Решение № 2484 от 31.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2484 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330105269 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

Делото е образувано по искова молба на „ Булстрад Виена Иншурънс груп„ ЗЕАД , със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК 000694286, против Община Пловдив , ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл.

Стефан Стамболов № 1, с искане до съда да се осъди общината да заплати сумата от 108.06 лева, формирана от главница – регресно вземане от вреди , причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди от неравности на път от общинската пътна мрежа), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането .

Твърди се в нея, че ищецът е капиталово търговско дружество, страна – застраховател по договор за имуществена застраховка „ Булстрад Каско Стандарт”, ( полица № ***************), сключен с трето на спора лице „Уникредит Флийт Мениджмънт“ АД , за периода от 23.07.2019г. до 23.07.2023г. и касаещ лек автомобил марка „Шкода”, модел ”Октавия” с държавен контролен номер ***********, собствен на това дружество. Този автомобил, управляван от Е. Т., претърпял на дата 03.06.2020г пътнотранспортно произшествие, като пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на уличното платно в *********, по ул. „********** “ в близост до зала *********. В резултат на ПТП, автомобила бил увреден - увредени била предната дясна гума. Заведена била при ищеца щета с номер ****************, по която застрахователят определил обезщетение в размер на 108.06 лева. То било изплатено изцяло на третото правоимащо лице. Това се случило на 1 дата 20.07.2020г. Община Пловдив била поканена да заплати регресното обезщетение, но плащане ищецът не получил. Твърди, че ответната администрация била длъжна да стопанисва веща – пътя при което и моли, като суброгирано в правата на увреденото лице дружество, да му се присъди сумата за обезщетение за вредите. Претендира се и законовата лихва върху нея от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по производството.

Ответникът оспорва исковете , отговорът му е депозиран своевременно с оглед срока по чл.131 от ГПК. Отрича наличието на причинно – следствена връзка между настъпилото произшествие и вредите, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на трето на спора лице – водач на автомобила. Нямало противоправно увреждащо действие на лица от състава на общината, и затова се моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят разноските.

Вещото лице по проведената автотехническа експертиза дава заключение, че от техническа гледна точка най-вероятен е механизъм на настъпване на увредите , при който предното дясно колело на автомобила попада в непредвидимо необезопасено препятствие на пътното платно – несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно; има причинно – следствена връзка между описания механизъм и настъпилите вреди. Като резултат, увредена са както гумата , така и прилежащата й джанта, като необходимата за отстраняването на тази повреда сума е 134.21 лева , и за определяне на тази стойност е отчетена необходимата амортизация.

При тези факти, води се осъдителен иск с правно основание в чл. 410 от Кодекса за застраховането – за репариране от причинителя на вреди от непозволено увреждане - които ищецът е заплатил на трето лице по силата на договор за имуществена застраховка, съединен с акцесорен иск за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите в размер на законната лихва от датата на подаването на ИМ в съда до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, като се запозна с наведените от страните страните факти и доказателства за тях, съобрази следното :

Сложния фактически състав на чл. 410 от Кодекса за застраховането предполага едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на застраховано по имуществена застраховка имущество ; увредата да се дължи на вещ, собствена на ответника; заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено лице .

Най- напред, доказано е съществуването на договор за застраховка „Булстрад Каско стандарт” под формата на застрахователна полица № *********************, копие от която е представено на л.12 от делото. Застраховката е сключена за периода от 23.07.2019г. до 23.07.2023г. и има за предмет поемане от застрахователя на риск от настъпване на имуществени вреди по лек автомобил марка марка „Шкода”, модел ”Октавия” с държавен контролен номер ***********. Тоест, по отношение на автомобила има валидна застраховка 2

„автокаско” към датата на настъпването на пътното произшествие, 03.06.2020г.

Липсата на снимков материал на автомобила при сключване на договора не води до извод за липса на договор , тъй като такъв оглед не е съществен елемент на договора. Няма данни за предходно налично такова увреждане по автомобила, а предвид характера на вредите – деформирана гума и джанта, е невероятна продължителната експлоатация на автомобила с наличието на такава вреда ( като се има предвид, че от датата на сключването Оттам, възникнало е и облигационно задължение на ищеца да плати на застрахования застрахователно обезщетение за отстраняване на настъпилите по автомобила щети.

Механизма на настъпването на произшествието личи от представената на л. 9 от делото декларация за настъпване на застрахователно събитие , която на свой ред кореспондира със заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, включително и по отношение на частта, обясняваща най- вероятния механизъм на настъпването на пътното произшествие; затова съдът кредитира и експертизата, и декларацията , макар последната да е частен документ. Това е така , тъй като тя не е съставена от ищцовото дружество и и кореспондира с описите на щетите и заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение. Заключението на автоексперта кореспондира и с извършените описи на щетите по автомобила, и затова съдът го приема да е достоверно и компетентно изготвено.

Затова съдът приема , че на дата 03.06.2021г. (тоест, в срока на действие на договора за застраховка ) , управлявания от Т. автомобил попада в необозначена дупка на платното , която дупка е резултат от повреда в целостта на пътната настилка, и че в резултат са увредени предните десни гума и джанта.

Тук следва да се отбележи, че по силата на § 7 т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, ул. „***********“, като част от територията на П., представляваща улична регулация, е собствена на Община Пловдив, която носи гражданска отговорност за вреди, настъпили от обективните свойства на пътната настилка.

По отношение на вида и характера на причинените вреди и наличието на причинна връзка между механизма на настъпване на произшествието, от една страна , и вредите от друга , както и по отношение на стойността за възстановяването им, съдът отново кредитира заключението на вещото лице С. като обективно и компетентно изготвено.

Има и плащане; страните не са оспорили платежното нареждане на л.32 от делото, от които този факт личи- платено е обезщетение по щета *****************************.

На л. 33 от делото има и копие от регресната покана до Община Пловдив да заплати на ищеца сумата от 108.06 лева регресно вземане за ПТП по същата щета . Поканата е редовно получена на 19.11.2021г.

Общината не доказва плащане.

Няма как да бъде споделено възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на водача, тъй като не се установи негово противоправно поведение; такова в конкретика не е и твърдяно. Вещото лице отрича механизъм на настъпването на вредите, който задължително да изисква скорост на движение над разрешената за конкретния пътен 3 участък. Доказателства в тази насока ответника не ангажира. Отричаната от ответника причинноследствена връзка също е налице , отново с оглед заключението на вещото лице.

Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са налице в съвкупност, иска е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 от ГПК разноските по този иск се присъждат в полза на ищеца , по списък.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда Община Пловдив , ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета си, да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс груп„ ЗЕАД, със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5, ЕИК 000694286, сумата от 108.06 лева, представляваща регресно репариране на обезщетение за имуществени вреди , платени на трето на спора лице по договор за застраховка „ Каско стандарт”, ”, ( полица № ************), за вреди от ПТП на дата 03.06.2020г, по лек автомобил марка „Шкода ” , модел ”Октавия ” с държавен контролен номер ****** ,, по щета **************, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба– 11.04.2022г., до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Община Пловдив , ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета, да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс груп„ ЗЕАД , със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК 000694286, сумата от 710 лева разноски по делото .

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4