Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3719 от 29.05.2012, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12959/2009
Вид
Решение № 3719
Подписан
29.05.2012
В сила
12.03.2014
Състав
ЖОРЖ СТОИМЕНОВ ГИГОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24,ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.С., 29 май 2012год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Софийски градски съд,

Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 24 април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ

При секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №12959/2009год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от Б.К.М., Г.В.М. и М.В.М., действаща лично и със съгласието на майка си Б.К.М. против ЗАД”А.Б.Ж.”,гр.С., иск с правно основание чл.238,ал.1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 36 585.00 евро,представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен договор №********** от 01.12.2006год., с предмет застраховка”Ж.” и срок на застраховката до 01.12.2027год. за настъпил застрахователен риск- смърт на застрахования – В.М.М. на 29.01.2009год., иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3658.00 евро, представляваща обезщетение за забава, за периода 12.02.2009год., до датата на завеждане на исковата молба в съда -27.12.2009год.,включително, ведно със законната лихва до окончателното изплащане и направените разноски.

Ответникът – ЗАД”А.Б.Ж.”АД, гр.С. моли да се отхвърлят исковете, като неоснователни и недоказани и претендира присъждане на разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.при условията на евентуалност, в случай, че се приемат исковете за основателни моли да бъде намален техният размер, със сумата платена от дружеството в размер на 833.42лв.Наличието на алкохол в кръвта на В. М., със стойност 2.48 на хиляда, както и последвалите в резултат на това събития изпълват фактическия състав на т.9.10,б.”е” и по т.10.5 от ОУ, поради което са основание за направения отказ за плащане на застрахователната сума.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С постановление от 24.04.2009год. Районна прокуратура-гр.В.П. на основание чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.242,ал.1,пр.1-во във вр. с чл.24,ал.1,т.1 и чл.199 НПК е прекратила досъдебно производство №50/2009год., по описа на РУ на МВР-В.П., поради липса на състав на престъпление.В същото постановление се посочва, че на 29.01.2009год., пострадалият В.М.М. от гр.С., е пристигнал в гр.С., обл.Ш. на гости при майка си – Г.С. М..Вечерта на същата дата за времето от 19.00 часа до 20.30 часа, той вечерял с нея, след което около 20.30 часа излязъл на терасата на апртамента.Установено било от извършения оглед на местопроизшествие е, че перилата на терасата са с височина едва 80см.Излязъл на терасата,В.М. се подхлъзнал и паднал през перилата върху почвата на задблоковото пространство.Въпреки незабавно оказаната медицинска помощ, пострадалият е издъхнал на същата дата в 23.12 в МБАЛ-Ш., като смъртта му е вследствие на тежка гръдна травма, довела до масивен хемоторакс, като извършената химическа експертиза установила наличие на алкохол в проба кръв иззета от трупа н пострадалия със стойност 2.48 на хиляда.

Представена е химическа експертиза №28 на Областна дирекция на МВР-Ш.-Научно-техническа лаборатория от 13.02.2009год. с обект на изследване-проба кръв иззета от В.М. М., което изследване е било извършено по метода В. на 12.02.2009год.,при което се установило наличие на алкохол в кръвта в размер на 2.48 %.

Съгласно заключението на вещото лице – д-р М. по извършената съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ пробата изследвана по химическия метод на В., се основава на окислително-редукционен процес. За окислител на етанола служи сернокисел разтвор на калиев бихромат, който след подходяща инкубация реагира пропорционално. Чрез третиране с определя количеството нереагирал бихромат и се изчислява концентрацията на летливите редуциращи вещества, представени, като етилов алкохол в анализираната проба. Методът е неспецифичен за етилов алкохол. Това означава, че всяко летливо вещество с редуциращ характер което се намира в пробата и реагира с калиевия бихромат, ще бъде отчетено, като етанол.Такива могат да бъдат редица вещества с ендогенен или екзогенен произход – други алкохоли,алдехиди,кетони, етери и т.н. Ако се приеме, че към момента н вземане на пробата в кръвта на М. не е имало други летливи редуциращи вещества, освен етанол, и установеното количество е същото, като това към момента на смъртта, то към момента на злополуката концентрацията на етанол в кръвта на М. се изчислява между 2.48 и 2.88 промила, в зависимост от фазата на процеса и степента на метаболизма. Тъй, като телесното тегло на М. не е известно, при мъж на видима възраст 40-45г., с умерено изразена подкожна мастна тъкан и добре развити костна и мускулни системи , вещото лице условно приема, че то е 80-90кг., като в табличен вид са представени изчислени минимални количества етилов алкохол 96% и спиртна напитка 40об.%,необходими за постигане на съответните кръвни концентрации при лице от мъжки пол с посоченото телесно тегло.Изчислените количества се отнасят а пълна резорбация-прием на гладно и за кратко време. Консумираната храна намалява резорбацията, а фракциониран прием намалява пиковата концентрация.Тези фактори увеличават необходимото количество алкохол за постигане на съответната концентрация.Вещото лице се позовава на българска експертизна таблица на острите алкохолни отравяния/А.М., К.Я./, съгласно която концентрации 2.48-2.88% по В. отговарят поне на ІІІ степен на остро алкохолно отравяне-повърхностна кома, което не кореспондира с известните факти по делото – ясно съзнание преди инцидента, което се запазва по време на транспорта. Вещото лице се позовава на класификация, като цитира проф.Р., според която при тежка степен на остра интоксикация концентрациите са в интервала 2.50-3.00%. При системна употреба на алкохол се развива толеранс и клинично се наблюдава по-лека картина от очакваната според посочените класификации.

Съгласно заключението на вещото лице – д-р М. по извършената съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ след еднократен прием на някакво количество алкохол започват процеси на резорбация и концентрацията на алкохол в кръвта се повишава до достигане на пикова концентрация, характерна за съответния прием.Това е фазата на резорбация. Концентрацията на алкохол в урината също се повишава, като това повишение изостава от това на кръвта,т.е. отношението на концентрациите кръв/урина е>1.След достигане на пикова концентрация в кръвта започва фаза на елиминация, при която концентрацията намалява и отново тази в урината изостава, но този път отношението е <1.Средната продължителност на фазата на резорбация е 60-90мин.Следователно най-вероятно към момента на злополуката М. се е намирал във фаза на резорбация, а към момента на смъртта – във фаза на елиминация, но при липса на изследване на урина, това не може да се твърди със достатъчна сигурност.След прием на алкохол и ясно съзнание и адекватно поведение при обикновено алкохолно опиване степента се определя, като субклинична/0.2-0.5% при индивиди без толеранс/.Най-вероятно към момента на злополуката М. се е намирал във фаза на резорбация, а към момента на смъртта – във фазана елеминация.Теоретично след всеки прием на алкохол се говори за алкохолна интоксикация със съответна степен на тежест – от І– до ІV или от субклинична до тежка.В такъв смисъл, според данните по делото, М. се е намирал в състояние на остра интоксикация в субклинична до лека степен. По делото няма данни за хронична алкохолна злоупотреба или зависимост.Химическият метод на В. е неспецифичен за етилов алкохол.При наличие в кръвта и на други летливи редуциращи вещества, реагиращи с калиев бихромат, те могат да бъдат отчетени, като етилов алкохол.Изследване н повече проби и от различни телесни течности увеличават надеждността на експертизата. Изследването на урина е важно за определяне фазата на интоксикация. При съответното допускане, към момента на злополуката концентрацията на етанол в кръвта на М. се изчислява между 2.48 и 2.88 промила, постижими след еднократен прием на не по-малко от между 407 и 523мл., алкохолна напитка със съдържание 40об.%.При индивид без толеранс това би довело до потискане на съзнанието до степен на кома. Смъртта на М. е настъпила в резултат на тежки травматични увреждания,а не в резултат на алкохолна интоксикация. Причинно-следствената връзка между приема на алкохол и настъпване на злополуката – подхлъзване и падане от терасата на апартамента не може да бъде изключена.Събраните данни обаче показват, че алкохолната концентрация към момента на смъртта не е установена достатъчно надеждно и има голяма вероятност да не съответства на действителната.

