Решение № 79 от 17.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 541/2024
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 17.03.2025
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- Трифон Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 119 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал. 1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. С.З., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20245500900541 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание: чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от Д. Д. Д. с ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка и законен представител В. Д. В. от гр.С.З. против З. "Д.Ж.З." АД – гр.С. с ЕИК ** с цена на предявения иск: 52 000 лева.
Ищецът сочи в исковата молба, че към 16.11.2023 г., а и до настоящият момент, е ученик в *** - С.З..
Изложени са обстоятелства, че на 16.11.2023 г. около 13:25 часа, в гр.С.З., ищецът е напуснал своето училище, като е предприел пресичане по пешеходната пътека тип "зебра", намираща се на бул."**" до № 50. В същото време по пътното платно, което ищецът е пресичал, се е движил и застрахования при ответника л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с държ.рег.№ **, притежаващ застр.полица BG30123003349355, валидна до 07.11.2024 г., управляван от И.М.И., притежавал ЕГН **********, с адрес в гр.С.З..
Последният, при своето движение направо по пътното платно, не се е съобразил с предимството на ищеца, в резултат на което е настъпило пътно транспортно произшествие.
Пострадалото лице, настоящ ищец, е бил откаран с линейка към У. АД и е постъпил за лечение в клиниката по неврохирургия.
1
Вследствие на настъпилия удар, ищецът е претърпял множество травматични увреждания, установени по надлежния ред - Contusio capitis thoracis regio lumbalis et extremitates, Comotio cerebri, VLC /scalp/ capitis, fractura caput fibulae sinistri. Причинената фисура на лява фибула проксимално е довела до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник за период по дълъг от 30 дни, извършена е в спешен порядък реинплантация на скалп, а претърпяното мозъчно сътресение и краткотрайната загуба на съзнание по път към лечебното заведение са довели до загубата на спомени.
Причинени са и множество натъртвания и охлузвания по тялото на пострадалия, които са му причинили силни болки и страдания.
Сочи се, че за така осъщественото пътно-транспортно произшествие, предвид причинената средна телесна повреда на ищеца, е образувано досъдебно производство № 1228 зм 341/2023 г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - С.З.. Поради настъпилата на 10.02.2024 г. смърт на виновният водач - И.М.И., последното е прекратено. Посочено е, че в изпълнение на изискванията на КЗ, от страна на ищеца пред ответника, който изцяло отговаря за причинените вреди от застрахования при него делинквент, е предявена претенция с вx.№ 694/05.02.24 г. по опис на застрахователното дружество, с която е поискано изплащане на застрахователното обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди. С претенцията са представени и всички намиращи се у ищеца, съществуващи и изискуеми се документи за определяне и установяване на техния размер. При ответника е образувана щета № 0801-000953/2024- 01, по която и до настоящия момент не е налице определено и изплатено застрахователно обезщетение.
Към датата на настъпилото събитие ищецът е бил в една крехка възраст, току що навършил шестнадесет години. Той тепърва е започвал своето оформяне като самостоятелна личност, желаеща да приема предизвикателствата и да навлиза в зрелия жИ.т. Преди пътнотранспортното произшествие, той е бил изключително активен и усърден в учението, спорта, желанието си да изглежда добре и да е сред своите връстници. Започнал е да извоюва пред родителите си и правото да бъде самостоятелен и да не бъде придружаван до учебното си заведение.
Сочи се, че ПТП е настъпило внезапно и е рефлектирало върху ищеца изключително силно. Внезапно и без да има каквато и да е предвидимост или 2 каквито и да е други предупреждения, ищецът е станал участник във въпросното ПТП, повлияло му в значително негативна степен.
Състоянието на пострадалия е било изключително влошено. Травмите му са били разположени по цялото тяло. Силните болки в левия крак и другите части на тялото са продължили в дълъг период от време, а някои от тях продължават и до днес. Около месец излизанията от дома на ищеца са били само и единствено за осъществяването на контролни прегледи. Голямата част от времето в дома си, той е прекарвал на легло и се е ползвал от чужда помощ за обикновените битови задачи, което е било в пълен разрез с неговия предишен начин на жИ.т и желанията му да бъде самостоятелен. Всичко това, съчетано и с внезапността на събитието, е довело до изключително сътресение на психиката на ищеца. Чувството за страх, безпомощност, съчетано и със силните болки, които той е търпял са довели до множество негативни емоции, които продължават и до момента. Твърди се, че и до настоящия момент ищецът преживява страхови епизоди вследствие на претърпяното събитие, сънува кошмари и изпитва силен страх при придвижването си из града и на път за учебното си заведение. Епизодични спомени и нови детайли от настъпилото събитие се появяват непрекъснато в съзнанието му и отново го възвръщат към силно негативните емоции, които е претърпял и така препятстват тяхното преживяване. Болките в крака му продължават и до днес, като това води до епизодична накуцваща походка, за която е осмиван от своите връстници. Два пръста от лявата му ръка са с изключителна слабост и водят до нестабилен захват. Осмиван е и за останалия по главата си белег. Желанието на ищеца за излизане и търсене на социални контакти са почти преустановени, а осъществяваните такива са със силна неохота и възможно най-кратки.
Започнали са чести епизоди на разсеяност и нервност, които не са отшумели и до настоящия момент. Учението му и възможността му да възпроизвежда учебния материал са изостанали и с намален капацитет, именно в момент, в който противното му е много необходимо. Всички занимания със спорт също са преустановени, като се наблюдава и небрежност към външния му вид.
