Решение № 2482 от 20.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2482 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330120525 по описа за 2024 година

Производството е било образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, против М. А. А., ********** с адрес:

****************, с която иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца: главница в размер на 613,68 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № *********/02.04.2020 г. между „Стик Кредит“ АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.; договорна лихва в размер на 38,41 лв., дължимо за периода от 02.04.2020 г. до 02.04.2021 г.; обезщетение за забава в размер на 331,14 лв., дължимо за периода от 02.04.2020 г. до 05.08.2024 г.; неустойка по чл. 17 от договора в размер на 481,78 лв.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е отказано издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 16236/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответник М. А. чрез адв. Е. И. оспорва основателността на исковата молба по основание и размер. Възразява, че е сключен договор за кредит от разстояние. Ответникът счита, че договорът за кредит е нищожен по подробно изложени съображения. Отправено е възражение за плащане с погасеното от ответника по договора, което е разпределено за 1 договорна лихва, неустойка и такса удължаване в общ размер от 1 109,04 лв.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

На 02.04.2020г. между „СТИК КРЕДИТ" АД и М. А. А. е сключен Договор за паричен заем № *********, по силата на който ответника е получил заем в размер 1500.00/хиляда и петстотин лева/. Възнаградителната лихва съгласно Договора и Погасителния план е в размер 359.61 лв., неустойка 1307.31лв. . Страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения в Раздел VI. Обезпечения чл. 17, чл.

18, чл. 19, чл. 20. При неизпълнение на обезпечителните мерки заемополучателят дължи неустойки, определени с Договора и Общите условия на заемодателя.

Заемополучателят М. А. А. не изпълнява приетите условия по Договора и на 22.03.2024г между „СТИК КРЕДИТ" АД и „АПС Бета България"ЕООД е сключен цесионен договор за продажба на вземания по процесния Договор.

Ответник М. А. А. по Договор за паричен заем № *********/02.04.2020г. е направила вноски на обща стойност 3172.00лв.

Горните факти са потвърдени в заключението на вещото лице С. К., която констатира и че методът за определяне на годишния процент на разходите, посочен в чл. 19 ЗПК и съгласно който „изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит". Изрично като изключение е посочено в ал. 3, т. 1 на същия член, че „При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит"

Съдът счита за основателни възраженията на ответника за нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съдът намира, че посочените в договора годишен процент на разходите от 42,57 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 3166,92 лв. не съответстват на действителните такива. Предвидено е още при сключването на договора, че неустойката по чл.6.6 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя сума от по 263,91 лева /12 месечни вноски/., като общият размер на допълнителната сума за неустойка е повече от 50% от предоставената в заем сума.

Така въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. В случая е предвидената неустойка се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски неустойка на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. С оглед на това настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Посочването в договора 2 за кредит на понисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.

С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ищеца и ответника съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на това основание.

С оглед установяване на недействителност на договора за кредит на първото от посочените основания, то не следва да се разглеждат останалите такива. Имайки предвид последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, която възлиза на сумата от 1500 лева.

Видно от съдебно-счетоводната експертиза по процесния договор за кредит е изплатена общо сума от 3172 лева, с която сума чистата главница е погасена поради което и предявения иск за главница се отхвърля като неоснователен, а исковете за лихви и неустойки се явяват недължими поради недействителността на договора за кредит.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 150 лева разноски за счетоводна експертиза, а в полза на ЕАД Е. И. на основание чл. 38 ЗА сума в размер на 480 лева с ДДС или 245,42 евро минимално адвокатско възнаграждение съобрано ниската фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, ап.

3, против М. А. А., ********** с адрес: ****************, с която иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца: главница в размер на 613,68 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № *********/02.04.2020 г. между „Стик Кредит“ АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.; договорна лихва в размер на 38,41 лв., дължимо за периода от 02.04.2020 г. до 02.04.2021 г.; обезщетение за забава в размер на 331,14 лв., дължимо за периода от 02.04.2020 г. до 05.08.2024 г.; неустойка по чл. 17 от договора в размер на 481,78 лв.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е отказано издаването на Заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 16236/2024 г. по описа на РС – Пловдив;

ОСЪЖДА АПС Бета България ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, ап. 3 да заплати в полза на М. А. А., ********** сумата от 76,69 евро / 150 лева/ разноски за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА АПС Бета България ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, ап. 3 да заплати в полза на ЕАД Е. И. с ЕИК по Булстат********* с адрес: **************** сумата от 245,42 евро/ 480 лева/ с ДДС, която представлява адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за осъществено процесуално представителство и защита на М. А. А. по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4