Определение № 70 от 26.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 26.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20233001000622 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Интерпродукт“ ЕООД в неплатежоспособност срещу определение № 186 от 07.11.2023г. по търг.дело № 34/23г. по описа на Силистренски ОС, търговско отделение, с което е прекратено производството по делото по иска на „Интерпродукт“ ЕООД в несъстоятелност срещу Е. Д. Й. с правно основание чл.145 от ТЗ.

В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Отново излага твърденията си за извършените от бившия управител на дружеството – ответникът Й. действия, с които е нанесла вреди на дружеството – значителни материални липси. Твърди че искът се предявява срещу бивш управител на несъстоятелното дружество, поради което и в случая разпоредбата на чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ, изискваща взето решение на общото събрание или на едноличния собственик на капитала за предявяване на иск, е неприложима.

Моли съда да отмени обжалваното от определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Размяна на книжа на основание чл.130 изр.второ от ГПК не е 1 извършвана.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 34/23г. по описа на СОС е образувано по предявен осъдителен иск от

„Интерпродукт“

ЕООД в неплатежоспособност чрез синдика на дружеството срещу Е. Д. Й. за сумата 348 000лв., претендирана като причинени на дружеството вреди в качеството и на управител на основание чл.145 от ТЗ.

Не е спорно че ответницата Й. е била управител на дружеството към датата на твърдените в исковата молба действия, както и че вече е освободена като управител.

Въпреки дадени от първоинстанционния съд указания за представяне на решение по чл.137 ал.1 т.8 от едноличния собственик на капитала, такова не е представено. С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради липса на решение на едноличния собственик на капитала за водене на иск срещу бившия управител Й. за причинени от нея вреди на дружеството в резултат на дейността и на управител.

Съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено по следните съображения:

Предвидената в чл.145 от ТЗ специална имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между него и търговското дружество и възниква при осъществяване на специфични предпоставки – виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.

Обстоятелствата, на които ищецът основа иска си насочват изцяло към фактическия състав на чл.145 от ТЗ, каквато квалификация е дадена от първата инстанция.

Константна е съдебната практика че наличието на решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ от съдружниците в ООД за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ срещу управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за 2 реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя по чл.145 от ТЗ. Решението се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на управителя и е предпоставка за нейното реализиране по исков ред. В качеството му на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ както срещу действащ, така и срещу бивш управител, решението по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ е от значение за допустимостта на иска и съдът е задължен да следи за наличието му във всеки един етап на развитие на производството.

Възражението на частния жалбоподател, че решение на общото събрание не е необходимо след като управителят вече е освободен съставът на въззивния съд намира, за неоснователно. Налице са множество решения на касационната инстанция, че решението по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу управител, включително когато той е освободен към момента на подаване на исковата молба /решение № 115 от 27.11.2012г. по т.д.№ 61/11г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 129 от 02.09.2016г. по т.д.№ 1002/15г. на ВКС, І т.о., решение № 188 от 20.12.2016г. по т.д.№ 1525/15г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 234 от 31.01.2017г. по т.д.№ 3150/15г. на ВКС, ІІ т.о., в които е прието, че решението по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ на общото събрание на съдружниците в ООД, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 от ТЗ.

Това разрешение изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

Характерна особеност на настоящето производство обаче е, че искът е предявен от името на несъстоятелното ЕООД чрез неговия синдик и със същия е упражнено правото на дружеството да иска да реализира имуществената отговорност на управителя, като евентуалното обезщетение за доказаните в процеса вреди ще влезе в масата на несъстоятелността и ще послужи за удовлетворяване на приетите в производството вземания на кредитори. От момента на откриване на производството по несъстоятелност правомощието за вземане на решение за предявяване на иск срещу управителя преминава върху синдика. Синдикът е процесуално легитимиран да представлява дружеството в несъстоятелност, включително и в исково производство по чл.145 ТЗ – в този смисъл решение №124/19.10.2010г. по т.д.

3

№1173/2009г., на ВКС, І т.о. След откриване на производство по несъстоятелност не би могло да се изисква приемане на решение по чл.137 ал.1 т.8 от ГПК като абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл.145 ТЗ.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че предявеният иск е допустим и обжалваното определение следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 186 от 07.11.2023г. на Силистренски ОС, търговско отделение, по търг.дело № 34/23г.

ВРЪЩА делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4