Решение № 382 от 29.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Перник, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500555 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 88 от 07.06.2024 г., постановено по гр.д. № 72/2024 г., Районен съд Перник е отхвърлил предявения от „НД Мениджмънт“ ООД срещу М. Г. М. иск с правно основание чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 120 лв., претендирана като неплатена главница по договор за потребителски кредит № *** от ***

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, с което се иска неговата отмяна. Сочи се, че са неправилни изводите, че вземането е платено в хода на производството. Поддържа се, че сумата е събрана принудително по изпълнително дело, образувано въз основа на обезпечителна заповед, поради което това събиране има функция на обезпечение до издаването на изпълнителен лист и не може да послужи за удовлетворение на кредитора. Претендират се разноски.

Въззиваемият оспорва жалбата с отговор. Поддържа, че сумата е платена в срока за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 404/2024 г. по описа на ЧСИ Б.. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на 1 правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е обжалвано от ищеца в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира следното:

По силата на договор за потребителски кредит № *** от *** ответницата М. Г. М. е получила от ищеца „НД Мениджмънт“ кредит в размер на 960 лв., който се е задължила да върне на 36 равни седмични вноски от по 30 лв., първата с падеж на 15.06.2021 г., а последната – на 18.01.2022 г. До изтичане на посочения краен срок – 18.01.2022 г., ответницата заплатила общо 840 лв., като невърната от нейна страна останала главница в размер на процесната сума от 120 лв. Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност – кредитът няма характер на периодично вземане, дори когато връщането му е разсрочено. Поради това кредитните задължения е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която не е била изтекла към датата на предявяване на иска – 19.02.2024 г.

Преди предявяване на настоящия иск ищецът е подал молба по чл. 390 ГПК за обезпечаването му чрез запор върху банковите сметки на ответника за сумата от 120 лв.

Издадена е обезпечителна заповед. Въз основа на нея по искане на ищеца е образувано изпълнително дело № 404/2024 г. по описа на ЧСИ Б., рег. № *** при КЧСИ. По неустановен начин, който е без значение за изхода на делото, ответницата е разбрала, че срещу нея е образувано посоченото ИД и е заплатила доброволно сумата от 120 лв. по сметка на ЧСИ.

Начинът, по който ответницата се е осведомила за образуваното ИД, е неясен не само заради липсата на данни за това по делото, но и заради липсата на правно основание за подобно уведомление както от съда, така и от съдебния изпълнител - длъжникът/ответникът не трябва да бъде уведомяван преди налагането на обезпечителната мярка (арг. от чл. 396, ал. 1 ГПК). Въпреки че сумата от 120 лв. не е постъпила въз основа на запор, а в резултат на доброволно плащане по ИД по сметка на ЧСИ, това плащане не погасява процесното вземане. Събраната по така образуваното ИД – въз основа на обезпечителна заповед, следва да бъде съхранявана от съдебния изпълнител до окончателното разрешаване на исковия спор. При уважаване на иска ищецът ще се снабди с изпълнителен лист, който ще го легитимира пред съдебния изпълнител да получи сумата. При отхвърляне на иска ответникът може да поиска отмяна на обезпечението - чл. 402, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК, и 2 връщане на сумата от ЧСИ. Тоест до влизане в сила на решението по исковия спор събраната от съдебния изпълнител сума по образуваното въз основа на обезпечителна заповед изпълнително дело не може да погаси спорното вземане. По тези съображения, като е приел противното и е отхвърлил процесния иск, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а искът – уважен.

По разноските:

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски пред двете инстанции и в обезпечителното производство в общ размер от 1869,20 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и събраните доказателства за това.

По въпроса за разноските доводът в отговора на исковата молба, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото е без самостоятелно значение. Това е така, защото за да не дължи разноски по делото при уважен иск, ответникът следва едновременно да не е дал повод за иска, както и да е признал същия – чл. 78, ал. 2 ГПК. Независимо от това, настоящата инстанция намира за уместно да обсъди тези възражения. По съдържание доводът на ответницата се състои в това, че не е дала повод, тъй като не е била съобщена предсрочната изискуемост на кредита, а директно е предприето принудително събиране на вземането. По делото ищецът не твърди, а от доказателствата по делото не се установява настъпването на сочената предсрочна изискуемост. Напротив, настъпил е крайният падеж за връщане на кредита – 18.01.2022 г. При това положение срокът кани вместо кредитора – чл.

84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Тоест ответницата е била поканена от срока в договора, който не е изпълнила, и е дала повод на ищеца да предяви настоящия иск.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 88 от 07.06.2024 г. по гр.д. № 72/2024 г. на Районен съд Перник и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК 200267101, сумата от 120 лв., представляваща неплатен остатък от главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва от 19.02.2024 г. до окончателното заплащане на вземането.

ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК 200267101, сумата от 1869,20 лв., представляваща разноски пред двете инстанции и за обезпечаване на иска.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4