Определение № 328 от 14.10.2020, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Гражданско дело 385/2020
- Вид
- Определение № 328
- Подписан
- 14.10.2020
- В сила
- 17.11.2020
- Състав
- Антон Еленков Антов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер *** г.Град Белоградчик
Районен съд – БелоградчикІІ-ри граждански състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Антон Е. Антов като разгледа докладваното от Антон Е. Антов Гражданско дело № 20201310100385 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по иск с пр. осн. чл. 422 ГПК, предявен от „Теленор България“ ЕАД за установяване, че ответника П.И. Т. дължи на ищеца сумата 420.26лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, поради незаплащане на дължими месечни абонаметни такси, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Твърди се, че за сумата е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 176/2020г. на БРС със заявител - ищеца и длъжник - ответника.
Съдът по иска по чл. 422 ГПК констатира, че в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 176/2020г. на БРС като длъжник е посочен – И.
Т. Т. .
По този начин заявителя е предявил иск с/у друг длъжник, различен от този в заповедното производство по ч.гр.д. № 176/2020г. на БРС.
Предмет на установяване с иска по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по заповедта за изпълнение. Тъй като исковия процес по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство, съдържанието на исковата молба трябва да отговаря и на тази особеност.
Предметът на иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение като е необходимо да е налице идентичност между претенциите в тези две фази по основание, размер и страни.
Няма колебание в съдебната практика, че предмета на иска по чл. 422 ГПК се определя от издадената заповед за изпълнение.
Това е така с оглед характера на иска по чл. 422 ГПК като “втора фаза” на заповедното производство. За да разгледа такъв иск, чиято крайна цел е да потвърди вече издадената заповед за изпълнение, съдът следва да е установи дали фактите и обстоятелствата и носителите на правоотношението по иска съвпадат изцяло с тези по заявлението, въз основа на което е издадена заповедта и по този начин - дали се касае за едно и също 1 вземане.
В исковото производство по чл. 422 ГПК като своеобразно продължение на предхождащото заповедно такова следва да се развие м/у едни и същи страни, тъй като с исковото производство се цели установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на вземането, предмет на заповедното производство.
В настоящия случай заповедното производство е образувано за издаване на заповед за изпълнение с/у длъжника - И. Т. Т. .
В исковата молба, обаче, е предявен иск с/у ответника - П. И. Т.
Предявеният иск по чл. 422 ГПК е продължение на защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради което не може да се иска от съда да се произнася по нещо, различно от предявеното в заповедното производство.
Както съдът, извършващ преценката предявен ли е искът за съществуване на вземането в посочения срок (чл. 415, ал.2 ГПК), така и съдът по иска по чл. 422 ГПК извършват преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищец по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум - идентичност на фактите от които произтича материалното субективно право; в какво се състои правото, както и кои са носителите на правоотношението.
От изложеното следва, че ищецът предявява нов иск в производството по чл. 422 ГПК – за съществуване на вземане м/у страни, различни от тези в предявеното Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 176/2020г. на БРС, което е недопустимо.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр.д. № 385/2020г. по описа на БРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 2