Определение № 438 от 30.09.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Бургас, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500344 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. К. Х., действащ чрез законен представител К. Л. Х., чрез адв.Н. Д. против определение № 1839/17.07.2025г., постановено по гр.д. № 1273/2024г. по описа на ОС –Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на наказателното производството по ДП № 320 ЗМ-470/2023г. по описа на РУ – Поморие и пр.пр.№ 632/2023г. на ОП –Бургас. Съобщението за обжалвания съдебен акт е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 04.08.2025г., а жалбата е изпратена по пощата на 05.08.2025г., видно от пощенското клеймо на приложения плик; по жалбата не дължи държавна такса, тъй като жалбоподателя е освободен от заплащане на такси в производството с нарочен акт на съда по гр.д. № 1273/2024г. Поради това съдът счита, че жалбата е допустима. В нея се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение – счита, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК - да са налице престъпни обстоятелства от значение за правилното решаване на спора и да е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство по реда на ГПК. С оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД създаваща презумпция за вина на деликвента, гражданският съд може да обоснове вината му и се явява орган, който притежава компетентност да се произнесе по въпроса за противоправността на деянието и в тази връзка за вината. Сочи се също, че спирането на осн.чл.229, ал.1, т.5 ГПК е допустимо само, ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено 1 от тези факти, като в конкретния случай съдът не констатира, че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в гражданското производство.

Счита също, че наказателното производство е в досъдебна фаза, а гражданският съд не е обвързан с актове в това производството, като може да установи различни факти, като именно това несъответствие, при евентуална влязла в сила присъда в обратен смисъл е преодолимо по реда на извънинстанционния контрол - чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Предявеният иск нито черпи своето основание в разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК, нито изисква преюдициално установяване на престъпни обстоятелства –претенциите са за получаване на парично обезщетение вследствие на извършен деликт. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юр.к. А., в който жалбата е оспорена като неоснователна и се претендира да бъде оставена без уважение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по исковата молба на К. К. Х. против ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, като се претендира присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП, осъществено на 8.11.2023г., по вина на И. П. И., управлявал л.а.“Ауди А 7“ с рег. № *. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че за пътния инцидент е образувано ДП № 320 ЗМ470/08.11.2023г. по описа на РУ на МВР-Поморие, разследването по което не е приключило. Към исковата молба е приложено постановление за привличане на обвиняем на Ивелин Пламенов Иванов за престъпление по чл.343,ал.4,вр.ал.3, б.“б“ вр.ал.1,вр.с чл.342,ал.1 НК,вр.чл.21,ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗДвП, за това ,че на 08.11.2023г. при управление на МПС „Ауди А7„ с рег.

№ * е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице и средна телесна повреда на повече от едно лице, като пострадал е посочен и ищеца по делото – К. Х., т.е. досъдебното производство е образувано за същото ПТП, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, от което ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

С оглед тази фактическа обстановка съдът счита,че производството по гражданското дело правилно е спряно до приключване на наказателното производство относно деянието, от което се твърди ,че са причинени имуществени и неимуществени вреди на ищеца. В актуалната практика на ВКС, обективирана в определение № 100/6.12.2018г. по ч. т. д. № 202/2018г. на ІІ т. о., определение № 323/20.05.2013г. по ч. гр. д. № 2950/2013г. на ІІІ г. о., определение № 728/11.12.2019г. по ч. т. д. № 2522/2019г. на ІІ т. о., 2 определение № 566 по ч. гр. д. № 5301/2013г. на ІV г. о., определения по ч. т. д. № 1567/2020г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 213/2021г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 1735/2019г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 302/2020г. на І т. о. и др., е възприето разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл.226, ал. 1 КЗ (отм.);, респ. чл.432, ал.1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца - чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.226, ал.1 КЗ (отм.);, респ. чл.432, ал.1 КЗ, и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК - когато наказателното производство е в досъдебна фаза, или на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК - когато наказателното производство е в съдебна фаза. Извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК, гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. В съобразителната част на цитираните съдебни актове е изразено становище, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.);, респ. чл.432, ал.1 КЗ – както е в настоящия случай. Относимо към поставения въпрос е и разрешението, дадено от ОСГК на ВКС в т. 2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/5.04.2006г. по тълк. д. № 5/2005г., че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл.182, б."д" ГПК (отм.); - разпоредба, аналогична на чл.229, ал.1, т. от действащия ГПК от 2007г. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане - в този смисъл са мотивите в определение № 10 от 7.01.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 2470/2021г., II т. о., ТК, които настоящият състав изцяло споделя. Действително, не всеки деликт е престъпление, но в конкретния случай става дума за вреди, произтичащи от престъпление против транспорта, установяването на което е от значение за разрешаването на гражданскоправния спор –дали е извършено деянието, дали е противоправно и виновността на дееца, тъй като отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е пряко обвързана с установяването им.

