията и с диспозитива на обвинителния акт, което обаче, в случая не е налице.

Съдебният състав на тази инстанция счита, че не може вещите да бъдат индивидуализирани по различен начин, в частност – във фактическите обстоятелства джантите да са алуминиеви, а в диспозитива да се говори за „лети джанти”.

Всичко това внася неяснота в тази част на обвинението, защото една вещ, предмет на присвоителното престъпление кражба, следва да бъде индивидуализирана ясно, точно и конкретно, вкл. с нейната стойност , и то по един и същ начин във внесения обвинителен акт и в Постановлението за привличане на обвиняемо лице.

Поради тази причина така внесения от СРП обвинителен акт следва да бъде основание съдебното производство по делото да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора, който да изготви ОА, който отговаря на минималните стандарти за съдържанието на обвинителния акт, заложени в Тълк. реш. № № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, като не допуска повторно противоречие между обстоятелствената (мотивна) и диспозитивната част на обвинителния акт, и индивидуализира вещите точно, ясно и коректно с тяхната стойност , и при пълно съответствие с Постановлението за привличане на обвиняем .

По отношение на сочените проблеми от защитника адв. Б., принципно в ОА прокурорът трябва да посочи дали вредите от престъплението са изцяло или частично невъзстановени. Конкретният подход на прокурора, внесъл този обвинителен акт, е да посочи, че всички вреди са невъзстановени, което е погрешно, защото част от вредите са възстановени и това трябва да бъде отразено в ОА. Затова прокурорът трябва да посочи кои вреди са възстановени чрез връщане или обезпечаване и кои не са били, но това принципно не се отразява на правото на защита на лицето, което е привлечено като обвиняем.

2

Първият проблем обаче, очевидно се отразява на правото на защита на обвиняемото лице, защото прокурорът е повдигнал обвинение с Постановлението за привличане на обвиняем, в което се сочат конкретни, ясно дефинирани, характеризирани и оценени врещи, а в обвинителния акт, в който „се разгръща в пълнота обвинителната теза” на прокурора, са изброени отнетите вещи само общо – джанти и велосипеди, но какви джанти, какви велосипеди – не става ясно.

При това, след като прокурорът ги е посочил и в мотивната част на ОА, то те следва да фигурират по идентичен начин и в диспозитива (двете части се намират в т. нар. „хармонично единство” на прокурорския акт), като нарушението е отстранимо по реда на чл.242 и сл. от НПК чрез изготвяне само на нов ОА и никакви други действия, освен ако прокурорът не желае да дава някакви указания на разследващия орган, което е негово процесуално право.

С оглед така развилата се процесуална ситуация, според съдебният състав не се налага да бъде конституиран частен обвинител по делото, т. к. в досъдебното производство такава фигура няма, а и предвид възможността делото принципно да бъде разгледано отново, когато бъде внесен коректен и перфектен ОА, отговарящ на стандарта и в ново разпоредително заседание съдът да се произнесе по този въпрос.

По тези съображения и на осн. чл.248, ал.1, ал.2, ал.5, т.1, ал.6 вр. чл.249, ал.1, ал.4, т.1 и чл.76 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, че делото е подсъдно на СРС като първа инстанция по правилата на родова и местна подсъдност.

ПРИЕМА, че към днешна дата няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство по делото.

ПРИЕМА, че няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила на Глава XXVII или Глава XXIX от НПК.

КОНСТАТИРА, че не е налице необходимост делото да се разглежда при закрити врата; да се привлича резервен член на съдебния състав (съдия или заседател); да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник , като НЕ СЕ НАЛАГА провеждане по делегация на съдебно-следствени действия.

ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимото лице И. Б. С. (с установена самоличност) мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ ”.

НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ по доказателствата, т. к. не са направени искания от страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на свидетеля В. Ц. Б. да бъде конституиран като ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ по делото.

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. О. Х. ДЕЛО № 10190 по описа на СРС – НО, 102-ри състав за 2024 година.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ПРОКУРОРА за отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуалните правила, довели до засягане правото на 3 защита на обвиняемото лице.

Определението относно мярката за неотклонение, съществените процесуални нарушения, като и отказа да бъде конституиран частен обвинител може да се оспорва с частна жалба и/или частен протест по реда на Глава XXII от НПК пред Софийския градски съд в седмодневен срок от днес.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

4