Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260460 от 22.12.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4320/2020
Вид
Решение № 260460
Подписан
22.12.2022
В сила
12.05.2023
Състав
НАСУФ ИСМАЛ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192, ал. 1 · Закон за устройство на територията

Р Е Ш Е Н И Е

№........................../..........................2022 г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4320 по описа за 2020 г. на РС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод първоначално субективно активно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 вр. чл. 85 от ЗС предявени от Р.Т.П., С.Й.П., Д.С.С., Е.Е.С., Н.С.Д., П.А.С., Д.З.К., Н.П.Г., Г.Н.Г., Б.Е.А., С.М.А., Х.И.М.А., М.И.М.А., С.Д.Т. и Г.М.Т., действащи всичките чрез адв. П.С., против Д.П.К., с които ищците искат съдът да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са титуляри на субективното материално ограничено вещно право на преминаване /сервитут/ през реална част от ПИ * с площ от 51 кв. м., прилежаща към трасето на учредения с договора от 12.03.2008 г. сервитут, която реална част започва от границата на ПИ * и продължава до южната граница на ПИ * с * /улица/, при граници на тази част: от север господстващия ПИ *, от запад – трасето на учреденото право на преминаване през 26 кв. м. реална част от ПИ *; от юг – ПИ * /улица/ и от изток – останалата част от обслужващия ПИ *, придобито по давност чрез владение в продължение на десет години, считано от 2008 г. до 2018 г. със знанието и съгласието на съответния собственик на ПИ * във всяка част от този период.

Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици на самостоятелни обекти в триетажна жилищна сграда с идентификатор *, построена в ПИ с идентификатор * по КККР, в *, с площ от 1047 кв. м. Излага се се в исковата молба, че С.П. е придобил апартамент № *въз основа на д-р за покупко-продажба, сключен с „В.“ ЕООД на 18.04.2008 г.;

Н.Г. и Г.Г. са придобили апартамент № * въз основа на д-р за покупко-продажба, сключен с „В.“ ЕООД на 23.04.2008 г.; Р.П. е придобила апартамент № * въз основа на д-р за покупко-продажба, сключен с „В.“ ЕООД на 31.07.2009 г.;

Х.А. и М.А. са придобили апартамент № * въз основа на д-р за покупко-продажба, сключен с „В.“ ЕООД на 20.08.2009 г.;

Д.С. и Е.С. са придобили ателие № * въз основа на д-р за покупко-продажба, сключен с „В.“ ЕООД на 23.06.2010 г.;

Н.Д. и П.С. са придобили апартамент № * въз основа на д-р за покупко-продажба от 23.11.2015 г., сключен с Д. и П. Д., които от своя страна са придобили имота по силата на постановление за възлагане с вх. рег. № * на СВ-гр.

В.;

Б.А. и С.А. са придобили апартамент № * от Е. М. въз основа на д-р за покупко-продажба, сключен на 13.10.2016 г., а Е. М. се твърди, че е придобил апартамента от „В.“ ЕООД чрез д-р за покупко-продажба от 14.09.2009 г.;

Д.К. е придобила апартамент № * от С.С. въз основа на д-р за покупко-продажба, сключен на 13.04.2018 г., а С.С. се твърди, че е придобил апартамента от „В.“ ЕООД чрез д-р за покупко-продажба от 23.11.2007 г.;

С.Т. и Г.Т. са придобили апартамент № * от О. и Ш. Г.въз основа на д-р за покупко-продажба, сключен на 25.06.2018 г., а О. и Ш. Г.се твърди, че са придобили апартамента от „В.“ ЕООД чрез д-р за покупко-продажба на 21.07.2009 г.

