Решение № 591 от 29.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20251100500547 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436- чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на А. Б. Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв.П., с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК против отказът на ЧСИ Н.М. с рег. №841, съгласно регистъра на КЧСИ, обективиран в Разпореждане от 22.10.20254г., да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.дело №20148410407694.

Жалбоподателят оспорва обжалваният отказ като сочи, че той е незаконосъобразен, защото по изпълнителното дело е изтекъл двугодишен срок на бездействие на кредитора и вземането е било перемирано.

От страна на взискателя „Кредит Инкасо Инвест БГ“ ЕАД е подадено писмено възражение срещу жалбата, в което се сочи, че в рамките на изпълнителното дело са депозирани молби за изпълнителни действия и са извършвани такива, а именно: на 04.07.2014г. - Молба за образуване с искане за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника; на 31.03.2026г.наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 16.01.2027г., 10.07.2027г. и 12.10.2028г. – насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи; на 21.08.2020г.-подадена молба за 1 налагане на запор върху трудово възнаграждение; на 19.07.2021г.-молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и искане за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника; на 28.03.2023г. –молба за налагане на запор върху вземания на длъжника и извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

Предвид изложеното счита, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в рамките на двугодишния срок от страна на взискателя са депозирани молби за извършването на изпълнителни действия.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие. В тях е посочено, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането си. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2 от 26 юни 2015г. по т.д. №2/2013r. на ОСГТК на ВКС, давностга се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18 от ЗЧСИ), а те биха могли да са: насрочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължение лица. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение. Във връзка с възлагането на чл. 18 ЗЧСИ на 11.07.2014г. е бил наложен запор върху вземанията на длъжника по няколко банкови сметки, както и върху това за трудовото му възнаграждение. В изпълнение на наложен запор, третото лице-работодател е извършвало регулярни месечни вноски в периода от 21.07.2014г. до 20.01.2015г. На 31.03.20216г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 16.01.2017г. е насрочен опис на притежавани от длъжника движими вещи.

С молба от

2

07.03.2017г. взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи на длъжника, а на 10.07.2017г, е насрочен от ЧСИ опис на движими вещи. На 11..2017г. взикателят е поискал налагането на запор на върху банкова сметка на длъжника, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. На 12.10.2018г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника, а на 21.08.2020г. и 09.07.2021г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземане на длъжника за трудово възнаграждение, както и насрочването на опис на приетежавани от длъжника движими вещи. На 20.03.2023г. взискателят с молба отново е поискал налагането на запори върху банкови сметки на длъжника и насрочване на опис на притежавани от него движими вещи. Поради тези обстоятелства ЧСИ счита, че перемпция не е настъпила и жалбата е неоснователна.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

Видно от заверено копие на изпълнително дело № №20148410407694 по описа ЧСИ Н.М. с рег. №841съгласно регистъра на КЧСИ, същото е образувано на 04.07.2014г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсъ нъл Файненс“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.06.2014 г. от Софийския районен съд срещу длъжника А. Б. Б..

С молбата за образуване на изпълнителното делото, взискателят е възложил на основание чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ да извършва справки, включително и да избира способите за изпълнение. На 11.07.2014г. е бил наложен запор върху вземанията на длъжника по няколко банкови сметки, както и върху това за трудовото му възнаграждение. В изпълнение на наложен запор, третото лице-работодател е извършвало регулярни месечни вноски в периода от 25.08.2014г. до 26.01.2015г. На 31.03.20216г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 16.01.2017г. е насрочен опис на притежавани от длъжника движими вещи.

С молба от

07.03.2017г. взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи на длъжника, а на 10.07.2017г, е насрочен от ЧСИ опис на движими вещи. На 02.10.2017г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. На 12.10.2018г. ЧСИ е насрочил 3 опис на движими вещи на длъжника, а на 21.08.2020г. и 19.07.2021г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземане на длъжника за трудово възнаграждение, както и насрочването на опис на притежавани от длъжника движими вещи. На 28.03.2023г. взискателят с молба до ЧСИ отново е поискал налагането на запори върху банкови сметки на длъжника и насрочване на опис на притежавани от него движими вещи.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Според разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването настъпва по право. Във връзка с поставения за тълкуване въпрос по т. 10 – откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прието, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника, като давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в 4 рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Както е посочено в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020г., ІV ГО на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021 г. ІІІ ГО на ВКС, и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV ГО на ВКС и др., перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. За целта е нужно от съдебния изпълнител да са му дадени указания за отстраняване нередовността на искането на основание чл. 129 ГПК по арг. от чл. 426, ал. 3 ГПК.

В случая по делото се установи, че от момента на образуване на изпълнителното производство през 2014г. до настоящия момент, не е 5 съществувал период от две години, в който взискателят да не е поискал или ЧСИ да не е предприемал извършването въз основа на възлагането по чл.18 ЗЧСИ на изпълнителни действия спрямо длъжника. В случая, за настъпването на перемпцията е без значение, дали исканите или насрочвани описи на движими вещи и запори върху вземания са били успешно реализирани, от значение е, че такива действия са били искани от взискателя, съответно предприемани от ЧСИ, както и, че не е налице период от време по-голям от две години, когато тези действия не са искани от взискателя или предприемани от ЧСИ.

Поради тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и счита, че като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ, VI-A състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Б. Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв.П., с правно основание чл. 435, ал. 2, т.

6 ГПК против отказът на ЧСИ Н.М. с рег. №841, съгласно регистъра на КЧСИ, обективиран в Разпореждане от 22.10.20254г., да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.дело №20148410407694.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6