Решение № 1186 от 14.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20253100100581 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. С. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, Ул. „П.Х." ***, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В. Я. от АК гр. Варна и съдебен адрес гр. Варна, бул. "В. В." № *** ПРОТИВ ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София „ пл. Света Неделя"№ 1 с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ и цена на иска в размер на 30 000 лева.

В исковата си молба ищеца твърди, че по преписка № 14404/2019 год. по описа на Районна прокуратура – Варна, Прокурор от Районна прокуратура Варна е образувал досъдебно производство № 735/2019г по описа на Първо РУ – ОД на МВР - Варна за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, срещу неизвестен извършител.

На 19.02.2020 год. бил призован в сградата на Първо РУ за обяснение във връзка с образуваното дело за измама.

Предвид воденото разследване е бил призован по допусната съдебно психологична и психиатрична експертизи.

На 03.09.2020 год. е разрешено разкриване на банкова тайна и е извършена проверка на банковата му сметка и изискани разпечатка от движението на финансовите му средства.

1

На 10.12.2020 год. е бил привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Подписка".

На 30.06.2022 год. Районна прокуратура - Варна внесла в Районен съд Варна обвинителен акт срещу ищеца за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.209, ал.1 от НК, по който е образувано НОХД № 2497/2022г. по описа на 29 наказателен състав на ВРС.

Проведени били три съдебни заседания на 20.10.2022г., 01.12.2022г. и на 09.02.2023 год., като на последното съдебния състав е постановил Присъда № 39, с която е признал ищеца за невинен по повдигнатото обвинение.

С постановената присъда е отменена и мярката за неотклонение „Подписка".

С Решение № 167/03.07.2023 год. на ВОС въззивния съд е потвърдил първоинстанционната присъда по жалба на частния обвинител.

Две години и два месеца ищеца е бил с постоянна мярка за неотклонение „ПОДПИСКА".

От обвинението му са причинени неимуществени вреди, тъй като е бил неоснователно стресиран, нарушен му е нормалния ритъм на живот.

Незаконното обвинение е дало негативно отражение на семейството му и конкретно на съпругата му, а в по-късен момент на бременността й. Станал много нервен, раздразнителен и сприхав. Всичко наоколо и в семейството го е дразнело.

С това водено досъдебно производство му се е уронил престижа, честта и доброто име по местоживеене и месторабота. Имало е негативно отражение и на контактите му с близки и познати, тъй като започнали да странят от него и семейството му поради обвинението.

Според ищеца справедлив размер на неимуществените вреди определя на 30 000 лева

С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда да постанови решение, с което:

ОСЪДИ ответника ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище гр. София и адрес бул. "Витоша" № 2, на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди 2 вследствие на незаконно обвинение по НОХД № 2497/2022г. по описа на 29 наказателен състав на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.02.2023 год. до окончателното й изплащане.

Претендира направените поделото разноски.

В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Окръжна прокуратура – Варна.

В отговора иска се оспорва като неоснователен и недоказан.

В отговора се твърди, че процесуално-следствени действия с ищеца са извършени само на 10.12.2020 год., като до този момент на ищеца не е било известно за воденото наказателно производство.

Според ответника наказателното производство е протекло и приключило в напълно разумни срокове, като в периода 13.03.20 г. - 30.03.22 г. страната ни била в извънредна ситуация поради КОВИД-пандемията/.

Към 10.12.20 г. и 30.06.2022 г. ищеца не е бил семеен. От представените с исковата му молба удостоверения за сключен граждански брак и за раждане е видно, че и двете събития са се случили след образуването на НОХД № 2497/22 г. по описа на РС – Варна, поради което воденото наказателно производство не е оказало отрицателно въздействие върху семейството му, което твърдение е голословно и невярно!

Алтернативно се оспорва размера на претендираното обезщетение.

Според ответника оправдателната присъда срещу ищеца е влязла в сила на 03.07.2023 г., поради което лихви се дължат от тази дата, а не от 09.02.23 г., каквато е претенцията му.

Моли съда да отхвърли като неоснователен предявения иск, а в евентуалност да присъди такова в минимален размер.

В съдебно заседание ответника, чрез своя представител поддържа отговора, моли съда да отхвърли иска.