Поддържа се, че общият праводател на ищците, а именно „В.“ ЕООД е притежавал поземления имот на основание договор за доброволна делба от 06.03.2006 г., обективиран в нотариален акт № *г. по описа на нотариус с рег. № *, вписан в СВ вх. Рег. № *, т. * № *. Посредством доброволната делба е прекратена съсобствеността между „В.“ ЕООД и „С.“ ЕООД, като „В.“ ЕООД е придобил дял първи, представляващ северната част от ПИ № * по КП „Г. Т.“ или ПИ * с площ от 1049 кв. м., за който е издаден констативен нотариален акт вх. Рег. № * г., том *, акт № * на СВ - В., а „С.с“ ЕООД – дял втори, представляващ южната част от имот № * или ПИ *.

Излага се, че въз основа на строително разрешение № 844/22.12.2006 г. общият праводател на ищците е застроил придобития чрез договора за доброволна делба имот с четириетажна жилищна сграда, въведена в експлоатация с удостоверение № 139/23.06.2009 г.

Сочи се, че с договор от 12.03.2008 г. „С.с“ ЕООД е учредило на „В.“ ЕООД безсрочно възмездно право на преминаване през собствения си недвижим имот, находящ се в гр. В. „Т.“ м-ст „В.“, представляващ ПИ * в кв. *, идентичен с дял втори от договора за доброволна делба и съответстващ на ПИ *. Твърди се, че сервитутът е учреден за обслужване на притежавания от „В.“ ПИ * в кв. *, съответстващ на дял първи от договора за доброволна делба, както и на построената в него сграда.

Твърди се, че правото на преминаване е договорено да се упражнява по трасе, разположено в западната част на служещия ПИ *, започващо от южната граница на имота и продължаващо до достигането му до границата на господстващия поземлен имот № *.

Излага се, че ответникът е собственик на ПИ * на основание договор за покупко-продажба, сключен на 24.10.2018 г. с О. М., който от своя страна е придобил недвижимия имот въз основа на договор за покупко-продажба от 27.10.2017 г., сключен със „С.“ ЕООД.

Твърди се, че от учредяването на сервитута – 12.03.2008 г. – всички собственици на ПИ * и на самостоятелните обекти в изградената там сграда използват за преминаване и реална част от ПИ * с площ от 35 кв. м., прилежаща към трасето на учредения сервитут, започваща от границата на ПИ * и продължаваща до южната граница на ПИ * с * /улица/. От лятото на 2008 г. процесната реална част от обслужващия недвижим имот е отделена от останалата му част с масивна ограда от тухли с височина 1.70 м. Оформеният проход между тази ограда и оградата на господстващия имот и съседните му ПИ * и * от западната страна е изцяло покрит с настилка от декоративни каменни плочи върху бетоновата основа и се използва за преминаване от улицата до господстващия имот, вкл. с лек автомобил.

Поддържа се в исковата молба, че този начин на ползване е установен още през 2008 г. и се осъществява непрекъснато до момента от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, построена в господстващия имот *. Реалната част от обслужващия недвижим имот * се владее изцяло от тях от 2008 г. както лично, така и чрез другиго. Сочи се, че при отчуждаването на отделните самостоятелни обекти всеки от приобретателите е получил от своя праводател и владението върху сервитутното право, поради което ищците твърдят, че са присъединили владението на техните праводатели към своето владение. Твърди се, че ограниченото вещно право на преминаване е упражнявано със знанието и без противопоставянето на собствениците на обслужващия недвижим имот.

С оглед на изложеното се твърди, че ищците са придобили по давностно владение сервитутното право на преминаване през реално обособената част от ПИ *, доколкото са осъществили всички елементи от фактическия състав на процесното ограничено вещно право, считано от 2008 г. до 2018 г.

Твърди се, че в края на м.март 2020 г. ответникът е премахнал изградената ограда, без да се засяга настилката на гореописания проход, свързващ господстващия имот с улицата. Ответникът е оспорвал правото на ищците да използват за преминаване процесната реална част от притежавания от него ПИ 101135.2623.*, включително се твърди и чрез словесни изявления, отправени лично от него или чрез трети лица, че ищците нямат право да преминават през неговия имот и той ще им отнеме това право.

