Решение № 50 от 25.02.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Сливен, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

М. Цв. Сандулов

Стефка Т. М.а Маринова при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500066 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 1065/11.12.2025г. по гр.д. № 3774/25г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният на основание чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 ЗПК, вр.чл.26 ЗЗД от С. И. Ж., ЕГН: ********** от гр.*******, иск срещу „Кредиленд“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.*******, представлявано от управител Т. Т. М. за прогласяване недействителност на сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ******* от 27.02.2023г., както и иск обявяване на недействителна клауза за дължимо обезщетение по договора в размер на 26.30 лв. и на ответника са присъдени разноски по делото в размер на 480 лева.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство.

Въззивницата – ищец в първоинстанционното производство, обжалва цитираното решение, като твърди, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Заявява, че е неправилен изводът на съда, че процесният ДПК не попада 1 под регулацията на ЗПК с оглед разпоредбата на чл. 4 ал. 1 т. 6 от ЗПК, тъй като в последната е посочено, че се отнася за договори за кредит съссрок за погасяване на задължението до 3 месеца и при които се дължат незначителни разходи. Въззивницата твърди, че в случая разходи от 26, 30 лв., при изтеглена сума от 50 лв. не са незначителни, тъй като са 1/5 от кредита. Затова счита, че ЗПК е приложим и следва да се вземе предвид, че договорът е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, не е отразен действителният размер на ГПР и е налице нарушение и на чл. 11 ал. 1 т. 10 , вр. чл. 22 от ЗПК. развива подробни съображения в тази насока, като извежда заключение, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, той не съответства на действително прилагания и това обуславя неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП, подвежда и потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Така, според въззивницата, щом не е включена клаузата, определяща ГПР, не е приложима нормата на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, а тази на чл. 22 от ЗПК и целият договор за потребителски кредит се явява недействителен.

Позовава се на съдебна практика и на решение на СЕС С-714/22. На следващо място въззивницата заявява, че с оглед неизпълнение на указанията на съда от страна на ответника да заплати депозит за в.л., трябва да се приложат предпоставките на чл. 161 от ГПК. Видно е от определението на съда, че той също е приел, че сумата 26, 30 лв., посочена като обезщетение, е начислена наред с главницата и лихвата по договора за кредит, без да е включена в процента на ГПР, поради което следва да се обяви недействителността на ДПК.

С оглед всичко това, въззивницата моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново, с което искът й бъде уважен, претендира разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Намира, че правилно решаващият съд е приел, че в процесния случай ЗПК не намира 2 приложение. Развива подробни съображения в подкрепа на това виждане.

Сочи и че в чл. 2 т. 2 б. а от директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 22 април 2008г. тази директива не се прилага за договори за кредит, чийто общ размер е на стойност по-малка от 200 евро и за кредитите, сключени за под 3 месеца. Въззиваемият счита, че правилно решаващият съд е приел, че са приложими разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД вр. чл. 286 и сл. от ТЗ, поради търговския характер на сделката и че констатирал, че няма основания, произтичащи от тези норми, да се обяви договорът за недействителен. Оспорва и твърдението, че е формирана трайна съдебна практика по идентични въпроси в СлОС. Въпреки, че не е нужно да се посочва ГПР, в процесния договор такъв е посочен и той е действителният такъв. Излага детайлна аргументация в тази насока.

С оглед всичко казано, моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за тази инстанция.

В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.С писмена молба, подадена чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба, моли да се отмени атакуваното с нея решение и да се постанови ново, с което да се уважи предявения иск. Няма нови искания, претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, представя списък, както и договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на насрещната страна.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК поддържа отговора, оспорва въззивната жалба, няма доказателствени искания. Моли да се остави без уважение въззивната жалба, като се потвърди атакуваното с нея решение, претендира разноски за тази 3 инстанция, представя пълномощно, договор, копие от фактура за плащане на сумата 400 лв.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявен е установителен иск за обявяване недействителност на договор за потребителски кредит на основание чл. 22, вр. чл.11 ал. 1 т. 10, вр. чл.19 ал. 4 от ЗПК. Предмет на спора е валидността по смисъла на ЗПК на Договор за потребителски кредит № ******* от 27.02.2023г. по силата на който ответникът е предоставил кредит на ищцата в размер на 150 лева, със срок за връщане 1 месец, с 1 вноска, при фиксиран лихвен процент 2,46288% месечно олихвяване еквивалентен лихвен процент на годишна база 29,55%, ГПР 33,92%, обща дължима сума 153,70 лв., с падежна дата 27.03.2023г. В погасителния план, неразделна част от договора за кредит, освен размер на вноската 153,70 лв. е включена и сума 26,30 лв. за обезщетение / ако има такова/ и посочена обща сума за плащане в размер на 180 лв. Сумата по кредита е усвоена на същата дата, с РКО № 156/27.02.2023г., където е посочена като дължима 1 месечна вноска от 180 лв.

Несъмнено в случая, с оглед посочените параметри на договора между страните, разпоредбите на ЗПК не намират приложение, съгласно изричната норма на чл. 4, ал.1, т. 6 от ЗПК, която изключва действието на закона когато се касае за договор за кредит със срок на погасяване до три месеца и при който се дължат незначителни разходи, какъвто е процесният. въззивният съд не споделя виждането на въззивницата, че „разходи от 26, 30 лв., при изтеглена сума от 50 лв. не са незначителни, тъй като са 1/5 от кредита“, тъй като „незначителността“ по смисъла на цитираната разпоредба не се определя като съотношение спрямо главницата, а като 4 абсолютна стойност.

В такъв случай, безспорно отношенията между страните се уреждат от ТЗ, доколкото едната страна е търговец и сделката е сключена във връзка с упражняваната от него търговска дейност, както и от общите правила на договора за заем, разписани в ЗЗД.

Така, не е налице недействителност на договора, поради непосочване на ГПР, тъй като такова изискване за валидност на договор за заем на парична сума няма заложено нито в разпоредбите на ЗЗД, нито на ТЗ. Що се отнася до сумата 26, 30 лв., начислена като обезщетение, правилно първоинстанционният съд е посочил, че такава клауза не съществува в представения договор и в този смисъл е счел за неоснователно и евентуалното искане за признаване недължимостта й поради противоречие с добрите нрави и нарушаване принципа на справедливост и добросъвестност. От една страна липсата на такава уговорка препятства обявяването й за недействителна, а от друга – дори да съществуваше, тя би била действителна, с оглед правото на търговеца да претендира обезщетение за претърпени вреди по чл. 309а от ТЗ, чийто размер обективно не противоречи на добрите нрави и справедливостта.

Липсват и други основания, които биха довели до нищожност на договора.

С оглед изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваното с нея решение на първостепенния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, включително по отношение на разноските.

Отговорността за разноски и за тази инстанция следва да се възложи на въззивницата, която следва да понесе своите както са направени и заплати такива на въззиваемия в размер на 204, 52 евро за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение

№

1065/11.12.2025г. по гр.д. № 3774/25г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

О С Ъ Ж Д А С. И. Ж. да заплати на „Кредиленд“ ЕООД, гр.

С. направените разноски за въззивното производство в размер на 204, 52 евро.

5

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6