Решение № 72 от 03.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500055 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 263106/10.11.21г. на ЯОС от ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ № 51 Д, чрез ю.к.Ч., против решение № 260077 от 07.10.21г. по гр.д.№ 608/2020г. на ЯОС , в частта, с която са уважени предявените от С. М. К. ЕГН: ********** от гр. Т., ул. “С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано от адв.К.Г., съдебен адрес: гр. Х., бул. “Б.“ № ***, ет *2, офис ***, против дружеството искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 10000лв. до присъдения размер от 45000лв., и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, за сумата над 1698.05лв. до 3 396.10лв., претърпени при ПТП на 01.07.2020г. в гр.Тополовград, на кръстовището на ул.“Хр.Смирненски“, с ул.“Оборище“ и ул.“Хаджи Димитър“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.10.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото, съобразно уважената част от исковете. Заявява, че в горните части решението не е правилно. Излага аргументи, позовава се на недоказаност на онзи интензитет на болките и страданията на въззиваемия, който да обоснове заплащане на обезщетение в цитирания размер. Въвежда довод за кратък възстановителен период от претърпените травми. Оспорва обема на имуществените и неимуществените вреди. Също така се позовава на съпричиняване от 1 страна на К., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. На изложените основания моли за отмяна на посоченото решение на ЯОС и отхвърляне отчасти на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият С. М. К. оспорва въззивната жалба, чрез адв.К. Г., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваните части. Моли за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявените искове пред ЯОС са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от С. М. К., чрез адв. К.

Г., против ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, с предявен частичен иск за заплащане на обезщетение от 30 000лв. от общо 40 000лв., впоследствие увеличено на 60 000лв. от общо 100 000лв., за претърпени неимуществени вреди, както и обезщетение в размер на 3 516.10 лв. - за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от 18.10.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски. Твърди, че на 01.07.2020г. пострадал при ПТП. Застрахованият при въззивника със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите водач на автомобил "Тойота Хайлукс", с peг. № X 0936 КР, допуснал ПТП, като отнел предимство на л.а."Пежо" 307", с peг. № YR56AZV, в който пътувал К. В резултат от ПТП-то на въззиваемия била причинена средна телесна повреда, а именно: супракондилно счупване на лява раменна кост - долен край; оток, деформация в долна трета на лява раменна кост; невъзможни активни и пасивни движения в лява раменна кост. При постъпване в болницата, на следващия ден било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, хумерус и бил изписан на 08.07.2020г. Впоследствие претърпял още една оперативна намеса на 23.09.2020г., за отстраняване на имплантираните уреди. От получените увреждания, изпитал силни болки, наложили дълго да приема обезболяващи. Заявява, че възстановителният период още не е приключил. Освен това изпитал силно чувство на уплаха и стрес, който продължил след произшествието и довел до понижено настроение, тревожност, връщане към спомена от злополуката. Не можел да спи нормално, станал раздразнителен, тревожен, напрегнат и разконцентриран. При лечението направил и финансови разходи. На основание всичко така изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за МПС-то, причинило ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, претърпени битови неудобства и прочее, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в горепосочените размери. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, въззивникът оспорва исковете. Признава наличието на застрахователно правоотношение за ППС, причинило ПТП-то. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпените телесни повреди, болки и страдания. Позовава се на принос 2 за вредоносния резултат от страна на водача л.а."Пежо" 307", с peг. № YR56AZV, в който пътувал К..Твърди, че въззиваемият се е възстановил в много кратък срок, че е налице съпричиняване, понеже е пътувал без поставен предпазен колан. Заявява, че получените травматични увреждания не са с описаната в исковата молба тежест и нямат посочените последици, освен това не са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Отделно от това счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на стандарта на живот в страната. Въвежда възражение прекомерност, съобразно икономическите условия към датата на ПТП-то. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди. Моли за присъждане на разноски.

Също ангажира доказателства.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/22/120000540521, между застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието, договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а., "Тойота Хайлукс", с peг. № X 0936 КР.

Също така е безспорно, че на 01.07.2020г., около 07.15ч. в гр.Тополовград, на сух път, при дневно осветление, водачът на л.а. марка "Тойота Хайлукс", с peг. № X 0936 КР отнел предимството на движещия се л.а."Пежо" 307", с peг. № YR56AZV, в който пътувал К. като пасажер на задната седалка. При удара въззиваемият пострадал и бил откаран в отделението по „Ортопедия“ към МБАЛ Хасково, където била установена травмата му и бил опериран.

От въззивната жалба се установява, че страните не спорят по механизма на инцидента, но Застрахователят твърди неправилни крайни изводи на първоинстанционния съд по отношение наличието на съпричиняване. Счита, че заключението на в.лице сочи на липса на поставен предпазен колан, възражение – неправилно незачетено от ЯОС.

Останалите, въведени с въззивната жалба оплаквания, са по приложението на чл.52 ЗЗД – относно справедливия размер на дължимото обезщетение.

