Решение № 497 от 08.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Бургас, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120202688 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД, ЕИК *, срещу наказателно постановление № 02-2500408/02.07.2025г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“–Бургас, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева или 1278,23 евро.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. К. от САК и от управителя В. К., които поддържат жалбата.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, и пледира за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (тъй като липсват доказателства за връчване съгласно Определение № 10435/25.11.2025 г. по частно КАНД № 2227/2025 г. на Адм.съд- Бургас), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

По сигнал на лице работило в дружеството –жалбоподател, че няма сключен трудов договор и не му се заплащат осигуровки, на 02.05.2025г, около 10,57 часа на място в обект–магазин на „*“ в МОЛ Гранд Плаза в гр.Бургас, находящ се в гр.Бургас, * В.

В. и Г.С. и двамата инспектори в Д“ИТ“-Бургас извършили проверка, по време на която 1 било установено лицето С. К. О. полага труд в обекта, изразяващ се в поставяне на етикети и аларми на артикули в склада на магазина. На лицето била дадена справка – декларация по чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда (КТ) и същата собственоръчно написала, че работи в „*“ ЕООД, с посочена длъжност „общ работник“ в магазин „*“ в МОЛ Гранд Плаза в гр.Бургас с работно време от 08,00 до 17,00 часа, с 1 час почивка в работния ден.

На 21.05.2025г в Д“ИТ“-Бургас от дружеството –жалбоподател не били представени документи, касаещи трудово правоотношение на О. с „*“ ЕООД с ЕИК * (включително сключен писмен трудов договор) към 02.05.2025г., когато лицето е било установено да полага труд. Представен бил договор за услуга № 380-1/02.05.2025г с посочен продължителен период за изпълнение от 02.05.2025г до 02.06.2025г.

На същата дата-0 21.05.2025г бил съставен и акт за установяване на административно нарушение №02-2500408, като в обстоятелствена част в акта било посочено, че „*“ ЕООД с ЕИК * със седалище в гр.София, в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на Кодекса на труда, на 02.05.2025г в обект магазин на „*“ в МОЛ Гранд Плаза в гр.Бургас , находящ се в гр.Бургас, * не е уредил като трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С. О.. Правната квалификация на административното нарушение в акта е по чл.62 ал.1 от КТ. Актът е подписан от представляващия К. без възражение. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН било направено писмено възражение

Като взел предвид акта и възраженията административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 02-2500408/02.07.2025г. при пълна идентичност с описаната в акта фактология и правна квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 от КТ и на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството „*“ ЕООД с ЕИК * била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя В. и сводетелите П. и О. бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. На практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна оценка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити, респ. не са налице формални основания за неговата отмяна.

В обобщение, липсват формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление.

Съобразно цитираната норма, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., 2 за всяко отделно нарушение. Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение, следва да се установи, че е налице трудово правоотношение, без да има сключен договор за това.

Отношенията по предоставяне на работна сила следва да се уреждат само като трудови (чл.

1, ал. 2 КТ), със сключване на предвидения в писмен трудов договор преди постъпването на работа на работника. Това е така, когато работникът е подчинен на работодателската власт на физическо или юридическо лице, което определя условията, при които ще работи.

Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят техния характер като такъв, а именно работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за положения труд, работодателска власт и т.н.

С тълкувателно решение № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на ВКС са посочени разликите между трудов и граждански договор, като основаната такава се извлича от предмета на сключения договор, а именно дали е уговорено престиране на работна сила или се дължи определен трудов резултат. Когато се уговори престиране на определен трудов резултат, то сключеният договор не е трудов, а граждански, регламентиран от разпоредбите на ЗЗД.

Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила и са изпълнени следните условия: работникът или служителят има определено работно време, работно място и трудово възнаграждение; работата се извършва чрез личния труд на работника или служителя; работата, която се извършва е свързана с предмета на дейност на възложителя; работникът или служителят изпълнява указанията на работодателя за това кога, къде и как да работи; работата се извършва съгласно реда и последователността, определени от работодателя, е налице трудово правоотношение (трудов договор), което се урежда от разпоредбите на КТ. Също така следва да се касае за многократно и повтарящо се изпълнение на трудова операция.

При признаването на едно лице за виновно в извършването на административно нарушение, респ. за налагането на имуществена санкция на юридическо лице, се прилага стандартът на чл. 303 НПК- обвинението (нарушението) следва да бъде доказано по несъмнен начин, като актът, с който се налага наказание не може да почива на предположения. От съвкупната преценка на доказателствата по делото може да се извлече несъмнен извод за допуснато от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство, което е описано в НП.

По конкретното делото основният спор е какво представлява извършваната от О. дейност, като настоящият състав намира, че се касае именно за положен труд по смисъла на КТ.

По време на проверката О. се е намирала на обекта, престирайки труд. На същата се обаждал служител на жалбоподателя да го уведоми, че има работа, като били посочвани сроковете и продължителността на работния ден. Също така заплащането било месец за месец (показания на О. на л. 118-гръб).

Жалбоподател по настоящото производство е „*“ ЕООД с ЕИК *, което е регистрирано на 10.02.205г със седалище и адрес на управление в гр.София, Едноличен собственик на капитала е „*“ ЕООД с ЕИК * –дружество, регистрирано на същия адрес на управление със същия управител. От показанията на св. П. става ясно, че първоначално в „*“ ЕООД с ЕИК * са били назначавани лица по трудов договор за временна заетост за същите дейности, които са констатирани при процесната проверка.

Впоследствие, поради трудности с обработката на документите се е преминало към сключване на договори за услуга.

Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че безспорно се касае за полагане на труд по смисъла на КТ от страна на О..

На първо място, характерът на осъществяваната дейност категорично изключва възможността същата да бъде квалифицирана като самостоятелна независима услуга по гражданскоправен договор. По несъмнен начин се установи, че лицето не е 3 определяло само времето и начина на изпълнение на възложената работа, а е предоставяло работната си сила съобразно предварително определени от дружеството смени, обявявани всяка седмица.

Това обстоятелство е типичен белег на трудово правоотношение и е пряко противоречие с естеството на гражданския договор, при който изпълнителят следва да разполага със свобода при организация на дейността си.

На следващо място, установено е, че О. е получавала месечно възнаграждение, като самата тя посочи, че се е плащало месец за месец. Следователно, установява се друг съществен белег на трудово правоотношение –месечна периодичност на плащане на възнаграждения за положен труд, а не възнаграждения за общ резултат.

Действително по делото е представен граждански договор от 02.05.2025 г. (или както е наречен договор за услуга), който по своят същност представлява договор за изработка.

Същият е частен документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Верността на обективираните в него изявления следва да се преценят от съда наред с останалите доказателства по делото. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Иначе казано, не сключеният договор определя какъв ще е характерът на извършваната работа, а обратно- характерът на работата определя какъв договор следва да се сключи.

Безспорно и при полагането на труд по смисъла на КТ и при договора за изработка се постига някакъв краен резултат- материален обект или услуга. Съществената разлика е в това по какъв начин лицето, което полага усилията за постигане на резултата организира дейността си. В конкретния случай дейността на О. е изцяло подчинена на заложеното й като параметри от дружеството жалбоподателя, при което не може да се приеме, че се касае за договор за изработка по ЗЗД.

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето О., не са били уредени в трудов договор, поради което и правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя.

Всички обстоятелства водят до извода, че „*“ ЕООД, ЕИК *, в качеството си на работодател, на 02.05.2025г., не е сключил трудов договор в писмена форма с О.. С неподписването на договор в писмена форма към тази дата работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.414 ал.3 вр. с чл.62 ал.1 от КТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му.