Определение № 43337 от 04.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43337 гр. София, 04.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110151861 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

260119/20.09.2023 г., подадена от „Е------“ ЕООД, ЕИК -, гр. С- срещу П. Х.

К., ЕГН **********, гр. С----, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска ответникът П. Х. К., ЕГН **********, гр. С---- да бъде осъден да заплати на ищеца Е------“ ЕООД, ЕИК -, гр. С- сумата от 5 600.00 лева, платена без основание ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (20.09.2023 г. ) до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че от 2017 до 2021 г. управител на търговското дружество бил В--, като след неговата смърт на 11.10.2021 г. собственик на капитала е ЛЪ-. Твърди се, че от 2017 до 03.11.2021 г. Х- като пълномощник на дружеството извършвал оперативна дейност – банкови операции със сметки на дружеството, подписване на договори, издаване на фактури, счетоводно отчитане. Сочи се, че след 03.11.2021 г. Х- бил вписан като управител на ищцовото дружество до 25.03.2022 г., когато е взето решение за освобождаване от длъжност, но не и от отговорност.

Твърди, че била назначена проверка, от която се било установило, че от банковата сметка на ищеца са извършени преводи с получател ответника П.

Х. К.. Първата операция била на 23.04.2021 г. със сума от 300.00 лева, като основание „по договор“, а втората сума на 07.10.2021 г. сумата от 1300.00 лева с посочено основание „заплата съгласно протокол“. Излагат се доводи, че след проверка в архива на дружеството, се било установило, че между страните по делото не е имало сключен договор, което да оправдае плащането по сметките. Счита, че не е налице основание за получаване на сумата.

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Посочва банкова 1 сметка, на която да се изплати сумата: IBAN: BG26BPBI79401061577901 при „Ю-“ АД.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

Извлечение от банковата сметка на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Твърди, че е предоставил заем на ищеца в размер на 50 000.00 лева, която не е била върната. Счита, че процесната сума е връщане на заем. Сочи, поради налични финансови задължения между страните е извършено прихващане, вследствие на което страните се споразумели ищецът да дължи на ответника сумата от 44 400.00 лева с 5 % лихва, равняваща се на 2 500.00 лева. Твърди се, че общото вземане на ответника към ищеца е 46 900.00 лева. С отговора на исковата молба предявява насрещен иск за сумата от 46 900.00 лева – 44 400 лева главница и лихва в размер на 2500.00 лева, като посочва, че сумата се претендира на основание заем, сключен по-рано между страните. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Договор за паричен заем 1/ 23.07.2021г., сключен между „Е-" ЕООД и мен - П. Х. К.; 2.

Споразумение за насрещно прихващане № 01/ 30.11.2021г.; 3. Разпечатка от Ю- АД от 23.07.21г. за предоставен заем от 50 000 лв. от моята сметка; 4. Нотариално заверено пълномощно, с което предишния управител В-- е упълномощил Х- да извършва процесуални действия, касаещи и разпореждане с банковите сметки на дружеството, което към периода на упълномощаване, дружеството се е наричало "Р-" ЕООД. 5. Договор за предоставен паричен заем № 29/07.10.2021г., в размер на 1 300 лв. със заемодател „Е-" ЕООД и заемател П. Х. К.; Банково извлечение за преведената сума. 6. Договор за паричен заем № ].2/23.04.21 г. за предоставен заем, в размер на 4 300 лв. със заемодател „Е-" ЕООД и заемател П. Х. К.; Банково извлечение за преведената сума. 7. Банково извлечение за периода 01.07.2021 г. - 31.07.2021 г. от банковата сметка на „Е-" ЕООД, от което е видно, на трета страница, извършения превод от мен в размер на 50 000 лв.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По държавната такса

Цената на иска по чл.55 ЗЗД е 5600 лева. Ищецът е представил доказателства за внасянето на държавна такса в размер на 224 (л.6 от делото).

Цената на насрещния иск е 46 900.00 лева, поради което държавната такса по чл.1 ТДТССГПК е в размер на 1876.00 лева, Ответникът е представил документ за внасянето й по сметка на СРС (платежно от 06.11.2023 г.)

По редовността на ИМ и доклада

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е редовна, поради което на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Насрещната искова молба е подадена в срока на отговора на исковата 2 молба. Насрещният иск има за предмет сума в размер на 46 900.00 лева. съгласно чл.104, т.4 ГПК искът е подсъден на Окръжен съд, в случая СГС.