Твърди се, че настъпилото социално отчуждение не е преодоляно и до момента, а домашната обстановка и постоянното присъствие на родител се явяват неговата предпочитана среда.
Сочи се, че от процесното ПТП подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди е претърпял единствено ищеца. В същото време към 3 датата на събитието и до настоящия момент, през който тече и периода на възстановяване на ищеца, икономическите условия в страната се влошават.
Отбелязва се, че са налице изключителни инфлационни процеси и покачване на потребителските стойности на стоките, услугите и медикаментите, които обуславят в цялост размера на исковата претенция.
По отношение на претендираната законна лихва за забава в размер на 2 357.34 лв. се сочи, че последната е изчислена за периода от дата 06.05.24 г. до дата 07.10.24 г., при брой дни за този период 155 и годишен лихвен процент, както следва: от 06.05.2024 г. до г. - ГЛП 13.79 % или сума в размер на 858.04 лв. и от 01.07.2024г. до 07.10.2024 г. - ГЛП 13.63% или сума в размер на 1 499.30.86 лв. Посочва, че основанието, на което претендира законната лихва за забава е чл.497, ал. 1, т.2 от КЗ.
Моли, да се постанови решение, с което: да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 40 000 лв.
- главница на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на гореописаното ПТП, ведно с дължимата се законна лихва за забава, смятано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането; да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 357.34 лв., представляваща дължима се законна лихва за забава върху неизплатеното застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 06.05.24 г. до дата 07.10.2024 г., изчислена върху претендираната главница от 40 000 лв.
Моли, да се определи и присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК посочва банкова сметка.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който счита, че предявения иск за неимуществени вреди е процесуално допустим.
Намира, че претенциите на ищеца са неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер и следва да бъдат отхвърлени, като се присъдят в полза на ответното дружество направените на основание чл. 78 от ГПК разноски, в това число и за юрисконсултско, респ. адв. възнаграждение.
4
В условията на евентуалност и в случай, че се уважат исковете на насрещната страна, ответникът моли да се редуцира размера на търсените с исковата молба суми, доколкото се явяват прекомерно и необосновано завишени и не кореспондират с направените възражения за съпричиняване и настъпилите в следствие от вредоносния резултат неблагоприятни последици.
Не възразява, че към 16.11.2023г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между З. АД и С.Г.И., в качеството на собственик на л. а.
„Опел”, peг. № **, по силата на застрахователна полица № BG/ЗО/123003349355, със срок на действие от 08.11.2023 г. до 07.11.2024 г.
Оспорва механизма на ПТП. Счита, че същият не се е реализирал по описания в исковата молба начин.
Оспорва представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Заявява, че протоколът е официален удостоверителен документ, но не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на ПТП, а е отразил в него изявленията на участниците. Сочи, че съгласно, чл. 179, ал.1 от ГПК, посоченият протокол, имащ характер на официален документ, има удостоверителна сила само по отношение на фактите и обстоятелствата, които са се осъществили от или пред длъжностното лице, което е изготвило документа.
Твърди, че е налице значително „съпричиняване” по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за процесното застрахователно събитие и настъпилите в резултат на него последици от страна на Д. Д. Д.. Посочва, че последният преди да предприеме пресичане на платното за движение не е съобразил, че водачът на л. а. „Опел”, peг. № ** се е движил по платното за движение. Той е имал ясна видимост, разполагал е с възможност да се огледа, изчака и пропусне. Твърди се, че ищецът е пресичал на нерегламентирано за целта място.
Аргументира се с разрешението дадено в т. 6 от ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г„ ОСНК на ВКС.
Твърди, че пострадалото лице е получило незначителни по вид и степен телесни наранявания, от които се е възстановил бързо и без усложнения.
Оспорва твърдението, че пострадалият не е могъл да се обслужва самостоятелно в ежедневието си. Сочи, че в исковата молба не се съдържат 5 данни за конкретно лице, което е полагало грижи за него и в какво се изразяват същите. Заявява, че бланкетно е посочено, че не може да изпълнява елементарните си хигиенични и други потребности.
Оспорва размера на търсеното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че при формирането му не е кредитирана застрахователната и съдебната практика по аналогични случай с оглед на процесния период, критериите, запълващи със съдържание понятието за „справедлИ.ст” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, видът и характера на телесните увреждания, респ. обемът, продължителността и интензивността на болките и страдания, както и значителният принос от страна на пострадалото лице за възникването на застрахователното събитие и последиците в резултат на него.
Оспорва, че Д. е претърпял психологически проблеми. Посочва, че пострадалият не се е консултирала нито с психолог, нито с психиатър, който да констатира наличието им и, че следва да предприеме мерки за справянето с психологичния, респ. психическия дискомфорт.
На отделно основание оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва, поради неоснователност на главния иск.
Моли, да се отхвърлят изцяло ищцовите претенции, доколкото същите са неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер и моли да се присъдят в полза на ответното дружество на основание чл. 78 от ГПК направените в настоящото производство разноски, в това число и за юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че се уважат ищцовите претенции, ответникът моли да не се присъждат в пълния претендиран размер търсените с исковата молба суми, доколкото са прекомерно и необосновано завишени, а и с оглед на направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат.
Разпечатката съдържа 44 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f8d5d07-480f-46eb-af74-0c1330b08245