С оглед на горното съдът счита, че обжалваното определение е 3 правилно и законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. К. Х., действащ чрез неговия баща и законен представител К. Л. Х., чрез адв.Н. Д. против определение № 1839/ 17.07.2025г., постановено по гр.д. № 1273/2024г. по описа на ОС –Бургас.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Бургас, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500344 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. К. Х., действащ чрез законен представител К. Л. Х., чрез адв.Н. Д. против определение № 1839/17.07.2025г., постановено по гр.д. № 1273/2024г. по описа на ОС –Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на наказателното производството по ДП № 320 ЗМ-470/2023г. по описа на РУ – Поморие и пр.пр.№ 632/2023г. на ОП –Бургас. Съобщението за обжалвания съдебен акт е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 04.08.2025г., а жалбата е изпратена по пощата на 05.08.2025г., видно от пощенското клеймо на приложения плик; по жалбата не дължи държавна такса, тъй като жалбоподателя е освободен от заплащане на такси в производството с нарочен акт на съда по гр.д. № 1273/2024г. Поради това съдът счита, че жалбата е допустима. В нея се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение – счита, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК - да са налице престъпни обстоятелства от значение за правилното решаване на спора и да е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство по реда на ГПК. С оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД създаваща презумпция за вина на деликвента, гражданският съд може да обоснове вината му и се явява орган, който притежава компетентност да се произнесе по въпроса за противоправността на деянието и в тази връзка за вината. Сочи се също, че спирането на осн.чл.229, ал.1, т.5 ГПК е допустимо само, ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено 1 от тези факти, като в конкретния случай съдът не констатира, че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в гражданското производство.

Счита също, че наказателното производство е в досъдебна фаза, а гражданският съд не е обвързан с актове в това производството, като може да установи различни факти, като именно това несъответствие, при евентуална влязла в сила присъда в обратен смисъл е преодолимо по реда на извънинстанционния контрол - чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Предявеният иск нито черпи своето основание в разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК, нито изисква преюдициално установяване на престъпни обстоятелства –претенциите са за получаване на парично обезщетение вследствие на извършен деликт. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юр.к. А., в който жалбата е оспорена като неоснователна и се претендира да бъде оставена без уважение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по исковата молба на К. К. Х. против ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, като се претендира присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП, осъществено на 8.11.2023г., по вина на И. П. И., управлявал л.а.“Ауди А 7“ с рег. № *. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че за пътния инцидент е образувано ДП № 320 ЗМ470/08.11.2023г. по описа на РУ на МВР-Поморие, разследването по което не е приключило. Към исковата молба е приложено постановление за привличане на обвиняем на Ивелин Пламенов Иванов за престъпление по чл.343,ал.4,вр.ал.3, б.“б“ вр.ал.1,вр.с чл.342,ал.1 НК,вр.чл.21,ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗДвП, за това ,че на 08.11.2023г. при управление на МПС „Ауди А7„ с рег.