Решение № 17642 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17642 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20251110145833 по описа за 2025 година

Предявени са от Й. Б. М., ЕГН ********** срещу Поделение за пътнически превози София при БДЖ Пътнически превози ЕООД, ЕИК 1754056470209 осъдителни искове с правна квалификация чл. 128 КТ вр. чл.

242 КТ вр. чл.270 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 1927,25 евро /3769,38 лева/ – допълнително трудово възнаграждение за периода 01.09.2022 г. - 29.02.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията и сумата 380,94 евро /745,06 лева/ – мораторна лихва за забава за периода 01.10.2022 г. - 01.09.2025 г.

С протоколно определение от проведеното на 16.06.2026 г. открито съдебно заседание съдът НЕ ДОПУСКА направеното от ищеца с молба от 12.06.2026 г. изменение на иска по чл. 128 КТ, вр. чл. 242 КТ и вр. чл. 270 от КТ чрез намаляване на неговия размер, като същият вместо 3769,38 лева или 1927,25 евро да се счита предявен за сумата 2616,06 лева или 1337,57 евро и ДОПУСКА направеното от ищеца с молба от 12.06.2026 г. изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД чрез увеличение на неговия размер като същият следва да се счита предявен за сумата 380,94 евро, вместо първоначално предявения такъв от 184,07 евро.

Ищецът Й. Б. М., излага твърдения, че по силата на сключен между страните трудов договор за периода 01.09.2022 г. - 29.02.2024 г/1/24.09.2020 г. е заемала длъжността „общ работник - чистач“ при ответника. Поддържа, че ответникът не е начислявал и изплащал на ищеца допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 31 % към 01.09.2022 г., а съгласно вътрешните правила - 50 %. Сочи, че същото е съобразено едва с Допълнително споразумение към Трудовия договор № 49/29.02.2024 г. Моли съда да уважи исковете. Претендира присъждане на 1 разноски.

Ответникът Поделение за пътнически превози София при БДЖ Пътнически превози ЕООД, редовно уведомен, Н Е подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът Поделение за пътнически превози София при БДЖ Пътнически превози ЕООД оспорва иска за главница по размер и счита, че не се дължи мораторна лихва.

Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава своите искания, а именно: наличието на трудово правоотношение между страните; полагане на труд през процесния период, както и размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца към процесния период, в това число и размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за трудов стаж и професионален опит.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответната страна е да докаже извършено плащане на задължението на падеж.

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Основната заплата според легалното определение, дадено в чл. 4, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, е възнаграждение за изпълнението на определени задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници и други.

Разпоредбата на чл.6 НСОРЗ предвижда, че допълнителните трудови възнаграждения са определените с наредбата или друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително, както и договорените с индивидуален и/или колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. Постоянен характер, съгласно чл.15, ал.2 НСОРЗ имат онези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, като съгласно чл. 12, ал. 2 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит се счита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил 2 и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности, а съгласно чл. 12, ал. 4 при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и: 1. трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия; 2. времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство; 3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави и 4. времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави.

Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е определен в Постановление № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (обн., ДВ, бр.

56 от 10.07.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) в минимален размер на 0,6 % за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит, като съгласно чл. 12, ал.

7 НСОРЗ по-високи размери на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит може да се уговори в колективен трудов договор, във вътрешните правила за работната заплата в предприятието или в индивидуален трудов договор.

По настоящото дело от представените писмени доказателства не се установява да е договарян между страните по-висок размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В чл. 11 от представените като писмени доказателства допълнителни споразумения за изменение на трудовото правоотношение № 365/01.12.2023 г., № 352/02.11.2023 г., № 336/09.10.2023 г.; № 313/04.09.2023 г., № 297/01.08.2023 г., № 286/04.07.2023 г., № 242/03.04.2023 г., № 43/09.02.2023 г., № 192/31.10.2022 г. и № 212/08.12.2022 г. е посочено, че договорените поблагоприятни размери на допълнителни трудови възнаграждения, основния и 3 допълнителния отпуск се ползват при условие, че работникът е член на синдикат, страна по КТД или се е присъединил към него, а за неуредени в трудовия договор въпроси се прилагат разпоредбите на кодекса на труда, нормативните актове по прилагането му и вътрешните нормативни актове, касаещи трудовите правоотношения. В чл. 6 от всяко от посочените допълнителни споразумения е посочено, че заплатата и другите възнаграждения се заплащат в срок до 30-то число на текущия месец.

С допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 49/29.02.2024 г. трудовото правоотношение на ищцата е изменено, считано от 01.02.2024 г., като е начислено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за 45 години и общ трудов стаж от 49 години 6 месеца и 16 дни.

Вещото лице след направена справка в книжата по делото и вътрешните правила за работната заплата и колективния трудов договор посочва, че съобразно чл. 29, ал. 1 от Колективния трудов договор се начислява допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1 % за всяка година прослужено време, но не повече от 45 %.

Не са своевременно представени доказателства за присъединяване на ищцата към колективния трудов договор, което е предпоставка за прилагане на по-висок размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 1%, нито други доказателства за приложим повисок размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, поради което следва да се прилага императивния минимален размер от 0,6 % на година. Представените от ищеца вътрешни правила за работната заплата и представеното от ответника заявление на служителя за присъединяване към КТД от 01.01.2024 г. са представени след преклузивния срок, поради което и на основание чл. 146, ал. 3, вр. с чл. 147 ГПК не са приети като доказателства по делото. Още повече – заявлението касае период, последващ на процесния. Не следва да се счита за извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт начисленото ДВТСПО 45 % съобразно сключеното Допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 49/29.02.2024 г.

По делото за установяване на трудовия стаж на ищеца са представени 2 бр. трудови книжки – трудова книжка № 279, издадена на 19.12.1970 г.

/листове 9-13 от делото/ и трудова книжка № 279 /продължение/, издадена на 09.07.2001 г., серия Т, № 289951 /листоев 14-17 от делото/. Въз основа на представените трудови книжки се установява, че към 01.09.2022 г. ищецът има трудов стаж в размер на 48 години 10 месеца и 16 дни, към 01.12.2022 г. – трудов стаж в размер на 49 години, а към 01.12.2023 г. – 50 години.

Съобразно заключението на вещото лице В. Д. П. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, общият размер на нетните възнагражденията за процесния период месец септември 2022 г. – февруари 2024 г. е 7685,40 лева, а начислените от работодателя допълнителни трудови 4 възнаграждения за трудов стаж и професионален опит са в общ размер на 347,36 лева. Вещото лице сочи, че разликата в начислението на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време при начисляване на допълнително възнаграждение в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж за периода до 31.01.2024г. и 45% за м.02.2024г., се проявява чрез разликата в нетното възнаграждение, което се увеличава със сумата от 1671,20 лева /854,47 евро/ като дължима лихва върху изчислените разлики е в размер на 475,76 лева /243,25 евро/.

Предвид посоченото съдът намира искът за основателен за сумата от 1671,20 лева /854,47 евро/, представляващо разлика между дължимия и заплатения размер на трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.09.2022 г. до 29.02.2024 г. За горницата над посочения размер до пълния претендира размер от 3769,38 лева /1927,25 евро/ искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.