Определение № 256 от 11.05.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Варна, 10.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20223000500187 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител Неделчо Василев – старши инспектор в ТД – Варна против определение № 260006/16.02.2022г. на ОС – Шумен, постановено по гр.д. № 418/2019г. и с което, на основание чл.248 ГПК съдът е допълнил определение № 260252/22.12.2021г. в частта му за разноските като настоящият жалбоподател е осъден за заплати на ответниците ВЛ. Д. Н. и СВ. Д. Й. направени разноски в производството в размер на 7 506 лева, от които адвокатско възнаграждение 6 396 лв. с ДДС.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, основани на доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Отправеното до настоящата инстанция искане е за неговата отмяна и присъждане на възнаграждение в размер съобразно предвидения в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по валидността на обжалваното определение, в съответствие с правомощията си по чл.269 вр. чл.278, ал.4 ГПК, съдът констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от КПКОНПИ против ВЛ. Д. Н. и СВ. Д. Й. искове с правно основание чл.153 вр.

§5, ал.2 ЗПКОНПИ. С определение № 260252/22.12.2021г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е прекратил делото поради направено от ищеца изявление за отказ от предявените искове на основание чл.233 ГПК.

1

Съобщението за това определение е редовно връчено на страните съответно на 04.01.2022г. за ищеца и на 12.01.2022г. за ответниците. С молба, депозирана съобразно поставения щемпел за вх. № в деловодството на съда на 24.01.2022г., последните са поискали от съда да допълни определението си за прекратяване като постанови акт, с който на основание чл.78, ал.4 ГПК да им присъди направените от тях разноски в размер общо на 7 506 лева. След размяна на книжа и на основание чл.248 ГПК първоинстанционният съд е постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение в искания от ответниците смисъл.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК срокът, в който страната може да поиска допълване или изменение на решението, съответно приключващото определение в частта му за разноските е срокът, в който този акт може да бъде обжалван, а ако е необжалваем – в 1-месечен срок от постановяването му. Този срок е преклузивен и с изтичането му правото по чл.248 ГПК се погасява.

В настоящия случай определението за прекратяване на производството по предявените искове е обжалваемо и срокът за това е 1-седмичен, считано от уведомяването на съответната страна, без значение дали тази страна има правен интерес да го обжалва. Следователно и срокът, в който ответниците са разполагали с правото да искат допълване на определение № 260252/22.12.2021г. с присъждане на сторените от тях разноски е изтекъл на 19.01.2022г. /работен ден/. Молбата им е подадена след този срок, поради което и се явява недопустима.

Ето защо, настоящият състав намира, че ОС – Шумен се е произнесъл по процесуално недопустима молба, което обуславя и недопустимостта на постановения по нея акт, който като такъв следва да бъде обезсилен, а искането на ответниците по чл.248 ГПК се остави без разглеждане, без да се формират мотиви по наведените в частната жалба оплаквания относно нейната основателност.

На основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ и с оглед изхода от спора ответниците следва да заплатят следващата се за настоящото производство държавна такса от 15 лева.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 260006/16.02.2022г. на ОС – Шумен, постановено по гр.д. № 418/2019г. и ПРЕКРАТЯВА производството по чл.248 ГПК по подадената от ВЛ. Д. Н. и СВ. Д. Й. молба с вх. № 260084/24.01.2022г.

ОСЪЖДА ВЛ. Д. Н., ЕГН ********** и СВ. Д. Й., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Шумен, ул.“Изворна“ № 54 ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Апелативен съд – Варна сумата от 15 лева, представляваща дължима държавна такса за настоящото производство, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с 2 частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3