Решение № 360 от 26.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Р., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20264500500580 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. В. П. от с. Ю., общ. С.п., обл. Р. чрез адв. В. Р. против решение № 732/19.05.2026 г., постановено по гр. д. *813/2025 г. по описа на Районен съд - Р., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск да се признае за установено, че същата не дължи на ответника в първоинстанционното производство сумата от 826.63 лв. начислена за периода от 13.05.2025 г. до 10.06.2025 г. за консумирана вода по посочен абонатен номер. В жалбата са изложени подробни съображения относно неоснователността и неправилността на първоинстанционното решение. Моли се същото да бъде изцяло отменено, предявеният иск уважен и присъдени разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД-гр.Р. представлявано от юр. Т.Д., в който е посочено, че жалбата е процесуално допустима, но изцяло неоснователна и недоказана. Моли се същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 евро.

Жалбата е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството по първоинстанционното дело е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от П. В. П. от с. Ю., общ. С.п., обл.

1

Р., против „Водоснабдяване и канализация“ ООД-гр. Р. за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 826.63 лв. за консумирана питейна вода за периода 13.05.2025 г. – 10.06.2025 г.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира за установено следното:

Не се спори по делото, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по повод доставка на питейна вода до имот на ищцата в с. Ю., общ. С.п., обл. Р., ул. „К.О.“ *, абонатен № *******, партида *******. Видно от приложената фактура № 2018939659 от 01.07.2025 г. за процесния период 13.05.2025 г. – 10.06.2025 г. на ищцата е начислено задължение за заплащане на сумата от 826.63 лв. с ДДС за потребени 215 куб.м вода.

Установено е, че на 09.01.2025 г. е извършена подмяна на измервателното устройство в имота на ищцата в нейно присъствие.

От представената по делото справка от електронния карнет се установява, че в периода 20.01.2025 г. - 13.05.2025 г. по партидата на ищцата е отчетена месечна консумация на вода между 2 и 9 куб. метра, а в процесния период 13.05.2025 г. – 10.06.2025 г. е отчетена консумация от 215 куб. метра вода. Установено е, че посоченото количество изразходвана вода в справката от електронния карнет и в приложената фактура /дубликат/ № 2018939659/01.07.2025 г. представлява разликата между показанията на водомера, засечени при реален отчет на водомера, осъществен на 10.06.2025 г. /224 куб.м/ и показанията на водомера, отчетени при проверка на 13.05.2025 г. /9 куб. м/. Видно от представения протокол № 160261/09.01.2026 г., на монтирания на 09.01.2025 г. водомер с фабричен № ******* са записани показания 0 куб. метра. Същият е подписан от представител на ответното дружество и от абоната. Ищцата е оспорила авторството на подписа, положен за абонат в протокола от 09.01.2025 г. по реда на чл. 193 ГПК. Според становището по приетата по делото и неоспорена съдебно- почеркова експертиза, подписът, положен за абонат, не е изпълнен от ищцата П. П.. Въз основа на експертното заключение първоинстанционният съд е приел, че формалната доказателствена сила на частния документ - протокол № 160261/09.01.2026 г. е оборена и документът е неистински /неавтентичен/, поради което същият е изключен от доказателствения материал по делото.

Установено е, че освен в оспорения от ищцата протокол, чиято неистинност е доказана при проведеното производство по оспорване, показанията на водомер с фабричен № ******* се съдържат и в приложените и неоспорени частни документи - протокол обр. ВС-5, в който р. на ПЕР – С.п. е отразил нулеви показания на измервателното устройство и в протокол от 07.01.2025 г. от извършена проверка на същия водомер, съставен от представител на „Вамекс Р.“ ЕООД, в който два дни преди монтажа са отразени показания на измервателното устройство 199 литра, равняващи се на 0 куб. метра.

По делото пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства. Свид. М.О., с. на ответното дружество, заявил, че работи като в. в с. Ю. и о.в. по график, съобщение за който се поставяло в центъра на селото в началото на всеки месец. Посочил, че имотът на ищцата се заключвал и за да извърши проверка, звънял на звънеца или я викал. Имотът се обитавал 2 постоянно, като на 09.01.2025 г. ищцата му отворила и той сменил водомера, който бил с нулеви показания. Поставил пломба, накарал ищцата да пусне чешмата, за да се провери дали има вода, подписали протокола и си тръгнал.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:

Решението на първоинстанционния съд е правилно.

Отношенията между потребителя на ВиК услуги П. В. П. и ответното дружеството, свързани с ползването, отчитането и заплащането на вода и канализационни услуги за процесния период 13.05.2025 г. – 10.06.2025 г. са се уреждали посредством Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общи условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация ООД (Общите условия). И в двата документа са създадени безусловни задължения на ВиК операторите да отчитат консумираната от потребителите вода посредством монтирани за целта измервателните средства-водомери.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при изпадане в забава дължали и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Безспорно е между страните, че на 09.01.2025 г. е извършена подмяна на измервателното устройство в имота на ищцата в нейно присъствие.

Спорът се свежда до това дали е вярно отразеното в съдържанието на протокола, че водомерът е бил с нулеви показания при монтирането му в имота й.

По делото е приложена жалба на ищцата до ответното дружество от 03.07.2025 г., в която тя оспорва начислената консумация от 215 куб. метра за процесния период и посочва, че след подмяна на водомера й на 09.01.2025 г. възникнали повреди по всички уреди в дома й – тоалетно казанче, пералня, бързозагряващо бойлерче, които се запушили и протекли.

Установено е че, в имота на ищцата е извършена проверка от представител на ответното дружество на 04.07.2025 г. и не е констатирана повреда. По искане на ищцата е извършена метрологична проверка на водомера от Българския институт по метрология. От приложения по делото констативен протокол от 01.09.2025 г. се установява, че е извършена метрологична проверка на водомера от Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Р.. Съгласно същия измервателното устройство с идентификационен номер ******* е с показания 243,777 куб.метра, с максимален разход 5 куб.метра на час съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на студена вода.

Районният съд е обсъдил събраните в производството пред него писмени и гласни доказателства като правилно е кредитирал показанията на свидетеля само частта, която се потвърждава от други писмени доказателства по делото и която не се опровергава от останалия доказателствен материал, като не ги е кредитирал в частта, според която ищцата е 3 подписала протокол на 09.01.2025 г. С оглед на свидетелските показания и данните от справката от електронния карнет, чиято истинност не е оспорена, първоинстанционният съд е приел, че начисленото количество вода е определено въз основа на реален отчет на водомера в имота на ищцата, а не на служебна консумация. Доколкото ищцата не е доказала възраженията си, че й е поставен измервателен уред с показания, надвишаващи нулева стойност, и с оглед доказателствата по делото, районният съд правилно е приел, че ответникът е доказал фактите, въз основа на които претендира процесната сума от ищцата, а именно реално отчетена консумация на ВиК услуги, с изправно измервателно устройство, въз основа на действително осъществен отчет.

Предвид горното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 евро. Предвид материалния интерес, правната и фактическата сложност на делото и извършените действия от юрисконсулта, настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна в размер на 50.00 евро.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 732/19.05.2026 г., постановено по гр. д. *813 по описа за 2025 г. на Районен съд-Р..

ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН ********** от с. Ю., общ. С.п., обл. Р. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Р., ЕИК 827184123, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Добруджа“ № 6, сумата от 50.00 евро за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4