Решение № 110 от 14.04.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. гр. Ч................ бряг, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ч................ БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20214440100969 по описа за 2021 година на Ч................обрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.127, ал.2 СК, чл. 143 и чл.149 от СК

В РС – Ч................ бряг е постъпила искова молба от Т. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч................ бряг, ул.”................” №27, вх.А, ет.1, ап.1, в качеството си на майка и законен представител на П. Н., родена на ................ г. срещу Р. Н., роден на ................ г. гражданин на ................, с която на основание чл.127, ал.2 и чл. 149 от СК се иска от съда да постанови решение, с което предостави упражняването на родителските права над непълнолетната П. Н., родена на ................ г. на ищцата, определи местожителството й на адреса на който живее, с всички произлизащи от това законни последици, претендира и издръжка за една година назад от датата на подаване на исковата молба. С молбата са представени писмени доказателства и се твърди, че с ответника са живели на семейни начала и от съвместното им съжителство се е родила П. Н., с ЕГН **********, родена на ................ г. Твърди се, че повече от 10 години страните живеят в условията на фактическа раздяла, като за детето се грижи само ищцата, подпомагана от своите близки и роднини. Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните дете на нея, с всички произтичащи от това законни последици, като претендира и издръжка за минало време в размер на минималния определен от законодателя.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна. По делото е проведена процедура по призоваване на ответника чрез публикация в ДВ и с разпореждане на назначения по реда на чл.48, ал.2 от ГПК процесуален 1 представител на ответника Р. Н., роден на ................ г. гражданин на ................ – адвокат Т.

В. В. вписана под № 7655 в Националния регистър за правна помощ е връчено съобщение, като й е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който не се оспорват обективно съединените искове срещу подзащитният й, като излага подробни доводи по всеки от тях.

В съдебно заседание ищцата – редовно призована се явява лично и поддържа така предявената искова молба. Позовава се на писмени доказателства.

Ответникът – редовно призован по реда на чл.48, ал.2 от ГПК не се явява, представлява се от адвокат Т. В. В. вписана под № 7655 в Националния регистър за правна помощ.

Поддържа отговора на исковата молба даден в срока по чл.131 от ГПК.

Заинтересована страна ДСП – редовно призовани, не се явява представител. Представили са социален доклад, в който считат иска за основателен и изцяло в интерес на детето.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане на П. Н., с ЕГН **********, родена на ................ г. е, че страните по делото са нейни родители, което определя активната и пасивната процесуална легитимация на страните и допустимост на обективно съединените искове.

По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Ч................ бряг по местоживеене на П.. От този социален доклад се установява, че ищцата отглежда сама детето на посочения в исковата молба адрес, подпомагана от своите близки и роднини. Липсват данни бащата да е предоставял издръжка.

За бащата не е извършено проучване за неговите жилищни условия и реализирани доходи, поради факта, че същият не живее на територията на Р. България.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на П. Н., с ЕГН **********, родена на ................ г. и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях тя да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим. Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, въз основа на която е предявен и настоящия иск, касае разногласие относно местоживеенето на детето и упражняването на самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респективно да определи режим на лични отношения между детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка. След сравнителен анализ и преценка на обстоятелството, че в един продължителен период от време /повече от 10 години/ майката сама е отглеждала и е полагала грижи за П. и възможностите на всеки един от двамата родители за нейното отглеждане и възпитание, съдът счита, че в неин интерес е тя да продължи да живее при майка си, както и на майката да се предостави упражняването на родителските права и задължения.

2

След като упражняването на родителските права и задължения се предоставят само на единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения на детето с другия родител. Следва да се определи установения в съдебната практика режим на лични контакти с бащата, т.е всяка първа и трета събота от месеца за времето между 09.00 – 18.00 часа по настоящ адрес на майката.

Относно предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на родителите е визирано в чл.125, ал.1 от СК, а именно – родителите са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на децата си, за тяхното образование и за техните лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за децата е и даването на издръжка. Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. За бащата не е извършено проучване за неговите жилищни условия и реализирани доходи, поради факта, че същият не живее на територията на Р. България. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира и разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно Постановление № 497 от 29.12.2022 г. на МС на Р. България МРЗ е определена на 780 лв., което определя минимален размер на присъдената издръжка за едно дете в размер на 195.00 лв., поради което съдът намира, че искът следва да бъде уважен в посочения размер.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА ПО чл. 149 СК: Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад до завеждане на иска.

В производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът не е длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако ответникът твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял издръжка той следва да докаже тези обстоятелства. Ищцата твърди, че с бащата на П. живеят разделени повече от десет години и че тя я е отглеждала сама. При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че за процесният периода - 13.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 13.08.2021 г. ищцата е отглеждала сама детето, като през този период, същата е имала нужда от издръжка и от двамата родители. Такава издръжка е била осигурявана единствено от майката. Ответникът не представи доказателства, че през процесния период е осигурявал някаква издръжката на децата си. Същият е дължал издръжка за периода 13.08.2020 г. – 13.08.2021 г. Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са меродавни и при определяне на размера на издръжката за минало време от 13.08.2020 г. до 13.08.2021 г. този размер е 195.00 лв. При тези доводи съдът приема, че искът по чл. 149 от СК за периода от 13.08.2020 г. – 13.08.2021 г. е основателен и доказан в претендирания размер от 2340.00 лв.

По разноските: С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса за образуване на делото в размер на 25.00 лв., както и такава върху определения размер на издръжката за минало време в размер на 93.60 лв. и определения 3 размер на издръжката за бъдеще в размер на 280.80 съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС. По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на П. Н., с ЕГН **********, родена на ................ г. да е при майката Т. П. П., с ЕГН ********** на адрес: гр. Ч................ бряг, обл. Плевен, ул.”................” №27, вх.А, ет.1, ап.1.

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо П. Н., с ЕГН **********, родена на ................ г. да се упражняват от майката Т. П. П., с ЕГН ********** на адрес: гр. Ч................ бряг, обл. Плевен, ул.”................” №27, вх.А, ет.1, ап.1.

ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на П. Н., с ЕГН **********, родена на ................ г. с бащата Р. Н., роден на ................ г. гражданин на ................ първа и трета събота от месеца за времето между 09.00 – 18.00 часа по настоящ адрес на майката.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК – Р. Н., роден на ................ г. гражданин на ................ ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. П., с ЕГН **********, в качеството й на МАЙКА и законен представител на П. Н., с ЕГН **********, родена на ................ г. издръжка за минало време, за периода от 13.08.2020 г. до 13.08.2021 г. в размер на 2340.00 /две хиляди триста и четиридесет/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Р. Н., роден на ................ г. гражданин на ................

ДА ЗАПЛАЩА на Т. П. П., с ЕГН **********, в качеството й на МАЙКА и законен представител на П. Н., с ЕГН **********, родена на ................ г. ежемесечна издръжка в размер на по 195.00 (сто деветдесет и пет) лв., считано от 13.08.2021 г., до настъпване на причини за изменение или прекратяването й, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Р. Н., роден на ................ г. гражданин на ................ да заплати на държавата по бюджетната сметка на РС – Ч................ бряг държавна такса за образуване на делото в размер на 25.00 лв., както и такава върху определения размер на издръжката за минало време в размер на 93.60 лв. и определения размер на издръжката за бъдеще в размер на 280.80 съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание чл. 242, ал.1 ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Ч................ Бряг: _______________________ 4