Решение № 22 от 28.01.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Шумен, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500667 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба рег. № 116952/30.09.2025 г. при ШРС, депозирана от „Водоснабдяване и канализацияШумен“ ООД гр. Шумен, представлявано от Й.Й.П., чрез пълномощника – юриск. Л. З. против решение № 718/29.08.2025 г. по гр.д. № 2904/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което предявените от него срещу С. М. Л. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са отхвърлени. Жалбоподателят счита, че постановеното решение се явява неправилно. Излага подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и постанови друго, с което да уважи предявените искове, като му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – С. М. Л., действаща чрез пълномощника си – адв. Д. С. от ШАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна. Сочи, че правилно първоинстанционният съд отхвърлил претенциите срещу ответника. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени деловодни разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

1

Гр.д. № 2904/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД гр. Шумен срещу С. М. Л. с искане да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 323/2024 г. по описа на ШРС: в размер на 606,71 лв., представляващо неплатена цена на изразходвана през периода от 29.04.2021 до 31.10.2023 г. вода по партида 634500 за имот в гр. Шумен, ул. „.....” № 45, вх. 8, ет. 1, ап. 174, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2024 г.; в размер на 158,14 лв., представляващо общ размер на обезщетение за неплатени парични задължения в общ размер 606,71 лв., за периода от 29.04.2021 г. до 08.02.2024 г. Твърденията в исковата молба са, че ответникът е потребител на ВиК-услуги, като на същия се води посочената по-горе партида.

През периода 29.04.2021 г. до 31.10.2023 г. Л. изразходвал в имота си, находящ се на посочения по-горе адрес, вода на обща стойност 606,71 лева. На ответника била пратена покана за доброволно плащане на дължимата сума, но не последвало такова. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и такава била издадена по ч.гр.д. № 323/2024 г. по описа на съда. След последвало възражение по чл. 414 от ГПК, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подал отговор на исковата молба, с който оспорил претенциите. Посочил, че в Общите условия на дружеството се съдържат редица неравноправни клаузи. Заявил, че ползваното количество вода било неправилно отчетено.

Направил възражение, че не е единствено собственик на имота, в който се ползва водата, както и възражение за изтекла погасителна давност. Всички представени доказателства изхождали от ищеца и били в негов интерес. Отправил искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, като с решението си го отхвърлил. Приел, че липсват доказателства, че ответникът притежава еднолично правото на собственост върху процесния имот, в който се ползвала водата. Посочил, че в такъв случай, водоснабдителното дружество следвало служебно да открие партида на всеки от наследниците на починалия потребител, но това не било сторено. Освен това, счел, че ищецът не доказал спазване на процедурата по отчитане на ползваното количество вода, тъй като в приложените карнети липсвал подпис на потребителя. При изрично оспорване от страна на ответника, Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД следвало да установи с доказателства, неизхождащи от него, че вписаните в информационната система количества вода са реално потребени.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: в приложената по делото справка-извлечение № 2

4053/24.01.2024 г. за дължимите суми към „В и К – Шумен“ ООД от С. М. Л., съставена от „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен е отразено, че последният е изразходвал вода и не е платил цената на услугата за предоставянето му на обща стойност 606,71 лв. От представената покана за доброволно плащане изх. № 2116/07.11.2023 г. се установява, че ищцовото дружество поканило ответника да плати доброволно дължимите от него суми. Описано е, че за имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „.....“ № 45, вх. 8, ет. 1, ап. 174, партидата е регистрирана на името на покойния Н.С., като при извършена справка в имотния регистър на Служба по вписванията – Шумен се установило, че собствеността върху имота била променена, тъй като била вписана възбрана върху имота за задължения на ответника С. Л.. Тъй като последният не изпълнил задълженията си, вменени му с Общите условия на ищцовото дружество, то служебно открило партида на ответника за посочения имот, като нов собственик. По делото са приложени съставените от ищеца фактури, отразяващи задълженията на ответника за процесния период. По делото е представена справка по данни за физическо лице по персоналната партида на ответника, водена в Агенция по вписванията, от които се установява, че по искане на ЧСИ били вписани възбрани върху описания имот, а като длъжник е посочен С. Л.. Съдът констатира, че са приложени и справки за консумация на водомер от електронен карнет по посочената по-горе партида.

От приложеното ч.гр.д. № 323/2024 по описа на ШРС се установява, че ищецът „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен подал на 08.02.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 164/09.02.2024 г. за суми, идентични с тези – предмет на предявените в настоящото исково производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в общ размер 79,00 лв.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Първоинстанционният съд бил сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за парични суми, представляващи неплатена цена на изразходвана вода и обезщетение за неплатени парични задължения.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.

154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 323/2024 г. на ШРС и горепосочените фактури.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 3 от ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.:

В настоящото производство, ищецът следва да докаже, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за предоставяне на ВиКуслуги. По силата на същия, ищецът, като краен снабдител, следва да се задължи да продава на ответника, като потребител, водоснабдителни и канализационни услуги за питейнобитови нужди за конкретен обект на потребление. Основанието за плащане на доставяната вода е нейното ползване, поради което потребителят дължи плащане на цената на реално доставената му и получена от него вода за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред. В случая, „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен не е доказало наличието на сключен и действащ със С. Л. договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Шумен, ул. „.....“ № 45, вх. 8, ет. 1, ап. 174. Съгласно чл. 59, ал. 2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на от потребителите от ВиК оператор „В и К – Шумен” ООД гр. Шумен, утвърдени от КЕВР, операторът открива партида с потребителски номер на потребителя при подаване на заявление по образец и представяне за справка на документи, съдържащи данни за идентификационните белези. В чл. 61, ал. 1 е предвидено, че при промяна на собствеността новият и/или предишният собственик са длъжни да подадат до В и К-оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване или промяна на партидата, като представят за справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правота на собственост. Според чл.

62, ал. 1, при смърт на потребител – физическо лице, наследниците, или лицето, придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка, или по завещание, са длъжни в 60-дневен срок да подадат заявление до ВиК-оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници или акт за собственост. Съгласно чл. 62, ал. 2, в случаите по алинея първа, операторът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на имота по силата на акта. При липса на споразумение между наследниците, операторът открива партида на всички наследници по реда на чл. 59, ал. 4.

В случая, в исковата молба липсват каквито и да е твърдения, че дружеството служебно открило партида на името на ответника за обсъждания недвижим имот. От друга страна, е налице оспорване от последния, че е едноличен собственик на апартамента. В цитираното по-горе писмо до Л. се сочи, че последният е наследник на починалия Н.С. и тъй като за задължения на ответника върху имота били вписани възбрани, операторът служебно открил партида на негово имота за имота. По делото, обаче, липсват каквито и да е надлежни доказателства, от които да се установява, че: 1. Н.С. е починал; 2. С. Л. е негов наследник и то единствен; 3. Правото на собственост върху имота принадлежи на ответника.

Обстоятелството, че за негови задължения са наложени възбрани върху имота от ЧСИ не доказва принадлежността на правото на собственост.

4

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът в настоящото производство няма качеството „потребител“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, не е ползвал В и К услуги за своето домакинство, поради което не дължи и плащане на същата за този обект.

Тъй като по делото не бе доказано наличието на облигационна връзка между страните, не следва да бъдат обсъждани доводите във въззивната жалба относно начина на измерване на потребеното количество вода.

Поради това, съдът счита, че между страните по делото не съществува облигационна връзка с предмет – доставка на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Шумен, ул. „.....“ № 45, вх. 8, ет. 1, ап. 174, поради което предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. се явява неоснователен и недоказан.