По същество се моли исковете да бъдат уважени.

Претендира се присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Отрича се ищците да са придобили по давност правото на преминаване през реална част от ПИ № *, с площ от 51 кв. м. чрез владение в продължение на 10 г., считано от 2008 г. Оспорват се твърденията ищците да са преминавали през реална част от обслужващия недвижим имот, с площ надхвърляща по обем площта по договор за учредяване на сервитут от 13.03.2008 г., а именно 26 кв. м. Сочи се, че в полза на ищците е учредено сервутутно право върху площ от

26 кв. м. и претенцията за преминаване през площ по-голяма от договорената не е житейски обоснована и представлява злоупотреба с право. Твърди се, че ищците никога не са манифестирали явно, трайно и необезпокоявано владение върху сервитут с претендираната площ.

Сочи се в отговора на исковата молба, че не е налице нито един от елементите от фактическия състав на владението – упражняване на явна, спокойна/необезпокоявана, постоянна и непрекъсната фактическа власт върху реално обособената част от обслужващия недвижим имот и намерение за своене. Поддържа се, че ответникът е предприел действия по осуетяване на преминаването през неговия недвижим имот. Отделно, се оспорва и субективния елемент от фактическия състав, доколкото се сочи, че предходните собственици на обслужващия имот са дали своето съгласие ищците да преминават през реално обособената част от него, което изключва намерението за своене. Излага се, че фактът на постигане на съгласие за допускане на ищците от бившите собственици на обслужващия имот да преминават през него, изключва наличието на собственическо отношение от страна на ищците, респективно преминаването през чужд имот въз основа на постигната със собственика уговорка за това и като търпимо действие не може да служи за основание за владение нито означава манифестиране на воля за собственост.

Твърди, че в конкретния случай е налице търпимо действие, а не упражняване на фактическа власт с намерение за своене с оглед на съгласието на предходните собственици ищците да преминават през имота.

Оспорва се и втория елемент от фактическия състав на придобивната давност – изтичането на 10 годишен срок на осъществяването на владение, доколкото през периода от 2008 г. до 2018 г. ищците са преминавали през имота със съгласието на собствениците, което изключва владението, по подробно изложените вече съображения. Не е осъществявано и владение през периода от момента, в който ответникът е закупил имота 24.10.2018 г. до подаване на исковата молба, доколкото последният се е противопоставял непрекъснато на ищците, поради което упражняваната фактическа власт не е била спокойна.

Отделно се твърди, че част от ищците макар да са собственици на самостоятелни обекти, находящи се в господстващия имот, не упражняват фактическа власт постоянно и непрекъснато, доколкото постоянните им адреси са различни от тези на самостоятелните обекти, а двама от тях са и граждани на Й..

По същество се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, представляват се от адв. П.С., чрез който поддържат исковата молба. В депозираните писмени бележки довазвиват своите доводи по същество.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв. П.Х. и адв. С. Н., чрез които поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори по делото, а и от ангажираните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 21.12.2005 г. на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. по описа на нотариус Д. Б., рег. № *, „С.с“ ЕООД е продало на „В.“ ЕООД 1066 кв. м. от ПИ целият с площ от 1666 кв. м., находящ се в *, съставляващ ПИ № * от кв. * по плана на КП Т..

Не се спори по делото, а и от представените писмени документи се установява по категоричен начин, че на 06.03.2006 г., на основание договор за доброволна делба акт № *, том *, нот. дело № * г., „В.“ ЕООД е получил в дял – дял I и станал изключителен собственик на ПИ *, представляващ северната част на имот *, находящ се в землището на гр. В. м-ст „В.“ с площ от 1049 кв. м., при съседи: на севр – имот № *; на запад – имоти № № *, *, *; на юг – дял * от поделяемия имот и път и на изток – дял * от поделяемия имот и имот № *. Този факт се установява и от приобщения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том *, рег. № *, нот. дело № * от * г.