Съгласно чл.211, ал.1 ГПК насрещната иска молба се приема за разглеждане, ако 1) спорът е подсъден на същия съд, 2 ) има връзка с първоначалния иск 3) евентуално може да стане прихващане. В случая насрещния иск не е подсъден на районен съд, поради което не е изпълнена една от кумулативно дадените предпоставки на чл.211, ал.1 ГПК. Ето защо насрещната искова молба следва да не се приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство, като материалите по нея да се отделят като се направят заверени преписи от насрещната искова молба, приложенията за нея и преписите от нея и да се изпратят на СГС за продължаване на съдопроизводствените дейности.

Отделянето на исковата молба за разглеждане в друго производство не подлежи на обжалване, съгласно т.7в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.

В отговора на исковата молба ответникът се позовава, че процесната сума му е изплатена като връщане на заем и не прави възражение за прихващане.

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на договори и клаузи от него и служебно ще приложи императивни правна норма.

По представителната власт

Ищецът се представлява управителя си Веселин Томов, на основание чл.30, ал.1 ГПК.

Ответникът не се представлява.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги 3 направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен срок, като първата свободна дата 20.02.2024 година от 09.00 часа , за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещна искова молба, предявена от П. Х. К., ЕГН **********, гр. С---- срещу „Е------“ ЕООД, ЕИК -, гр. С- за сумата от 46 900.00 лева , на основание ечл.211 ГПК.

ДА СЕ ИЗГОТВЯТ заверени преписи от насрещната искова молба (отговора на исковата молба, приложенията към нея и преписите за другата страна и настоящото определение), като ГИ ОТДЕЛЯ в отделно производство и ГИ ИЗПРАЩА на СГС за образувано на дело по предявения иск от П. Х. К., ЕГН **********, гр. С---- срещу „Е------“ ЕООД, ЕИК -, гр. С- за сумата от 46 900.00 лева, на основание чл.212 вр. чл.118 вр. чл.104, т.4 ГПК.

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражевния

4

Производството е образувано по искова молба с вх. № 260119/20.09.2023 г., подадена от „Е------“ ЕООД, ЕИК -, гр. С- срещу П. Х. К., ЕГН **********, гр. С----, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска ответникът П. Х. К., ЕГН **********, гр. С---- да бъде осъден да заплати на ищеца Е------“ ЕООД, ЕИК -, гр. С- сумата от 5 600.00 лева, платена без основание ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (20.09.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че от 2017 до 2021 г. управител на търговското дружество бил В--, като след неговата смърт на 11.10.2021 г. собственик на капитала е ЛЪ-.

Твърди се, че от 2017 до 03.11.2021 г. Х- като пълномощник на дружеството извършвал оперативна дейност – банкови операции със сметки на дружеството, подписване на договори, издаване на фактури, счетоводно отчитане. Сочи се, че след 03.11.2021 г. Х- бил вписан като управител на ищцовото дружество до 25.03.2022 г., когато е взето решение за освобождаване от длъжност, но не и от отговорност.

Твърди, че била назначена проверка, от която се било установило, че от банковата сметка на ищеца са извършени преводи с получател ответника П. Х. К.. Първата операция била на 23.04.2021 г. със сума от 300.00 лева, като основание „по договор“, а втората сума на 07.10.2021 г. сумата от 1300.00 лева с посочено основание „заплата съгласно протокол“.

Излагат се доводи, че след проверка в архива на дружеството, се било установило, че между страните по делото не е имало сключен договор, което да оправдае плащането по сметките.

Счита, че не е налице основание за получаване на сумата.

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Посочва банкова сметка, на която да се изплати сумата: IBAN: BG26BPBI79401061577901 при „Ю-“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Твърди, че е предоставил заем на ищеца в размер на 50 000.00 лева, която не е била върната. Счита, че процесната сума е връщане на заем. Сочи, поради налични финансови задължения между страните е извършено прихващане, вследствие на което страните се споразумели ищецът да дължи на ответника сумата от 44 400.00 лева с 5 % лихва, равняваща се на 2 500.00 лева. Твърди се, че общото вземане на ответника към ищеца е 46 900.00 лева. С отговора на исковата молба предявява насрещен иск за сумата от 46 900.00 лева – 44 400 лева главница и лихва в размер на 2500.00 лева, като посочва, че сумата се претендира на основание заем, сключен по-рано между страните. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Претендира разноски. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Разпечатката съдържа 54 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f8caff3-c239-470e-8ed3-a3af889c0768