Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 25.02.2025, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 966/2024
Вид
Решение № 54
Подписан
25.02.2025
В сила
25.02.2025
Състав
Сийка Златанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. С., 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100966 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата С. Ф. М. е предявила срещу „В.“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем *** № ***/29.02.2024 г., сключен между страните, съответно за заплащане на такса за експресно разглеждане и за неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване на кредита, като накърняващи добрите нрави и поради заобикаляне на законовите разпоредби на чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 и чл. 33 ЗПК и като неравноправни по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗПП.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Ищцата е страна по Договор за паричен заем *** № ***/29.02.2024 г., сключен с „В.“ АД, по който й е отпуснат кредит в размер на 250 лв., подлежащ на връщане на 7 месечни вноски и, ведно с фиксиран лихвен процент от 40,32 %, при ГПР 49,46 % и обща сума за връщане 284,69 лева. Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договора за заем, на Заемателя е начислена допълнителна такса в размер на 96.32 лв. за услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Сумата е разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за заем ищецът е следвало в срок до 3 (три) дни от усвояване на сумата по договора да предостави едно от следните обезпечения по заема: - Поръчител – физическо лице, отговарящо на определени условия или - Банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение чл.

4, ал. 2 предвижда неустойка в размер на 64,26 лв.. Таксата и неустойката са включени в 1 погасителния план към договора за заеми след добавянето им към общата сума за връщане се получава сумата от 445,27 лв.

Таксата противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с усвояването и управлението на кредита, поради което клаузата, която я предвижда е нищожна. С нея се заобикаля и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до скрито оскъпяване на кредита.

Същата подлежи на включване в ГПР. Освен това същата е прекомерна и възлиза на почти 40 % от размера на кредита, поради което нарушава принципите за справедливост и добросъвестност в договорните отношения. Тя е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.

1 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Неустойката за непредставяне на обезпечение е нищожна, тъй като цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, осигурява допълнителна печалба на кредитора, не изпълнява обезщетителна функция, тъй като не зависи от неизпълнение на основното задължение, а освен това и надхвърля горната граница, определена в чл. 33 ЗПК за вредите при пълно неизпълнение от кредитополучателя. Тя е и неравноправна, като предварително изготвена, не е индивидуално договорена и върху нея потребителят не е могъл да влияе. Клаузата за неустойка заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК и осигурява допълнително обезщетение за кредитора от неизпълнение на задължението за погасяване на вноските на падежа.

Адв. Г. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Претендира за разноски.

Оспорва твърденията за нищожност на таксата за експресно разглеждане като неоснователните и необосновани. Посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършва преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита, поради което и няма нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Тази такса покрива предоставянето на административни услуги като мониторинг на кредита /регистрация в определени бази данни и регистри/, изпълнение на определени операции от страна на кредитора за целите на оползотворяването или възстановяването на заема, предоставен на потребителя. Отрича същата да цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищцата доброволно е избрала да се възползва от допълнителната услуга, като на основание чл. 19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение.

Експресното разглеждане на документи няма задължителен характер, с което обстоятелството ищцата е бил запозната, но тя е избрала доброволно да ползва тази услуга 2 срещу заплащане на такса в конкретно посочен размер. Предоставянето на финансови услуги от ответното дружество не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.

Отрича клаузата да е неравноправна, респ. да накърнява принципите за добросъвестност и справедливост. Твърди, че в договора са защитени правата на двете страни и клаузата е индивидуално договорена. Относно оспорваната клауза за неустойка счита твърденията на ищцата за неоснователни. Ако ищцата е изпълнила поетото задължение за обезпечаване на договора, то не би възникнало и задължението й за заплащане на неустойка.

Оспорва твърдението да нарушава принципа за добросъвестност, както и дори и да се приеме, че е прекомерна, то това не води до нейната нищожност, а е основание за намаляването й. Ищцата е имала възможност да се откаже от договора в 14- дневен срок, но не е упражнила това свое право и е била информирана за последиците от неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита още със СЕФ. В договора е посочен в с цифра ГПР, което смята за достатъчно. Счита, че неустойката не следва да бъде включена в ГПР.

Твърди, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК е неприложима. Периодът, за който е начислена неустойката е от изтичането на 3- дневния срок за изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за периода от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, т.е. за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноски.

Прави искане на адв. Г. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение под минималния размер.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. Г. моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът не се представлява.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че на 29.02.2024 г. между ищцата С. Ф. М. като заемател и ответника „В.“ АД като заемодател е сключен договор за паричен заем * * * № ***29.02.2024 г., по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 250 лв., която същата е следвало да върне на 7 месечни вноски в размер на 54,43 лв. ведно с фиксиран лихвен процент 40,32 %, при ГПР 49,46 %.

Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договора за заем е договорено заемателят да заплати допълнителна такса в размер на 96.32 лв. за услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, платима на равни части, ведно с погасителните вноски..

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за заем ищецът е следвало в срок до 3 (три) дни от 3 усвояване на сумата по договора да предостави обезпечение на заема - поръчител – физическо лице, отговарящо на определени условия или - Банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение чл. 4, ал. 2 предвижда неустойка в размер на 64,26 лв..

Таксата и неустойката са включени в погасителния план към договора за заеми след добавянето им към общата сума за връщане се получава сумата от 445,27 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.трето, вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване на нищожността на две договорни клаузи по сключен между страните Договор за кредит, които са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са изцяло основателни по следните съображения:

Предвид предмета и страните на процесния договор за кредит – от една страна ищецът като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от същото и от друга - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор представлява по същността си договор за потребителски кредит, чиято правна уредба е регламентирана в ЗПК. Отделно от това сключеният договор за кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Според чл. 143 неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с изложените твърдения от ищеца за нищожност на клаузите за неустойка, разходи и такси.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК въвежда изисквания за формата на договора договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за 4 всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В глава четвърта на ЗПК, чл. 19 е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

С процесния договор за потребителски кредит страните са договорили клауза за предоставяне на услуга експресно разглеждане на за отпускане на кредит и на документите за отпускане на заема. Тази клауза е в противоречие с чл. 10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК, тъй като се касае до действия свързани с усвояването на кредита, а не до допълнителна услуга по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Тази клауза е нищожна като заобикаляща закона и поради противоречие с добрите нрави. С нея се въвежда допълнителен разход, недопустим по действащото законодателство и надхвърлящ значително допустимите разходи по кредита.