Акт от 13.02.2012, Районен съд - Исперих

Р

Е Ш Е

Н И Е

№....., 13.02.2012г., гр.Исперих

В ИМЕТО НА НАРОДА

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На четиринадесети декември през 2011 година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА КУПРИНДЖИЙСКА

Секретар: В.Г.,

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 780 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Постъпила е искова молба вх.№ 4114/13.12.2010г., конкретизирана с молба вх.№ 1042/17.03.2011г., от А.Т.М., ЕГН:********** и С.С.М., ЕГН-**********,*** против З.Х.С., ЕГН: ********** и Х.Х.С.,ЕГН: ********** ***, като молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че са собственици на недвижим имот – „Дворно място, находящо се в с.Голяма вода, Община Самуил, обл.Разград, с административен адрес ул.”Дунав” №7, за което по ПУП на селото, утвърден със заповед №481/1932 година е отреден парцел ІІ-69 от квартал 9, с площ от 2065 кв.м., при граници и съседи на местото: улица, парцел ІІІ-67, парцел VІІІ-68 и парцел І-70 от квартал 9 по плана на селото и построената в източната част на местото стопанска постройка с площ 500 кв.м. – пилчарник”, както и да бъдат осъдени да предадат владението върху постройката, описана горе. Претендират направените в хода на съдебното производство съдебни и деловодни разноски.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците представят такъв, чрез процесуалния си представител адв.Д.Д. ***, като считат предявения иск за допустим, но го оспорват като неоснователен. На първо място посочват, че направеното с петитума на исковата молба искане да се приеме за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици на дворното място, е въпрос, който съдът произнасяйки се по гражданско дело № 217/2006г. по описа на ИРС, е решил с влязло в сила решение. Считат, че след като със съдебен акт по горното дело /Решение № 46/12.04.2007г./ е прекратено производството по установителния иск, воден срещу втория ответник Х.С., поради недопустимост на иска – липса на правен интерес, не следва съда отново да се произнася по същия иск по отношение на този ответник. На второ място ответниците се позовават на изтекла погасителна давност по отношение на спорната постройка – пилчарник със застроена площ 500 кв.м., като твърдят, че З.С. е сключил договор за покупко-продажба на процесната селскостопанска сграда с Идриз Чауш на 06.10.2000г. и от тогава владее недвижимия имот. Не приемат за безспорни твърденията на ищците, че процесната постройка представлява спомагателен обект и не е самостоятелен такъв, както и че в този смисъл била налице хипотезата на чл.92 от ЗС. Считат, че селскостопанската сграда представлява самостоятелен обект по смисъла на закона, била с автономно захранване с електроенергия, както и обособена със собствен водопровод. Имала и отделна данъчна оценка, върху която заплащали данък.

В условията на евентуалност правят възражение за заплащане на сумата от 10 000 лева за направени подобрения от тяхна страна в имота и необходими разноски за запазването му, като претендират да им бъде признато и правото на задържане върху имота /селскостопанска сграда пилчарник с площ от 500 кв.м./, докато им бъда заплатена исканата сума за извършените подобрения. Претендират направените в хода на съдебното производство съдебни и деловодни разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищците са завели гражданско дело №217/2006г. на ИРС срещу ответниците с правно основание чл.109 от ЗС и чл.97 ал.1 от ГПК /отм./, приключило с влязло в сила на 09.06.2009г. решение № 46/12.04.2007г., по силата на което били признати за собственици на процесното дворно място, като бил отхвърлен иска им по чл.109 от ЗС по отношение на съществуващата в източния край на имота стопанска постройка – пилчарник с площ окол 500кв.м., поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответниците. В мотивите на решение по гр.д. № 6277/2007г. на ВКС, с което на практика бил приключил спора, съдът е посочил, че правилния способ за осъществяване на правна защита по отношение на пилчарника е искът по чл.108 от ЗС, тъй като постройката не била самостоятелен обект на собственост, а спомагателна стопанска постройка, предназначена да обслужва дворното място и изградената в него жилищна сграда.

Като такава по отношение на нея важала разпоредбата на чл.92 от ЗС и тя следвала собствеността на местото и не можела да се прехвърля, респективно да се придобива по давност отделно от прехвърлянето на правото на собственост върху местото и намиращата се в него жилищна сграда.

Процесния пилчарник се ползвал от двамата ответници още от 1993 година. Те били роднини на първоначалния собственик на целия имот Идриз Ахмед Чауш, от който ищците го закупили, но без да включват пилчарника по изрична негова молба, понеже бил незаконен строеж и подлежал на събаряне. В последствие ответникът З.С. с договор от 6.10.2000г., който по същество е предварителен договор за продажба, закупил от Идриз Чауш дворно място и посторения в него пилчарник, находящи се в с.Голяма вода. Към настоящия момент, въпреки влязлото в сила решение по цитираното гр.д. №217/2006г. по описа на ИРС, двамата ответници продължават да владеят и ползват процесния пилчарник, като за периода от 1993г. до 1998г. в него са правени ремонти.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието от страните без да бъде оспорено. Според вещто лице, след проверка в дирекция “ТСУ” при Община Исперих и направен оглед и на место, за процесната сграда не е издавано разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво, за същата не са подавани документи за узаконяване в законовия срок. Тя не представлява самостоятелен обект и не отговаря на изискванията на ЗУТ, предназначена е за отглеждане на голям брой животни и не отговаря на санитарно-хигиенните условия за имоти, попадащи в регулация, предназнечени за жилищно строителство. Има самостоятелно ел.захранване и водно захранване. Съгласно представените от ответниците данни вещото лице е дало заключение, че извършените през годините от тях подобрения в постройката, след отчитане на амортизацията, възлизат на стойност от 2 835.00 лева.

