Решение № 97 от 28.03.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Плевен, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20214400100217 по описа за 2021 година

Гр.д.№217/2021г. по описа на ПОС е образувано на основание искова молба от „ЕКОЕЛ“ЕАД -в ликвидация,представлявано от ликвидатора В.В. срещу „Г. ПЛП“ООД гр.Плевен,представлявано от управителя П. Г..

С ИМ ищецът твърди,че е собственик на ПИ с идентификатор ********** по кад.карта на гр.Плевен ,Кайлъка,с начин на трайно ползваневторостепенна улица с площ от 1902 кв.м.,че имотът е формиран първоначално като новопроектирана второстепенна задънена улица ********** на осн. влязъл в сила ПУП-ПРЗ за територията на дружеството ,одобрен със заповед №РД-15-220/25.01.2000г.на кмета на Община Плевен,с която застроен терен с площ от 129 140 кв.м.,представляващ парцел І,стр.кв.424 по плана на гр.

Плевен,съгласно

АДС

№719/23.01.1998г.собственост на „ЕКОЕЛ“ЕАД в ликвидация е разделен и са образувани нови урегулирани поземлени имоти, заключени между новопроектирани второстепенни задънени улици.Твърди се, че със заповед №РД-12-271/01.07.2003г.на кмета на Община Плевен е одобрен ПУП-ПРЗ въз основа на който второстепенна задънена улица по ********** е удължена в северна посока,определена от ********** –новосъздадено ********** и осева линия между **********-новосъздадено ********** . Изложени са доводи,че процесният ПИ с идентификатор ********** попада в приложното 1 поле на чл.208 ал.1 ЗУТ и дружеството ищец притежава правата по чл.134 ал.2т.1 от ЗУТ.В ИМ се твърди ,че „ЕКОЕЛ“-ЕАД в ликвидация е собственик на ПИ с идентификатор ********** на основание АДС №719/23.01.1998г.и чл.17а от ЗППДОП/отм./ въз основа на придобивен способ “придобиване чрез преобразуване“, посочено е, че съгласно АДС застроен терен от 129 140 кв.м.е предоставен за управление на дружеството ищец и е включен в капитала на „ЕКОЕЛ“-ЕАД в ликвидация, като е посочено,че през 1991 е образувано ЕКОЕЛ ЕООД с държавно имущество,което е правоприемник на имуществото на Комбинат Електрон Плевен ,а през 1997г.е вписано преобразуване на „ЕКОЕЛ“ЕООД с държавно имущество в “ЕКОЕЛ“ ЕАД с държавно имущество.Изложени са доводи,че са налице всички елементи на чл.17а ЗППДОП/отм./,респ.на чл.1 ПМС №201/25. 10.1993г.,а именно: имотът е бил предоставен от държавата за стопанисване и управление на държавно предприятие,не е изрично изключен с акта на МС за преобразуване на държ.предприятие в ЕООД,включен е в капитала на „ЕКОЕЛ“ЕООД гр.Плевен. Твърди се,че на 01.07.2016г.е проведена среща между представители на Община Плевен,Областна управа Плевен, Министерство на икономиката, ЕКОЕЛ-ЕАД в ликвидация и с личното участие на кмета на Община Плевен,на която е прието,че всички второстепенни задънени улици,формирани на осн.влязъл сила ПУП-ПРЗ за територията на дружеството,са собственост на ЕКОЕЛ ЕАД-в ликвидация,че същите трябва да бъдат обявени за продажба по установения от закона ред,с което ще бъде предоставена възможност на собствениците на имоти,достъпът до които се извършва чрез същите второстепенни задънени улици да придобият правото на собственост върху тях.Твърди се,че към днешна дата всички собственици на имоти-„УНИПОС“

ООД;“КРИСТИ-04“ООД,

“КАБАЛАН“ЕООД;“ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД;В.К.,достъпът до чийто ПИ се извършва чрез тези второстепенни задънени улици с идентификатори **********;

**********;

**********;

5**********;

******* и

**********,собственост на дружеството ищец, вече са ги придобили по установения от закона ред. Посочено е,че единствено ответникът „Г.

