Решение № 243 от 22.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Бонка Янкова

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Сийка Милева като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200068 по описа за 2024 година

Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба, подадена от адвокат В. Ф. от ВТАК, служебен защитник на подсъдимия И. О. Ц. срещу въззивна присъда № 6 от 23.10.2023 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново, постановена по ВНОХД № 318 / 2022 г.

В жалбата се твърди, че в частта, с която е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд Ловеч, относно определеното на подсъдимия наказание за извършено престъпление по чл.116 от НК, въззивният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, а наложеното наказание е явно несправедливо. Релевирани са следователно касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК, като отправеното искане е за отмяна на присъдата в обжалваната част и изменение на наказанието от доживотен затвор в лишаване от свобода .

В конкретен план, нарушението на закона е заявено с оплакване за неправилно избрания вид наказание, като се настоява за изменение на въззивния акт: „С оглед наличните по делото доказателства, данните за личността на дееца и установените причини за извършване на деянието“ (стр.2, кас. жалба). Изразеното в жалбата мнение на касатора, че най - подходящо, вместо наложения му доживотен затвор, е наказанието лишаване от свобода е обосновано със собствената му преценка, че целите на наказанието спрямо него са постижими и с по - лекото наказание. В подкрепа на заявената явна несправедливост на наказанието е посочено наличието на: „…доказателства за психично заболяване, което безспорно влияе върху преценката, поведението и бариерите на задръжки у подсъдимия“ (стр.2, кас. жалба).

1

В съдебното заседание, подсъдимият редовно призован се явява. Явява се и защитникът му адв. Ф.. Подадената касационна жалба се поддържа изцяло, като в защитната пледоария подкрепящите повода по чл.348, ал.1, т.3 от НПК данни са доразвити с твърдения за изминалия времеви период и здравословното състояние на подсъдимия.

В лична защита подсъдимият изразява съгласие със заявеното от неговия защитник, а в упражнено право на последна дума моли наложеното му наказание да бъде изменено в по-леко.

Прокурорът от Върховна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

С присъда № 260003/23.10.2020 г., постановена по НОХД № 542/2019 г., Ловешкият окръжен съд признал подсъдимия И. О. Ц. за виновен в това, че: 1/ за времето от 11, 30 ч. до 18, 00 часа на 10.01.2016 г. в /населено място/, в гориста местност в махала /име/, при условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол – П. Т. Г., от /населено място/, с ЕГН **********, като я лишил от възможност за самоотбрана и то без нейно съгласие, връзвайки ръцете и с въже, и като я принудил със сила, притискайки я по гръб към земята, поради което и на основание чл. 152, ал.3, т.5 във вр. с чл.152, ал.1, т.1 и т.2 пр. първо, във вр. с чл.29, ал.1 б.“б“ и чл.54 от НК го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, при строг режим; 2/ за времето от 11, 30 ч. до 18, 00 часа на 10.01.2016 г. в /населено място/, обл./област/, в гориста местност в махала /име/, при условията на опасен рецидив, с цел да бъде прикрито друго престъпление - изнасилването на П. Т. Г., от /населено място/, с ЕГН **********, извършено непосредствено преди това, умишлено умъртвил същата чрез удар върху дясната слепоочна кост с дръжка на газов пистолет, марка /марка с фаб.№ /номер/, кал. /калибър/, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.8 предл. 2-ро и т.12, предл. 1-во, във връзка с чл.115, във връзка с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и чл.54, при отегчаващи вината обстоятелства и чл.38а от НК го осъдил на доживотен затвор, при специален режим на изтърпяване. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените му, а именно доживотен затвор, което постановил да бъде изтърпяно при специален режим. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия, считано от 17.04.2019 г.

Съдът уважил частично предявения от гр. ищец Н. Н. граждански иск до размер от 150 000 лв., като осъдил подсъдимия да ги заплати, а до пълния предявен размер от 200 000 лв. го отхвърлил като неоснователен. С присъдата, съдът се произнесъл по въпроса с веществените доказателства по делото, а направените по делото разноски възложил в тежест на подсъдимия.

По подадена от подсъдимия въззивна жалба в Апелативен съд Велико Търново било образувано ВНОХД № 39 по описа за 2021 г., като с решение № 74 от 12.07.2021 въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 60194 / 08.02.2022 г., по н. д. № 795/2021 г ., отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд

След повторното разглеждане на делото, с решение № 95/14.07.2022 г. постановено по ВНОХД № 60/ 2022 г., Апелативният съд Велико Търново изменил първоинстанционната присъда, като: 1/ я отменил в частта, в която подсъдимият Ц. бил признат за виновен да е извършил деяние по чл. 152, ал.1, т.1 от НК и го оправдал 2 по това обвинение; 2/ намалил наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 152, ал.3, т.5 във вр. с чл.152, ал.1, т.

