Решение № 4191 от 07.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4191 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100502306 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 26. 10. 2021 год. по гр. д. № 34792/2020 год. на СРС І ГО 39 състав е признато за установено, че А.Т.В. ЕАД дължи на П. АД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от 15600 лева незаплатено възнаграждение по договор, посочен, заедно със законна лихва то 16. 03.

2015 год. до плащането, сумата 526.11 лева и сумата 438.85 лихва, за посочени периоди, като в останалата част до 20880 лева е отхвърлен искът за главница поради плащане в хода на процеса.

С решението са разпределени разноските съобразно изхода на делото.

За да постанови резултата, районният съдия е прие, че са предявени искове с правно основание по чл. 79 ал. 1 пр.

1 ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД в производство по чл. 422 ГПК.

Правна уредба, ЗЗД

Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

Чл. 266. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

1

Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

С въззивна жалба ответникът атакува решението в установителната и неблагоприятна за него част, с твърдения за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост, с оглед на което следва да се отмени изцяло. Искът е предявен извън срока по чл. 415 ал. 4 ГПК; исковете са недопустими. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът с отговор по реда на чл. 263 ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна, недоказана и противоречаща на житейската и правната логика, поради което моли за постановяване на решение за отхвърлянето й изцяло с потвърждаване на обжалваното решение.

Счита, че са неоснователни оплакванията на ответника за недопустимост на производството.

Претендират се разноски.

С разпореждане по 267 ГПК въззивният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното за установено :

Жалбата е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, при правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По реда на чл. 269 ГПК при служебната проверка се констатира решението да е валидно и допустимо в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е обвързан от посочените с жалбата въпроси, като по тези, по които се е произнесъл районният съдия, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, с оглед препращащата норма на чл. 272 ГПК.

Приетите по делото доказателства удостоверяват установената от районния съдия фактическа обстановка.

Постановено е определение, като е изготвен проект за доклад, което е в пълно съответствие с изискванията на чл.

140 и сл. ГПК.

Правилно е отделено спорно от безспорно.

Правилно е разпределена доказателствената тежест.

Допуснати са всички приложени към ИМ и отговора доказателства.

В публично заседание проектът за доклад е обявен без възражения за окончателен.

Писмените доказателства са приети по делото без оспорване по чл. 193 ГПК.

Допусната е ССЕ.

От заключението й е видно, че неплатената сума в общ размер 15660 лева фигурира в счетоводните регистри на ответното дружество като крайно салдо, незаплатено задължение на ответника към ищеца.

Ответникът е извършил частични плащания на 27. 04. 2016 год. и 09. 08. 2016 год. в общ размер на 5220 лева, които са отразени в счетоводство на ответника по фактура 69/04. 08. 2014 год.

В договореност между страните, ищецът по заместване – ищецът е издал фактури 69 и 95 с получател ответника на обща стойност 20880 лева, които са надлежно и своевременно осчетоводени при ответника, включени са в дневниците за Покупки по ДДС, отразени са в Справки-декларации по ЗДДС и данните са подадени в ТД на НАП с уведомления. Ответникът е ползвал и данъчен кредит в размер на начисления ДДС по двете процесни фактури.

Задължението е разсрочено на 6 равни месечни вноски по 3480 всяка първата дължима от 30. 04. 2016 год., което е по споразумение от 11. 04. 2016 год. Ответникът е платил частично 5220 лева.

Останалото неплатено задължение е в общ размер на 15660 лева – фигурира в счетоводните регистри на ответника като крайно салдо, незаплатено задължение на ответника към ищеца.

Размерът на претендираното от ищеца обезщетение за забава е 970 .77 лева.

Заключението е прието без въпроси и без оспорване.

2

Страните са изрично заявили, че други доказателства няма да сочат пред районния съдия.

При това положение правилен е изводът на съда, че доколкото от приетата ССЕ е видно, че по процесния договор за сателитно излъчване на телевизионна програма на ответника, след извършени плащания от негова страна, са останали задължения в размер на 15660 лева, в който размер следва да бъде уважен предявеният иск за главница, като за разликата до пълния предявен размер от 20880 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

Следователно на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 15660 лева, а за разликата искът поради плащане в хода на процеса следва да се отхвърли. Така е сторил и районният съдия правилно и законосъобразно с постановеното решение, което се явява обосновано и много добре аргументирано.

Предвид горните съображения, правилен се явява изводът на районния съдия, че ищецът е доказал своя иск както по основание, така и по размер, при правилно прилагане на закона към случая, включително института на плащане в хода на процеса на част от сумата за главница.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърденията са бланкетни и са за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваното съдебното решение, напротив, изцяло липсват.

Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл.

193 ГПК, нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото. Страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията и възраженията на страните и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора.

Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение.

Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ответника, който може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от тяхна страна.

Доколкото в жалбите си въззивникът ответник не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената жалба е неоснователна, следва да бъдат отхвърлена, а исковете са основателни в съответната част, приета от районния съдия, решението е правилно и следва да се потвърди в обжалваните, неблагоприятни за страната части.