При изявлението на въззивника в депозираната жалба, че обжалва решението в частта, с която са присъдени обезщетение за неимуществени вреди за размера над 10 000лв. до присъдения размер от 45 000лв. и обезщетение за имуществени вреди за размера над 1 698.05лв., се налага извод, че със сила на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на Застрахователя по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на причинените на въззиваемия К. неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 01.07.2020г., около 07.15ч. в гр.Тополовград, на сух път, при дневно осветление, при пътуване с лек автомобил, марка "Пежо" 307", с peг. № YR56AZV, като ПТП-то е причинено от застрахован водач при въззивника по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите.

По делото е безспорна и нанесената телесна повреда – счупване на долния край на лявата раменна кост, непосредствено над кондилите на костта, с формиране на фрагмент и 3 счупване на лакътния израстък на лакътната кост на същата ръка. Не се спори, че е извършена операция, с открито наместване на фрактурата и е поставена вътрешна фиксация – хумерус. При контролния преглед на 07.12.2020г. е установено, че са възможни активни движения в лакътната става – разгъване срещу гравитация, но все още с ограничен обем в областта на лявата лакътна става. Въззиваемият е продължавал да провежда ЛФК, но въпреки това е усещал парене и изтръпване по хода на нервус улнарис. Също така не можел да движи IV и V пръст на лявата ръка и те били с улнарна пареза, позиция тип „граблива птица“ – т.е. с нарушена екстензия и с флексионна контрактура.

При извършения преглед от назначената по делото комплексна експертиза, вещото лице д-р С. установява, че въззиваемият все още се оплаква от парене и изтръпване в областта на пръстите и по страничната повърхност на предмишницата. Като усложнения на травмата К., получил контрактура в лакътната става и увреждане на лакътния нерв с пареза на инервираните от него улнарни области на лявата ръка. Според вещото лице, давността на уврежданията, получените усложнения и степента на възстановяване до момента на извършване на експертизата, водят до заключение, че пълно възстановяване е малко вероятно. Разпитан в с.з. на 14.05.2021г., д-р С. е заявил, че счупването е много сериозно, многофрагментно и вътреставно и е необходим по-дълъг от обичайния възстановителен период. Освен това, с оглед давността на травмата и резултата до прегледа, възстановяване на увредата на нерва би могло да има, но в незначителен процент – СМЕ на д-р Д. Б., невролог, приета в с.з. на 15.09.2021г.

Безспорно е, че въззиваемият е пътувал без предпазен колан, като в.л. инж. П. е заявил, че при поставен предпазен колан, тялото на пасажера би останало прикрепено към седалката и описаната по-горе травма не би се получила или би била в много по-лека форма.

За да възприеме крайните си изводи по въпросите за справедливото обезщетение и размера на съпричиняване, съдът обсъди и събраните гласни доказателства.

Става въпрос за лице от мъжки пол, на навършени ** г. към датата на инцидента, работещ тежка физическа работа – заварчик и осигуряващ основна част от приходите на семейството.

От разпита на св. К. - съпруга на въззиваемия, става ясно, че още в болницата той изпаднал в шок – бил депресиран, затворен, такъв останал дълго време след ПТП-то.

Приблизително два-три месеца лежал на легло, понеже изпитвал силен стрес и свидетелката се грижела за него. След операциите и въпреки възстановителния период, два от пръстите на лявата му ръка останали обездвижени, не можел да ги свива и не можел вече да работи като заварчик. Опитал на няколко места, но 2-3 дни, след като видят ръката му, го освобождавали от работа. В резултат въззиваемият станал много затворен, още повече, че се наложило съпругата му да започне работа на две места, за да се издържа семейството. Според свидетелката, към датата на разпита й в с.заседание, въззиваемият все още пази ръката си, няма сила на захвата, изпитва болка при смяна на сезоните и това е ефект от травмата, наред с психичните й ефекти.

4

При така описаното, настоящият състав приема, че физическите и психически преживявания на въззиваемия следва да бъдат компенсирани, чрез заплащане на обезщетение, макар и парите да не могат да репарират изцяло горните вреди, поради тяхното естество. За да определи справедливия размер на дължимите обезщетения, съдът съобрази, че въззиваемият е глава на семейството, свикнал да осигурява основния размер средства за посрещане на нуждите на съпругата и децата си. Продължителните болки, лечение, операции, съпроводени с обичайните неудобства при подобна травма – невъзможност за изцялостно самостоятелно и качествено обслужване, са довели до сериозно отражение върху самочувствието му, личната самооценка и представата за значимостта и ролята му в семейството. Както стана ясно, К. се затворил в себе си, още повече, че неколкократно опитал да започне работа, но без успех. Това, в контекста на сложилите се традиции в българското общество за водещата роля на мъжа в семейството, сериозно го депресирало и потиснало за продължителен период от време, наред с негативната прогноза за подобряване на състоянието му.