2, пр. първо във вр. с чл.29, ал. 1, б.“б“ от НК от 15 години на 8 години.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, с решение № 148/23.11.2022 г. по н. д. № 845/22 г. за втори път отменил въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение от решаващия съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

С атакуваната сега въззивна присъда № 6 от 23.10. 2023 г., постановена по образуваното ВНОХД №318/ 2022 г., по описа на ВТАС, първоинстанционната присъда била отменена в частта, с която подсъдимият Ц. бил признат за виновен по обвинението му за извършено престъпление по чл.152, ал.3, т.2 във връзка с чл. 152, ал.1, т.1 и т. 2 във връзка с чл.29, ал. 1, б. “б“ от НК, както и в частта, с която на основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, като подсъдимият бил признат за невинен в това, че за времето от 11, 30 ч. до 18,00 часа на 10.01.2016 г. в /населено място/, в гориста местност в махала /име/, при условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол – П. Т. Г., от /населено място/, с ЕГН **********, като я лишил от възможност за самоотбрана и то без нейно съгласие, връзвайки ръцете и с въже, и като я принудил със сила, притискайки я по гръб към земята и съответно бил оправдан по това обвинение. Първоинстанционната присъда била изменена и в частта, относно престъплението по чл.116 от НК, като подсъдимият бил признат за невинен, в това да е извършил убийството на П. Г. с цел да бъде прикрито друго престъпление - изнасилването й, извършено непосредствено преди това, поради което бил оправдан и в тази част на предявеното му обвинение, а именно по чл.116, ал.1, т. 8, пр. ІІ - ро от НК. В останалата си част първоинстанционната присъда била потвърдена, като апелативният съд се произнесъл по въпроса с направените пред него разноски, като осъдил подсъдимият да ги заплати.

ВКС намира касационната жалба за неоснователна.

Процесуалното развитие на делото и очертаните в чл. 347, ал.1 от НПК предели на касационната проверка, обвързваща същите с волята на атакуващите страни, налагат по необходимост да се изяснят предварително правомощията на настоящия касационен състав и пределите на дължимия касационен контрол. Когато, както е в конкретния случай, пред върховната съдебна инстанция производството се разглежда за трети път, процесуалните възможности предвидени в НПК ( чл. 354, ал. 5, изр. второ) предпоставят същата да осъществи касационна проверка на атакувания съдебен акт или да встъпи в правомощията на въззивната инстанция, ако констатира пороци в дейността на въззивния съд, които съгласно чл. 354, ал. 3 от НПК по принцип биха довели до връщане на делото за ново разглеждане на този съд и сама да ги отстрани.

Конкретните оплаквания, посочени в иницииращата касационното производство жалба - нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, съвсем очевидно сочат, че доказателствената и аналитична дейност на контролирания съд не е подложена на критика. Нещо повече. Изрично е отразено в жалбата становището на касатора, че фактическата обстановка е „категорично изяснена“ Ето защо и в случая настоящата касационната проверка следва реда на редовния инстанционен контрол, а пределите му са формирани от заявените две касационни основания и наведените в тяхната подкрепа данни.

По възражението за нарушение на материалния закон.

Възприетият в жалбата аргументационен подход налага две предварителни 3 уточнения: първо, съдържателно преценени, доводите в подкрепа на посочения касационен повод не разкриват оплакване за неправилно правно квалифициране на престъплението като „изключително тежко“ по смисъла на чл.38а, ал. 2 от НК.

Изводът следва от прочита на изложението, в което всички претендирани обстоятелства, са ангажирани в аспекта на основното искане за определяне на по-леко наказание. ВКС вече е имал повод да изрази становището си ( вж. Р № 234 от 16.01.2017 г. по н. д. № 808/2016 г., II н. о, Р № 67/ 14.02.2023 г. по н. д. № 787/2022 г., II н. о.), че изборът на доживотен затвор като най-подходящо наказание е въпрос както на правна оценка на престъплението като изключително тежко, така и на индивидуализация на наказанието и в този смисъл предполага и съответната самостоятелност на оспорващите доводи. В случая обаче, доколкото основното оплакване е насочено срещу вида на определеното на подсъдимия наказание доживотен затвор, счетено за явно несправедливо, този предмет на обсъждане, в рамките на касационната проверка по необходимост е и преценката относно изискуемата изключителност на тежестта на престъплението.

На второ място, всички посочени в жалбата доводи разкриват съществена декларативност, което от своя страна препятства възможността ВКС да извърши пълноценна проверка. Подкрепящите данни са само маркирани, без действителното им съдържание и преди всичко отношение към дейността на въззивният съд по определяне на наказанието да са получили конкретен израз. Така например, неправилността на извършената от въззивната инстанция преценка е аргументирана с „данните за личността на дееца и причините за извършване на деянието“, без обаче да са отразени каквито и да е конкретни съображения, свързани с претендираното нарушение на съда при тяхното оценяване. По - конкретно, не е посочено кои данни за личността са неправилно оценени и дали се касае за подценени положителни такива или обратно надценени в значението си данни за личността му, които го характеризират в негативен аспект. Лишена от съдържание и в този смисъл неясна е и посоката, в която като неправилно оценена в дейността по определяне на наказанието е изтъкната

„причината“ за извършване на деянието.

В тази връзка е необходимо отново да се напомни, че пълноценното изпълнение на възложената касационна проверка предпоставя преди това надлежно изпълнение на реципрочните задължения на обжалващата страна - не само да посочи касационните основания, но и в какво се състои оплакването и кои са данните, които го подкрепят.

Избраният от касатора подход - с изброяване на обстоятелствата, за които се твърди, че обосновават наличието на заявеното нарушение на закона, ограничава възможността, с която разполага касационният състав за обсъждане и проверка, и която, с оглед гореизложеното е със силно стеснени предели. В контекста на посоченото, по маркираните от жалбоподателя доводи ВКС намира следното: