Решение № 1348 от 28.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. Перник, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720105704 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от В. Х. Р. срещу Ю. Н. И., за когото се сочи, че е неин бивш съпруг.

Конкретно се описва фактическа обстановка от 06.12.2023 г., когато ответникът дошъл в цеха, в който работи, извикал я навън и започнал да я удря, рита, плюе и ругае.

Когато се прибрала в съвместно обитаваното жилище той бил там, взел нож и тръгнал срещу нея с думите, че ще я убие. Хвърлил ножа и започнал отново да я удря, рита, плюе и ругае до 16:30 часа, когато трябвало да вземе детето от детска градина. Отнел телефона и парите.

На следващия ден напуснала жилището с дъщеря им.

При изложените твърдения, че е налице опасност за живота и здравето моли да бъде издадена заповед за незабавна защита, съдържаща част от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

В съдебно страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 5 ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалата, съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.

1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената дата на осъществяването им.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на 1 физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от него действия, свързани с посегателство върху молителя.

В подкрепа на тезата на молителя е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Друго доказателства страните не са представили.

Така в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на посочената дата.

При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.

3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията.

При тези обективни данни, установени с доказателствата по делото и приложимото право съдът приема, че подадената молба за защита от домашно насилие е основателна и следва да се уважи.

Доказването на осъществен акт на домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на пострадалото лице срещу бъдеща агресия.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че определената вече мярка за незабавна защита в най – пълна степен би защитила молителката от последващи посегателства, доколкото от данните по делото се установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън предмета на това производство същите не са коментирани.

В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае се за психическо и физическо насилие, характера и начина на осъществяването им, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, п о т. 2 - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище е неприложима, тъй като молителката е напуснала жилището. Следва да бъде наложена санкцията по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището му и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 150м.

Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна гаранция за защита от такова бъдещо поведение.

В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 2 от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с фактическите отношения между страните, данни по делото за предхождащо такова поведение от ответник и актуалната местна съдебна практика на Окръжен съд Перник намира, че срокът на мярката следва да в пет месеца, считано от действието на заповедта за незабавна защита – до 07.04.2024 г.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер от 400 лв., платима в полза на държавата. За горния си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – ясно изразена агресия, непредизвикана и непровокирана от пострадалото лице. Налагането на глобата не е самоцелно, а адекватно на процесното поведение и насочено към въздействие върху извършителя, което мотивира съда да определи конкретния размер на глобата под, но в близък до средния размер, установен в закона.

Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ЗЗДН, заради осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал.

2 ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно, че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на Прокуратурата.

По разноските:

При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева, определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът РЕШИ:

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на В. Х. Р. срещу Ю. Н. И. за осъществен акт на домашно насилие на 06.12.2023 г. КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА Ю. Н. И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Х. Р.;

ЗАБРАНЯВА на Ю. Н. И. да приближава В. Х. Р., жилището им в *******, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 150 /сто и петдесет/ метра за срок до 07.04.2024 г.

УКАЗВА на Ю. Н. И., че при неизпълнение на Заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите на Прокуратурата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Ю. Н. И., на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на държавата глоба в размер на сумата от 400,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса, дължима по делото.

3

РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО

ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Решението може да се обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в седемдневен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4