Решение № 445 от 07.06.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. гр. Хасково, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Калина Ст. Христова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640100215 по описа за 2024 година

Предявен е от Д. Т. Г. с ЕГН:********** от *********, против ДП „Национална железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Мария Луиза“ №110, представляван от директора М. Г., чрез Г. К. – директор на Железопътна секция-гр.Пловдив, иск с правно основание чл.358, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/.

В исковата молба се твърди, че на 28.12.2023г. на ищеца била връчена срещу подпис заповед №181/05.12.2023г., с която на основание чл.192, вр.чл.188, т.1, чл.187, ал.1, т.7 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Не бил съгласен с така наложеното му дисциплинарно наказание, тъй като не били налице материалноправните предпоставки за налагането му.

Преди издаване на процесната заповед и в изпълнение на изискванията на чл.193 от КТ ищецът депозирал пред работодателя си писмени обяснения, в които подробно, аргументирано и в съответствие с фактите по случая изложил своите доводи. Независимо от това последвала горецитираната заповед за наказание, която била незаконосъобразна и което обосновавало правния интерес да бъде атакувана същата.

Ищецът твърди, че не е допуснал визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

При издаването на заповедта като основание бил посочен законовия текст на чл.187, ал.1, т.7 от КТ, а именно неизпълнение на законни нареждания на работодателя и били описани три случая, представляващи 1 неизпълнение от негова страна. За всеки един от случаите ищецът дал подробни обяснения.

По повод нарушението, което му се вменявало за дата 17.10.2023г. твърди, че не е налице отказ от негова страна да изпълни законни нареждания, тъй като не можел да изпълни нареждане да отиде до работното място с моторна дрезина, която била неизправна. Твърди, че пътуването по този начин с неизправно техническо съоръжение би довело до непредсказуеми последици, както за неговото лично здраве и живот, така и за подчинените му.

По отношение на второто нарушение, а именно че не положил подпис в присъствената тетрадка за дата 19.10.2023г., фактическото положение не отговаряло на описаното в заповедта. Посочено било, че ищецът не е положил подпис в присъствената книга /тетрадка/. В обясненията си подробно описал, че имало допуснати нарушения в тази присъствена тетрадка от други длъжностни лица, поради което неговият подпис стои не точно срещу името му. Освен това счита, че това не представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като важно било дали на посочената дата работникът е бил на работа или не. Нямало данни той да не се е явил на работното си място на посочената дата, поради което ако се приеме, че е допуснато някакво нарушение, то това била абсолютна формалност, която не следвало да дава основание за налагане на дисциплинарно наказание. Според ищеца, присъствието или отсъствието от работа следвало да се отразява в присъствени форми, одобрени по съответен ред, а не в тетрадка.

За твърдението, че на 01.11.2023г. ищецът отказал да работи с осигурените му ЕШП също дал обяснение, че отказа му да работи с тези съоръжения не се дължи на каприз или друга неоснователна причина, а на факта, че няма квалифицирани работници, което било добре известно на началник участъка, с които специалисти да осъществи тази си дейност и липсата на квалифицирана работна ръка /специалисти/ би могла да доведе до грубо нарушаване на условията за безопасност на труда.

Предвид изложеното се твърди, че не са били допуснати визираните нарушения на трудовата дисциплина.

Действително трудовото правоотношение предполагало всеки работник или служител да бъде на разположение за изпълнение на възложена работа, включително и да се подчинява на указанията относно начина на изпълнение. Тази подчиненост обаче не била безгранична и нейната граница била правомерността на нареждането на работодателя, защото никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. В тази смисъл ищецът не дължал изпълнение на разпореждания, които биха довели до създаване на реална опасност за неговите и на околните здраве и живот, като счита, че това не било в полза на службата.

Твърди, че процесната заповед е плод на субективното отношение и настроение на прекия му ръководител и не почива на обективни дадености. В тази връзка твърди, че направил всичко необходимо за разрешаване на спора по доброволен начин, като депозирал възражение до работодателя си. В 2 отговор на което получил отговор изх.№35/01.01.2024г., с който спора не бил разрешен и затова предявявал настоящата искова молба.

Твърди, че за целия си трудов стаж при ответника нямал наложени никакви дисциплинарни наказания, което още веднъж идвало да покаже субективно отношение в конкретния случай.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отмени Заповед №181/05.12.2023г., връчена на ищеца на 28.12.2023г., като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в предвидения от закона срок по чл.131 от ГПК, в който сочи, че предявения иск се явява недопустим и неоснователен.

Доколкото иска бил предявен в рамките на преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.1 от КТ, се явявал допустим.