В производството по делото ищиците са направили съдебни и деловодни разноски в размер на 50.00 лева – дължима ДТ и 600.00 лева адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 39909/10.05.2011г.

Ответниците са направили съдебни и деловодни разноски в размер на 80.00 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице и 460.00 лева адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 3129/06.01.2011г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество - основателен и доказан. Същият намира правното си основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС – ищиците претендират собственост върху процесния имот - пилчарник, който понастоящем ответниците владеят без основание. За основателността на така предявения иск е необходимо кумулативно наличието на три предпоставки: ищиците да докажат, че са собственици на този имот; че същият се владее от ответниците и че това тяхно владение е без основание. В обсъждане на тези предпоставки съдът приема същите за доказани.

На първо място съдът приема за безспорно доказано, че ищците са собственици на дворно място, находящо се в с.Голяма вода, Община Самуил, обл.Разград, с административен адрес ул.”Дунав” №7, за което по ПУП на селото, утвърден със заповед №481/1932 година е отреден парцел ІІ-69 от квартал 9, с площ от 2065 кв.м., при граници и съседи на местото: улица, парцел ІІІ-67, парцел VІІІ-68 и парцел І-70 от квартал 9 по плана на селото, като са придобили този имот по давностно владение, за което са се снабдили и с НА №90, том ІV, рег.№ 3512, дело № 451 от 2006г. на нотариус Радомир Александров с район на действие Районен съд гр.Исперих. Това обстоятелство се доказва и от влязлото в сила решение № 46/12.04.2007г. по гр.д.№ 247/2006г. на ИРС, което със силата на присъдено нещо установява в отнешенията между ищците и ответника З.С., че именно те са собственици на посочения недвижим имот. Действително цитираното гр.д. е прекратено спрямо ответника Х.С. като недопустимо поради липса на правен интерес, тъй като само ответникът З.С. притежавал писмено доказателство /договора от 6.10.2000г./, оспорващо правото на собственост на ищците. Към настоящия момент обаче ищците твърдят, а и ответниците не отричат, че въпреки влязлото в сила решение по гр.д.№247/2006г. на ИРС, З.С. и Х.С. продължават да владеят процесния пилчарник, като по този начин осъществяват едно неправомерно въздействие върху имота на ищците и ги лишават от правото им да владеят собствения си имот в цялост. Това обуславя и правния интерес на ищците от воденето на ревандикационен иск, който по същността си е осъдителен такъв и включва по необходимост и съдържанието на установителния иск.

Ревенадикационният иск е различен от установителния, той дава по-голям обем защита от установителния именно на невладеещия собственик. При иска по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./, предявен по гр.д.№247/2006г. на ИРС от ищците те са търсили защита като владеещи собственици. В настоящото производство те са в качеството на невладеещи собственици – въпреки, че има влязло в сила съдебно решение и съгласно него и по силата на закона – чл.92 от ЗС, процесния пилчарник, като несамостоятелна /спомагателна/ постройка следва собствеността на земята, ответниците продължават да владеят тази постройка. Нещо повече, самите ответници претендират право на собственост върху този пилчарник като се позовават на изтекла придобивна давност. При това положение съдът приема, че е налице оспорване на правото на собственост върху пилчарника от страна и на двамата ответници. Същевременно тъй като собствеността върху постройката следва собствеността върху дворното място и не може да се прехвърля отделно от прехвърлянето на правото на собственост върху дворното място и намиращата се в него сграда, съдът при произнасянето си по спорния въпрос следва да се произнесе именно относно процесното дворно място ведно и със застроената в неговата източна част стопанска постройка – пилчарник. В този смисъл неоснователно е възражението на ответниците, че щом веднъж съдът е прекратил производството по установителния иск по гр.д.№247/2006г. спрямо ответника Х.С. като недопустим, не следва да се произнася по същия отново по отношение именно на този ответник. Искът, воден по цитираното граждански дело не е същия като този по настоящото производство. Както вече беше отбелязано става въпрос за два различни по вид иска, с които се търси различна по вид защита, въпреки, че се водят между едни и същи страни за един и същ недвижим имот.

На второ място безспорно се установи и страните не спорят, че процесния пилчарник се владее към настоящия момент от двамата ответници. Действително в договора от 6.10.2000г. като купувач на стопанската постройка е посочен само ответника З.С., но двамата ответници не оспорват, че владеят пилчарника заедно. А съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска имота си от всеки, който го владее без правно основание. Следователно след като Х.С. също не оспорва, че владее пилчарника, спрямо него ревандикационния иск е допустим.

На трето място съдът счита, че двамата ответници владеят имота без правно основание. Те са направили възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза по отношение на процесната постройка, като се позовават на договора от 6.10.2000г. за начален момент на тяхното владение. Съгласно утвърдената съдебна практика /ТР № 44/18.05.1971г. на ОСГК на ВС; Решение №119/09.06.2009г., І отделение, ВКС/, когато в един имот са построени стопански постройки, които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия имот, те не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост. По отношение на тях важи разпоредбата на чл.92 ЗС и те следват собствеността на мястото, респективно сградата, която те са предназначени да обслужват. Видно е от заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ, което съдът приема изцяло като компетентно, пълно и ясно, че стопанската постройка не е самостоятелен обет и не отговаря на изискванията на ЗУТ, като предназначението й е за отглеждане на животни.