ПЛП“ООД като собственик на ПИ с идентификатор ********** не е придобил използваните от него второстепенни задънени улици за достъп до собствения му имот.Посочено е,че имотът на ответника с идентификатор ********** е придобит на 20.01.2004г.от „Плевен 1999“ ООД /от 2

20.11.2019г.“Конфекшън стил“ ООД/ и е внесен като непарична вноска в капитала на „Г.-ПЛП“ ООД от „Конфекшън стил“ООД,чиито дялове са изкупени от П. Г., притежаващ 75 % от капитала на ответното дружество.Твърди се,че ответникът без правно основание използва имота на ищеца-ПИ с идентификатор ********** за пешеходен и транспортен достъп до западния вход и западната фасада на производствена сграда с идентификатор **********.1,както следва:1/ за достъп до западния вход на собствената си производствена сграда с идентификатор **********.1, 2./за транспортен достъп до ел.подстанция за трансформиране на ел.енергия към ниско напрежение , разположена в централната западна част на същата производствена сграда,3./за транспортен достъп до депо за производствени отпадъци,разположено пред централната западна част на същата сграда, 4./за транспортен достъп и за използване на имота на ищеца като паркинг за личните автомобили на работниците в дружеството;5./за достъп до западната фасада на същата производствена сграда ,за нейното поддържане и ремонт, като ремонтът е извършен през 2019-2020г.,6./ за пешеходен достъп на работниците на ответното дружество към ул.“Мануш войвода“,чрез използване на бетонова пътека,метална врата,бетонови стълби и осветление , специално изградени за целта от ответника в ПИ с идентификатори **********;********** и **********, всички собственост на „ЕКОЕЛ“ ЕАД-в ликвидация. Изложени са доводи,че ответникът използва без правно основание имотът на ищеца-ПИ с идентификатор **********,а същевременно данъчните задължения за имота са начислявани и заплащани от ищеца „ЕКОЕЛ“ЕАД- в ликвидация,вкл.и за всички предходни години преди 15.03.2016г.,че за периода 15.03.2016г.-15.03.2021г.ответникът неоснователно е ползвал собствения имот на ищеца , без да притежава надлежно учредено право на преминаване по чл.192 ЗУТ. Твърди се,че след проведената среща на 01.07.2016г.,в продължение на пет години ищецът е отправял писмени покани до „Плевен 1999“ООД/“Г. ПЛП“ООД /за участие в провеждани тръжни процедури за продажба на процесния имот ,както и на други две второстепенни улици с идентификатори ********** и **********,които също са използвани без правно основание от ответника.Посочено е,че с писмо от 29.01. 2020г.ликвидаторът на ищеца е уведомил управителя на ответното дружество П. Г. ,че от 27.01.2020г.са обявени електронни търгове за продажба на горепосочените три ПИ с 3 предназначение за второстепенни задънени улици ,като със същото писмо е посочен начинът за учредяване право на преминаване през чужд имот съгласно чл.55 ЗС и чл.192 ал.1 ЗУТ,а именно чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите,подлежащ на вписване в имотния регистър.

Ищецът счита,че има правен интерес да предяви срещу ответника искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.В заключение моли съда да постанови решение ,с което на осн.чл.109 ЗС да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия,с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ПИ с идентификатор **********,като ответникът бъде осъден да прекрати преминаването през имота,тъй като „Г. –ПЛП“ООД не притежава надлежно учредено право на преминаване по чл.192 ал.1 ЗУТ.На основание чл.59 ЗЗД ищецът претендира обезщетение за периода 15.03.2016г.-15.03.2021г.,затова,че ответникът е ползвал без правно основание собствения му имот с идентификатор **********.Претендират се и направените по делото разноски.

На основание разпореждане на ПОС за оставяне ИМ без движение, ищецът е уточнил,че претендираното обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода 15.03.2016г.-15.03.2021г. е в размер на 57 820,80лв.

В съдебното заседание на 22.02.2022г.на което бе даден ход по същество не се яви представител на дружеството ищец.Подробни доводи и съображения по съществото на спора са изложени в депозираните писмени бележки от „ЕКОЕЛ“ЕАД в ликвидация,представлявано от ликвидатора В.В..