3

От събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Досъдебно производство № 735/2019г по описа на Първо РУ – ОД на МВР - Варна е образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

Предвид воденото разследване е бил призован по допусната съдебно психологична и психиатрична експертизи.

На 19.02.2020 год. ищеца е бил призован в сградата на Първо РУ за обяснение във връзка с образуваното дело.

На 03.09.2020 год. е разрешено разкриване на банкова тайна и е извършена проверка на банковата му сметка и изискани разпечатка от движението на финансовите му средства.

На 17.06.2020 год. на ищеца са снети обяснения и предявени материалите по разследването.

На 10.12.2020 год. ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем, за престъпление по чл.209 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка".

На същата дата му е предявено и разследването.

Районна прокуратура Варна е внесла против ищеца в РС-Варна обвинителен акт по ДП № 735/2019 год. по описа на ОД на МВР Варна против ищеца за престъпление по чл.209 от НК, по който е образувано НОХД № 2497/2022 год. на ВРС XXIX състав.

По делото са проведени три съдебни заседания, на последното от тях на 09.02.2023 год. е постановена Присъда № 39/09.02.2023 год. по НОХД № 2497/2022 год. на ВРС 29 – ти състав, с което ищеца е бил признат на невинен и оправдан по подигнатото обвинение за престъпление по чл.209 от НК.

Присъдата на първоинстанциония съд е била обжалвана от частните обвинители, по която въззивна жалба е образувано ВНОХД № 387/2023 год. на ВОС, по което след проведено съдебно заседание е постановено Решение № 167/03.07.2023 год. по ВНОХД № 387/2023 год. на ВОС, с което е потвърдена Присъда № 39/09.02.2023 год. по НОХД № 2497/2022 год. на ВРС, с която подсъдимия е признат на невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Решението е влязло в законна сила на 04.07.2023 год.

4

На 21.07.2022 год. ищеца е сключил граждански брак с Е.Р.Т.-Б.а, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 654/21-07.2021 год.

Ищеца е неговата съпруга имат родено от барака дете С. М.ов Б. под. на 21.12.2022 год. в гр.Варна, за което е съставен акт за раждане № 0491/22.12.2022 год. на Община Вана, 4 район Вл.В..

По делото е допусната и приета СЪДЕБНО ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА от вещото лица д-р С. В. В., д.м., доцент по съдебна психиатрия към Медицински университет Варна, от заключението на която съдът установи, че вещото лице, не е установило обективни данни за наличие на психично заболяване у ищеца, възникнало като следствие на повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Повдигнатото обвинение и воденото наказателно дело е имало стресогенен ефект върху ищеца, като е възможно да се е отразило на психиката му по описания от него начин – с нервно напрежение, раздразнителност, безсъние.

По делото е разпитани свидетели И.Р.Т.-Б.А, съпруга на ищеца, от показанията на която, съдът преценя по реда на чл.172 от ГПК, от които установи, че преди незаконното обвинение ищеца е бил много общителен, имал много приятели, разговорлив, работлив. След като разбрал за образуваното делото, станал мълчалив, раздразнителен. Промяната се отразила на всички. Това състояние продължило две години. Детето постоянно ревяло, а неговият плач го дразнел, скарал се с майка си, сестра си, брат си. Според свидетелката „ковид“ пандемия няма отношение към промяната у ищеца.

От разпита на свидетеля Д.С.П. съдът установи, че около 2020 г., към края на годината, пред свидетеля ищеца се е разплакал и му споделил, че против него има обвинение за спорове с чичо му, с тяхното семейство. Ищеца положил много усилия положи много труд в Англия, в къщата направил всичко. Споделил че „Прокурорът ме плаши много“. Този период продължил според свидетеля към две години.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира изцяло. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Разпита на свидетелката Т.-Б.а съобрази съобразно нормата на чл.172 от ГПК, че е съпруга на ищцата. Съдът 5 кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявен е осъдителен иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Искът е частично основателен и доказан.

Ищец претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконно обвинение по НОХД № 2497/2022г. по описа на 29 наказателен състав на ВРС, представляващи претърпени болки и страдания пряка и непосредствена последица в размер на 30 000 лева.

Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано .