Решение № 111 от 23.08.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив , 23.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир К. Коларов

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000355 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адвокат М.И. П.-А. ,вписана в САК, в качеството си на пълномощник на ответниците КР. Д. КР., М. И.а К., ЦВ. К. КР. и ЕТ „ К.-* – К.К.“ против Решение №260026 от 29.01.2020 г, постановено от Пловдивският окръжен съд по търг дело № 634/2018 г по описа на съда.

По силата на обжалваното решение съдът е уважил установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ, като е признал за установено по отношение на ответниците КР. Д. КР. с ЕГН:********** лично и като ЕТ „ К.-* К.К.-Община – град Н., М. ИВ. КР. с ЕГН: **********, ЦВ. К. КР. с ЕГН:**********, че дължат Солидарно на кредитора си „У.Б.“АД ЕИК:

********* следните суми, дължими по силата на договор за банков кредит № ***/** от 24.02.2006 г, изменен с Анекс № 1 от 14.09.2009 г и Анекс № 2 от 15.11.2014 г,а именно: а/ главница в размер на 50 185.54 лева;

1 б/ договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1703.28 лева, дължима за времето от 15.06.2016 г до 15.12.2016 г.; в/ неустойка за просрочена лихва в размер на 209.33 лева; г/ неустойка за просрочена главница в размер на лева,дължима за времето от 15.06.2016 г. до 29.11.2017 г., 5014.77 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК- 30.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването за неправилно приложение на материалния закон и постановяване на решението в нарушение на разпоредбата на чл.143,ал.1 от ЗЗП. Претендира се да се прогласи нищожността на отделни клаузи от Анекс № 1 и Анекс № 2 – например, т.17.1.1 от Анекс №2- относно възможността за обявяване на предсрочна изискуемост, без да се отправи предизвестие до длъжник. Наред с това се твърди ,че банката е въвела един трети компонент при изчисляване на лихвата по кредита –т.н.“премия“, чийто размер се повишава поетапно от 1 до 4 процентни пункта.

Поддържа се оплакването ,че изменението на договорната лихва се основава именно на нищожните поради неравноправност договорни клаузи по чл.11.1.1, чл.11.1.2 и чл.11.1 т.3 от договора за банков кредит.

Поддържа се оплакването ,че към датата на която банката счита, че е обявила предсрочната изискуемост на договора,т.е. към 16.12.2016 г. – не са били налице материално-правните условия за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Това е така,тъй като към тази дата всички погасителни вноски с настъпил падеж са били не само погасени, но има и надплатени суми, които банката не е отчела.

Представена е писмен защита, в която основните доводи, изложени във въззивната жалба са подробно аргументирани и мотивирани. Претендира се да се отмени обжалваното решение и вместо него да бъде постановено въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли 2 иска по чл.422,ал.1 от ГПК за разликата над сумата 32 921.90 лева,представляваща размера на неплатената главница по кредита и сумата 50 185.54 лева, до който размер е уважен иска по силата на обжалваното решение.

Претендира се за присъждане н на направените по делото съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „У.Б. „АД-С. чрез пълномощниците си по делото адвокат Д.Ц. и адвокат К.И. поддържат писмен отговор, съгласно който жалбата е неоснователна. В отговора се прави довод, че в хода на делото е настъпило ново съществено обстоятелство – крайният срок за издължаване на кредита е настъпил на дата 15.05.2021г. Това според въззиваемата страна означава, че всички погасително вноски по кредита са станали изискуеми и се дължи непогасената главница, възнаградителната лихва и неустойката за забавеното плащане на главницата и неустойка върху просрочената лихва.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове, от които главният иск е по чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ – за установяване съществуването на вземане, възникнало по силата на договор за банков кредит.

Няма спор, че спорното вземане е възникнало по силата на договор за банков кредит № 204/ ИН от 24.02.2006 г.

Банката- ищец се е задължила да предостави на кредитополучателя КР.

Д. КР. ипотечен банков кредит в размер на 100 000 лева, а последният е поел задължението да върне кредита на месечни погасителни вноски с падеж на всяко 15- то число от текущия месец. Останалите страни, конституирани като ответници са солидарни длъжници, които са поели задължението да отговарят за връщане на сумата солидарно с главния длъжник. Крайният срок за погасяване на кредита е 15.02.2021 г. и той е настъпил след подаването на въззивната жалба, депозирана на 17.02.2021 г. Настъпил е в хода на въззивното производство.

3

Няма спор, че кредитодателят е превел сумата от 100 000 лева по банковата сметка на кредитополучателя и кредита е бил изцяло усвоен.

Не се спори, че договорът за банков кредит е изменен на два пъти: първият път с Анекс №1 към договора от 14.08.2009 г. и вторият път с Анекс № 2 от 15.11.2014 г.

Съгласно първоначалните условия на договора за банков кредит страните са се уговорили на кредитополучателя да бъде отпусната сума в размер на 100 000 лева, като е договорена възнаградителна лихва във фиксиран размер от 6.68% за първите десет години , считано от 24.02.2006 г. до 15.02.2016 г.

С първия сключен Анекс № 1 от 14.09.2009 г. още преди да изтече първоначалния

10 –десет годишен период от време страните са предоговорили ценовите условия по договора за кредит. Считано от 15.09.2009 г до 15.08.2010 г. за този период от време възнаградителната лихва по кредита е във фиксиран размер от 4.05%, а считано от 16.08.2010 г. до края на срока на договора договорната лихва се определя по следната методика: едномесечен Софибор, плюс надбавка от 3 %, плюс втора фиксирана надбавка от 3.087%.

По- късно е подписан и Анекс № 2 от 15.11. 2014 г. с който страните предоговарят и постигат промяна на ценовите условия, които, считано от датата на анекса до края на срока на договора се определят по следната методика : тримесечен Софибор плюс втора фиксирана договорна надбавка от 5.903%.

Основният въпрос по делото е обявена ли е предсрочната изискуемост по договора за банков кредит и най-вече налице ли са материално-правните предпоставки за предсрочната изискуемост. Банката стича, че кредита е станал предсрочно изискуем на дата 16.12.2016 г., но се оказва, че към тази дата всички погасителни вноски с настъпил падеж са били изплатени. Не е допусната просрочена погасителна вноска .

Това се изяснява от допълнителното заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Д. С..

Вещото лице е установило,че към релевантната дата 16.12.2016 г. дължимата главница по кредита е била 61 131.53 лева, като към същата дата внесените 4 погасителни вноски по главницата са в размер на 67 078.10 лева или няма забавени погасителни вноски по главницата. Има надплащане в размер на 5 946.57 лева, която сума банката не е отчела. Дължимата договорна лихва към датата 16.12.2016 г е била в размер на 61 131.53 лева , внесените вноски по договорната лихва е в размер на 50 144.11 лева. Разликата е в размер на 1453.04 лева и това е неразплатена договорна лихва.

Но вече бе коментирано , че има надплатена сума в размер на 5 946.57 лева, което означава , че неиздължената договорна лихва следва да бъде погасена в поредността, предвидена в чл.76,ал.2 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба когато изпълнението не е достатъчно за да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Банката е заявила в исковата си молба претенции за заплатени от нея банкови такси и въобще разходи по обслужването на договора за банков кредит. Съответно не е ангажирала доказателства и не е представила счетоводни документи, установяващи разходите по кредита. Това което е сигурно ,че с надплатената сума в размер на 5 946 лева банката не е погасила главница, защото дължимата като главница сума е изцяло изплатена. Но не е погасила и договорната лихва, останала неразплатена за сумата 1453 лева.

Пред първата инстанция са депозирани няколко заключения на счетоводни експертизи и всяка една от тях дава различни варианти за изчисляване на размера на задълженията по договора за кредит. След съпоставянето им въззивният съд намира , че следва да кредитира допълнителното заключение, изготвено от вещото лице Д.С., прието, без да бъде оспорено в съд.заседание на 07.10.2020 г. Конкретно съдът кредитира отговора на вещото лице на задача №4- втори вариант.

Този вариант кореспондира изцяло с постигнатото между страните съгласие относно предоговорените ценови условия, отнасящи се до промяната на размера на договорната лихва. Тези нови ценови условия са отразени в разпоредбите на Анекс № 1 от 14.09.2009 г.- т.4 от същия и Анекс № 2 и конкретно : т.4.1 от същия. С тези анекси се постига отчитане на праговете на промяна на лихвата, съгласно публично обявените Общи условия на банката-кредитор. Съгласно допълнителното заключение на 5 вещото лице Д.С. ако се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 16.12.2016 г., то в този случай общият размер на задълженията на банката по договора за кредит е 37 756.84 лева, като от тази сума главницата е в размер на 32 921.90 лева. Възнаградителната лихва е в размер на 1 453.04 лева, неустойката върху просрочената главница е в размер на 3 200 лева и неустойка върху просрочени лихви в размер на 180.75 лева./ за справка- допълнително заключение – л.564 от папка № 3 от първоинстанционното дело/.

ПАС счита, че в случая банката –ищец не установява да са били налице материално-правните условия за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

От допълнителното заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Д.С. се установява, че към релевантната дата -16.12.2016 г.на която банката твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост кредитополучателят е погасил изцяло месечните погасителни вноски по главницата . Но не само това: има надплатена сума в размер на 5 946 лева, която банката не е отразила в счетоводството си и повече от ясно е, че тази сума не е послужила за погасяване на неиздължената възнаградителна лихва , която е в размер на 1453.04 лв. Какво точно е погасила банката с тази надплатена сума не стана ясно, но вероятно е погасила таксите по кредита. Те обаче не са предмет на заявлението по чл.417 от ГПК и в Заповедта за незабавно изпълнение не е отразена сума, дължима като такси по обслужването на кредита.

Следователно таксите не се включват в размера на спорното вземане, т.е. за вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Следва да се приложи Тълкувателно решение№ 3 от 27.03.2019 г. на ВКС, по търг.дело№ 3/2017 г на ОСГТК – т.2 от

Диспозитива на решението. Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/ кредит следва да се определи в размер само на непогасения от предоставената по договора парична сума/ главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

В исковата молба банката твърди, че за периода от 15.06.2016 г до 6

15.11.2016 г. са осчетоводени 6-шест изцяло непогасени месечни вноски по дължимата главница. Общият размер на непогасената главница през този период от време е 4 611.77 лева. От допълнителното заключение на вещото лице Д.С. се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед по чл.417 ГПК- за изпълнение на парично задължение по договора за банков кредит, дължимата главница към тази дата е в размер на 1774.31 лева, а размера на неиздължената възнаградителна лихва е 1453.04 лева.