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “Г. ПЛП“ООД гр.Плевен,представлявано от управителя П. Г.,чрез неговия пълномощник адвокат И.Н. от ПАК. В същия е взето становище, че спорът по отношение на процесния имот е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№8717/2017г.по описа на ПРС,по предявен иск от ищеца срещу „Плевен 1999“ООД.Твърди се,че ответникът е собственик на имот,съседен на процесния,а именно:ПИ с идентификатор ********** и на изградената върху него сграда с идентификатор **********.1 чрез частно правоприемство, правна сделка -апорт на същите в капитала на „Г.-ПЛП“ООД и като правоприемник на страната,участвала по приключилото дело постановеното съдебно решение на осн.чл.298 ал.2 ГПК има действие и спрямо ответника.На това основание счита, че исковете са недопустими и 4 моли съда на основание чл.299 ал.2 ГПК да прекрати производството по делото ,както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.В случай ,че съдът приеме исковете за допустими ,моли ИМ да бъде оставена без движение,като навежда доводи,че не става ясно срещу кое дружество са предявени исковете ,тъй като в ИМ е посочено,че ответник е „Г. ПЛП“ООД ,а е представено писмо от 29.01. 2020г.до „Плевен 1999“ ООД.Твърди се,че след проверка в ТР е установено,че дружество с наименование “Плевен 1999“ООД не съществува ,същото е заличено от ТР с вписване от 25.11.2020г.,като е уточнено,че на 26.11.2019г. наименованието на дружеството е променено от „Плевен 1999“ООД на „Конфекшън стил“ООД. Изложени са доводи,че ответното дружество „Г. ПЛП“ООД е учредено и регистрирано едва на 19.09.2019г.и имотът внесен като апортна вноска в капитала на дружеството е внесен в него едва през 2020г.и от този момент имотът е собственост на ответника и се ползва от него.Твърди се,че при предявяване на негаторния иск по чл.109 ЗС ищецът следва да посочи онова неправомерно действие ,посредством което се създават пречки за ползване на процесния имот от ищеца,че в ИМ тези неправомерни действия не са посочени, което е друго основание за оставяне на ИМ без движение. Предявените искове се оспорват ,като са изложени доводи,че не отговарят на действителното правно и фактическо положение твърденията в ИМ,че имотът неправомерно се ползва от ответника и последният пречи на ищеца да ползва същия.Твърди се,че процесният имот не се използва от ответника нито като улица за преминаване на негови работници и служители , нито като паркинг,че дори и последният да е преминавал през проц.имот,това е правено само и единствено,за да стигне до собствения си имот и намиращите се там съоръжения,вкл.и т.н.“Оборотен цикъл“,предмет на гр.д.№8717/2017г.по описа на ПРС,по което е установено,че праводателят на ответника не пречи за използването на процесния имот като улица.Посочено е,че не са представени доказателства автомобилите,съгласно снимковия материал да са собственост на ответника,че дори да се приеме,че процесният имот се използва от ответника, то това е само и единствено за достъп до имоти негова собственост ,като се позовава на разпоредбата на чл.51 ЗС,че се касае за имот ,чието предназначение е улица,направена именно,за да се осъществи достъп и да бъдат обслужвани съседните имоти ,че преминаването на ответника през този имот, не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост и да 5 ползва имота.Изложени са доводи,че с

ПУП,влязъл в сила през

2000г.процесният имот е отреден за улица, за да обслужва редица съседни имоти,подробно описани,които също нямат достъп до път,освен чрез преминаване през процесния имот с идентификатор **********,че същият на осн.чл.21 ал.6 от ЗОбС следва да бъде прехвърлен безвъзмездно на Община Плевен и ищецът няма право да претендира обезщетение за ползване.Твърди се,че единствената причина за образуване на делото е по този начин ответникът да бъде принуден да закупи от ищеца процесния имот.Посочено е, че въпросната второстепенна улица се ползва не само от ответника,но и от др.собственици на съседни имоти ,намиращи се на територията на бившия Ядрен завод.Позовавайки се на ТР №4/2015г.на ВКС ответникът счита,че дори да се приеме,че той ползва процесния имот,той го ползва само като улица за преминаване до свой такъв ,като с това си действие не препятства правото на ищеца да ползва същия имот като улица за преминаване,че е невъзможно да бъде изменено предназначението на имота, който съгласно действащите регулационни планове на гр.Плевен представлява улица.В отговора е направено възражение,че ответникът е придобил по давност сервитутното право на преминаване спрямо процесния имот като се позовава на това,че неговият праводател „Конфекшън стил“ООД с предишно наименование „Плевен 1999“ООД е придобил имот,съседен на процесния чрез две сделки от 2001г.и от 2004г.Изложени са доводи,че освен оборотния цикъл, съгласно нот.акт №16 от 12.01.2004г.на нотариус В.П.,ответникът е придобил и ид.части от вътрешните пътища ,какъвто е и процесният имот, представляващ второстепенна улица.С оглед възражението за придобиване по давност на правото на преминаване върху имота,изцяло се оспорва дължимостта на обезщетението по чл.59 ЗЗД.Направено е и възражение,че същият е недопустим,тъй като редът за определяне стойността на правото на преминаване е уреден в чл.192 и сл.от ЗУТ,като в хипотезата на несъгласие на страните,стойността на обезщетението се определя от кмета на общината,а до ответника не е отправяно искане за сключване на договор за учредяване на право на преминаване.Направено е възражение,че искът по чл.59 ЗЗД касае обезщетение за периодично плащане и е погасен с кратката 3-годишна давност.Посочено е,че не е налице неоснователно обогатяване на ответника, тъй като имотът е ползван от последния само и единствено за преминаване и достигане до собствения му имот и съоръжения,вкл.и за съоръжението 6