Акт № 1138 от 09.11.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Варна, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Галина Чавдарова

Членове:Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500989 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 23488/23.03.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от И. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*********, срещу Решение № 715/ 26.02.2026г., постановено по гр.д. 15765 / 2024г. по описа на РС – Варна, 43 –ти състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул.

„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6 / с правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, Бизнес Парк София No 1, бл. 15, вх. А, ет.4, представлявано от Тихомир Иванов Вълчев/, отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ответника „ЕОС Матрикс” ЕАД не съществува правото на принудително изпълнение за сумата от общо 15483,38 лв., от която: 12533,79 лв. - главница; 2686,01 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 08.11.2009 г. до 08.01.2013 г.; 35 лв. – такса за периода от 08.11.2009 г. до 08.01.2013 г.; 228,58 лв. - лихва за просрочие, начислена за 1 периода от 09.01.2013г. до 20.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за които на 26.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 3889/2014г. по описа на ВРС, поради погасяването му по давност, на осн. чл.439 ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, незаконосъобразно и необосновано.

Първоинстанционният съд не бил обсъдил надлежно и в цялост релевираното възражение относно незаконосъобразността на изпълнителното производство, образувано в гр. София по изп. дело № 4884/2014 г. при ЧСИ Милен Бъзински. Поддържа, че изпълнителното дело не е образувано пред надлежен местно компетентен съдебен изпълнител. В съдебната практика се приемало, че местната изпълнителна компетентност е предпоставка за допустимост на изпълнителното производство и е условие за валидност на изпълнителните действия. Сочи, че изпълнителното производство би породило правно действие, ако делото не би било прекратено поради перемпция, а преместено за продължаване на съдопроизводствените действия пред ЧСИ /ДСИ по местожителство на длъжника- което местожителство не е спорно, че е и е било в гр.Варна. След прогласяване на перемпцията и заличаване на правните последици от образуване на изпълнителното дело, последващото надлежно образуване пред местно компетентен съдебен изпълнител, след изтичане на 5 годишен давностен срок е действие след погасяване на вземането.

В съдебната теория и практика константно се приемало, че прогласената перемпция, както било в случая, заличавала със задна дата евентуално извършените изпълнителни действия.

Обобщава, че съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността може да бъде прекъсната само и единствено при валидно предприети изпълнителни действия. В настоящия казус такива не били налице. При тези обстоятелства определената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност била изтекла много преди образуването на изпълнителното производство през 2019г. пред ЧСИ Николай Георгиев.

Съдът не бил обсъдил в цялост и правния институт на погасителната давност във всички негови приложения. Процесното вземане включвало не само главница, но и лихви, за които давността изтичала след тригодишен 2 период. Дори да се приемело, че предходното изпълнително производство било надлежно образувано, към момента на повторното образуване на изпълнително производство през 2019г., тригодишният давностен срок е бил изтекъл и вземането на кредитора върху лихвите е погасено.

Неправилно ВРС приел и че ответникът като цесионер има качеството на кредитор. При липса на доказано надлежно уведомяване, цесията не е противопоставима на длъжника и ответникът не е легитимиран като носител на изпълняемото право спрямо ищцата.

Моли за отмяна на решението в цялост и за уважаване на претенцията или за частична отмяна и частично уважаване по отношение на претенциите за лихви. Моли и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. В случай на цялостна или частична отмяна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По отношение на възражението за местна компетентност на ЧСИ, сочи, че е преклудирано, а е и неоснователно.

Обобщава, че по отношение на лихвите, посочени в изпълнителния лист се прилага същата пет годишна давност, както по отношение на главницата.

Твърди, че длъжникът е редовно уведомен за цесията, както и в хода на изпълнителното производство е получавал многократно уведомления. Твърди, че по изпълнителното производство са извършвани регулярни изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността.

В открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, моли за отмяна на решението и за уважаване на претенцията, както и за присъждане на разноски по представен списък. За въззиваемата страна не се явява представител, а е депозирано писмено становище, с което оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова 3 молба на И. И. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, с която против „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува правото на принудително изпълнение за сумата от общо 15483,38 лв., от която: 12533,79 лв. - главница;

2686,01 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 08.11.2009 г. до 08.01.2013 г.; 35 лв. – такса за периода от 08.11.2009 г. до 08.01.2013 г.; 228,58 лв. - лихва за просрочие, начислена за периода от 09.01.2013 г. до 20.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за които на 26.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3889/2014 г. по описа на ВРС, поради погасяването му по давност.

Ищцата твърди, че въз основа заявление на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител” № 14, пред ВРС е образувано ч.гр.д. № 3889/2014 г. по описа на съда, като са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за сумата от общо 15483,38 лв., от която: 12533,79 лв. - главница; 2686,01 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 08.11.2009 г. до 08.01.2013 г.; 228,58 лв. - лихва за просрочие, начислена за периода от 09.01.2013г. до 20.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски в заповедното производство. С договор за цесия, вземането на кредитора е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като по искане на последното дружество, за събиране на вземането е образувано изп. дело № 611/2019 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег.№ 892 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Варна. Според ищеца, правото на принудително изпълнение е погасено по давност, тъй като заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са издадени на 26.03.2014г., за вземане, чиято изискуемост е настъпила най късно на дата 08.11.2009г. Сочи, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя на 10.05.2019 г., поради което намира, че към датата на образуване на изпълнителното дело е изминал период от над 5 години, считано от момента на издаване на изпълнителния лист. Твърди, че в рамките на давностния срок, от страна на 4 кредитора не са предприети действия по прекъсване на давността, като не е образувано изпълнително дело и не е предприето действие по принудително изпълнение на вземането. Намира, че погасителният давностен срок е изтекъл в 3-годишен срок за периодичните платежи като лихви, респективно в 5- годишен срок за останалите вземания от настъпване на падежа на задълженията, за които се претендира до образуваното изпълнително дело.

Намира, че издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист не прекъсват давността.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че процесното задължение произтича от Договор за потребителски кредит № FL497173 от 08.10.2009г., сключен между И. И. М. /кредитополучател/ и „Юробанк България" АД /кредитор/. Поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя, банката е инициирала заповедно производство № 3889/2014г. по описа на PC Варна, завършило с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 4884/2014г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с peг. № 838 при КЧСИ и район на действие СГС. В хода на изпълнителното производство, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, в качеството си на частен правоприемник на вземането, въз основа на сключен договор за цесия с цедента „Юробанк България“ АД от 18.01.2016г. Изпълнително дело № 4884/2014г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински е прекратено поради настъпила перемпция на 27.02.2019г. и въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 611/2019 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с peг. № 892 при КЧСИ и район на действие ОС Варна, което е висящо към датата на предявяване на иска. Според ответника, след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът по нея не може да се позовава по какъвто и да било ред на погасителна давност, текла до датата на изтичане на срока за възражение, тъй като нормата на чл.439, ал.2 ГПК предвижда, че оспорването на принудителното изпълнение по исков ред може да се основава само на нови факти, възникнали след влизане в сила на подлежащия на изпълнение съдебен акт, а изтеклата погасителна давност до изтичане на срока за възражение не представлява такъв нов факт, нито представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК. Сочи, че 5 преписът от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника надлежно по образуваното изпълнително дело № 611/2019г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, като поради неподаване на възражение в законоустановения срок, заповедта е влязла в сила. Поради това, намира, че длъжникът не може да се позовава в настоящото производство на факти, преди влизането в сила на заповедта за изпълнение. Сочи, че за установените със заповедта вземания, приложима е 5-годишната погасителна давност. Заявява, че същата не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Изпълнително дело № 4884/2014г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински е било образувано към момента на действието на Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., според което „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането“. С оглед на това, че описаното изпълнително дело е било висящо и към момента на постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС, намира, че 5-годишната погасителна давност е започнала да тече най-рано на 26.06.2015г. Заявява, че дори да се приеме, че в хода на образуваните изпълнителни дела е настъпила перемпция, същата е без правно значение за прекъсване на погасителната давност. Твърди, че по изпълнително дело № 4884/2014г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, погасителната давност е прекъсната последователно на 12.05.2014г. с подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с която е поискано извършването на изпълнителни действия, както и на 14.05.2014г., на която дата е наложен запор на банковата сметка на длъжника, като предвид даденото разрешение с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност. Според ответника, след 26.06.2015г., погасителната давност е прекъсната с депозирането на молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист, която е депозирана по описа на ЧСИ Христо Георгиев на 10.05.2019г. Сочи, че съгласно константната съдебна практика, молбата за образуване не прекъсва погасителната давност, но когато съдържа искане за извършване на изпълнителни действия, е годна да прекъсне давността. В настоящия случай, в молбата се съдържа обективирано искане за налагане на запори, като в този 6 смисъл погасителната давност е била прекъсната. Твърди, че в хода на изпълнително дело № 611/2019г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев са извършени редица изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно погасителната давност: на 10.05.2019г. е наложен запор на банкова сметка; на 09.04.2021г. е входирана молба за налагане на запор банкова сметка; на 16.04.2021г. е наложен запор на банкова сметка; на 24.01.2023г. е входирана молба за налагане на запор банкова сметка; на 27.01.2023г. е входирана молба за извършване на справки и налагане на запори; на 15.05.2023г. е наложен запор на банкова сметка; на 09.11.2023г. е входирана молба за извършване на справки и налагане на запори; на 08.08.2024 г. е входирана молба за извършване на справки и налагане на запори; на 31.10.2024г. е входирана молба за налагане на запор банкова е наложен запор на банкова сметка. Сочи удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за което твърди, че не е съобразено от насрещната страна. Претендира разноски.

Разпечатката съдържа 30 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f8515f5-0f5a-4eb8-a942-45aab77fae4f