По делото са изслушани свидетелски показания.Свидетелят Е.И.Б. посочва, че познава В. М. от 2004год., работили заедно в агенция за сигурност и охрана”С.” до неговата смърт, в различни дружества,била колеги и партньори.М. нямал признаци за хронична привързаност, зависимост към алкохола.Свидетелят Л. Д.Л. посочва, че познавал М., като добър човек и случаите, в които бил виждал да е употребил алкохол, това било на празници и не е бил забелязал да има признаци на хронична зависимост или привързаност.

По протокол от 30.06.2011год.на Ш.ския районен съд, ІV състав, по гр.д.№2067/2011год. по делегация са разпитани,като свидетели М.В.Г. и К.Р.К., като от показанията на Г. е видно, че с М. са били заедно на 29.01.2009год. до 18.20 часа и М. не е употребил алкохол, а според показанията на К.-шофьор на линейката от Спешна помощ”,гр.С. М. нямал симптоми на остро алкохолно натравяне.

От свидетелските показания на Б. и Л. се установява, че В.М. е нямал хронична зависимост и привързаност към употребата на алкохол. Съдът кредитира за достоверни свидетелските показания на Г., че до 18.20 часа, на 29.01.2009год., че В.М. не е употребил алкохол.Показанията на свидетеля К., че според него М., нямал симптоми на остро алкохолно натравяне съдът приема за изолирани и неубедителни, и не ги кредитира за достоверни.

Ищците -

Б.К.М.-съпруга и Г.В.М.-дъщеря и М.В.М.-дъщеря са легитимирани да претендират присъждане на застрахователно обезщетение, предвид на това, че се явяват наследници по закон на починалото лице –В.М.М., съгласно удостоверение за наследници под №000103 от 02.02.2009год. на СО-район”М.”., като ищците са ползващи лица,съгласно застрахователната полица.

Ответното застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искови претенции, предвид наличието на полица №********** по застраховка”Ж.” със застрахован-В.М.М.-тарифа-20 индивидуална застраховка”Ж.” със спестовен характер в евро с начало-01.12.2006гд. и край на покритието на рисковете – 00.00 на 01.12.2027год., със застрахователна ума 12195.00 евро, като един от рисковете е смърт на застрахования.

Съгласно Общи условия/ОУ/ на смесеното застраховане”Ж.” на ответното дружество един от покритите рискове е смърт на застрахованото лице, като застрахователната сума за смърт от злополука се изплаща при условията на тарифата, когато злополуката е настъпила през срока на застраховката и е причинила смърт на застрахованото лице до една година от датата на злополуката.

Не се счита за злополука смърт или увреждания настъпили в резултат на алкохолно въздействие,употреба на наркотици,токсични и допингиращи средства /т.9.10,б.”е” от ОУ/и не се изплаща застрахователна сума и допълнителни обезщетения при остра или хронична алкохолна интоксикация, медикоментозна зависимост, употреба на наркотични, токсични и допингиращи средства и други упойващи вещества и причинно свързани с тях заболявания и злополуки/т.10.5 от ОУ/.

С писмо изх.№420-00-774 от 15.06.2009год. ответното дружество е отказало изплащане на суми и обезщетения по застраховката, като се е позовало на постановление на РП-гр.В.П., че смъртта на застрахованото лице е настъпила на29.01.2009год. и извършената химическа експертиза на кръвта на пострадалия е установила наличието на алкохол – 2.48 на хиляда и не се дължи обезщетение съгласно т.10.5 от ОУ,предвид на това, че подхлъзването и падането от терасата, като фактори водещи до смъртта, са причинно свързани с остра алкохолна интоксикация у застрахования.