В същото време законодателят предвидил, че на основание чл.198, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичане на срока по чл.197, ал.1 от КТ. Със заповед №20/23.01.2024г., връчена на ищеца на 09.02.2024г., процесната заповед била заличена. Това обстоятелство обосновавало извод, че правният интерес от разглеждане на настоящия иск следвало да се приеме за отпаднал. Ефектът от заличаване на наложеното дисциплинарно наказание от страна на работодателя бил със същата правна стойност като евентуално съдебно решение, с което се уважава предявения иск за отмяна на заповедта, с която е наложено.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба като неоснователни и недоказани, като твърди, че преди да наложи дисциплинарното наказание спазил предвидената в КТ процедура – установил нарушението, поискал писмени обяснения, събрал и оценил доказателствата по случая, издал заповед за дисциплинарно наказание.

Последвало възражение, на което работодателят отговорил с писмо, като отчитайки загрижеността на ищеца относно наложеното наказание, изразил готовност за провеждане на разговор за обсъждане на обстоятелствата около случилото се и намиране на подходящо решение. Ищецът се възползвал от предложението за разговор, след който работодателят взел решение да заличи наложеното наказание със заповед. Със заявление от 11.12.2023г. ищецът поискал да бъде преназначен на същата длъжност – ТРГ в друг участък – жп участък Димитровград. С допълнително споразумение от 19.12.2023г. било уважено това негово желание.

По отношение на визираните нарушения на трудовата дисциплина в заповедта за налагане на наказание фактите и обстоятелствата били следните :

Невярно било твърдението на ищеца, че моторната дрезина била неизправна. В жп участък Кърджали имало две работещи дрезини. Обособено било място за домуване на дрезините в гара Хасково и гара Мост. Независимо от това къде местодомуват дрезините, същите били на разположение навсякъде в участъка, където били необходими. За същите имало създадени 3 технически паспорти с техническа характеристика на дрезините. Моментното техническо състояние на дрезините се отразявало в бордови дневник, от който било видно, че и двете са изправни и в движение.

Нарушение било и самото използване на личния автомобил за служебни цели. Не било разрешено използването на личен автомобил за служебни цели точно заради непредсказуеми последици, които биха могли да застрашат здравето и живота на работниците.

Относно второто нарушение се твърди, че във връзка със зачестили нарушения на ПВТР на ЖПС Пловдив било възложено на преките ръководители да упражняват постоянен контрол за спазване на работното време – явяване навреме за началото на работни ден и подпис в присъствена книга, уплътняване на работното време и недопускане напускането на работното място преди края на работния ден. В жп участък Кърджали /гара Хасково/ била въведена присъствена книга, започната на 08.02.2022г., която била прошнурована – прономерована и съдържала 100 листа. Твърди се, че ищецът изобщо не фигурира за дати от 09.10. до 13.10. и не се е подписал.

Същото се повтаряло и на други страници от присъствената книга, които не били относими към настоящия спор.

Относно третото нарушение се твърди, че не е необходима специална квалификация и умения за работа с машината. Необходимо било обаче, работещите с тази машина да бъдат запознати с правилата за безопасна работа. От списъка на работниците от жп участък Кърджали било видно, че всички са запознати с инструкция и правила за безопасна работа с машината, включително ищецът. Въпреки направената организация на хората за работа с машините, след пристигане на същите в гр.Хасково на 01.11.2023г. ищецът отказал да работи с осигурените вибрационни подбивни машини.

Ответникът твърди, че след като били обсъдени в съвкупност гореизложените обстоятелства относно извършените нарушения на трудовата дисциплина, можел да наложи и по-строго дисциплинарно наказание, с много по-тежки последици за ищеца. Отчитайки явно влошената работна среда между него и началника на участъка, наложено било възможно най-лекото наказание при това общо за трите нарушения. В случая следвало да се наложи един морален укор с цел превенция срещу бъдещо извършване на такива нарушения.

Предвид гореизложените съображения ответната страна намира предявения иск за неоснователен и счита, че следва да бъде оставена без уважение исковата молба за отмяна на заповед №181/05.12.2023г., с която е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със заповед от 17.03.1995г. на началник секция ищецът Д. Т. Г. е назначен, считано от 20.03.1995г.на длъжност „жп работник 1 чета“ при жп участък Хасково. С допълнително споразумение от 01.10.2019г. е преназначен на длъжност „техник, ръководител група по ПЖП“ в жп участък 4

Кърджали. На 19.10.2021г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжността „техник, ръководител на група по поддържане на железния път“.

С допълнително споразумение от 19.12.2023г. ищецът е преназначен на длъжност „техник, ръководител група по поддържане на железния път“, жп участък Димитровград.

На 06.11.2023г. Т. А. М. – началник ЖП участък Кърджали подава рапорт до директора на ЖП секция Пловдив Г. К. с искане да се потърси дисциплинарна отговорност на ищеца за описаните нарушения. В рапорта се твърди, че ищецът се опитва да налага правила, от които само той да има облаги, говорейки от името на колектива. Ищецът не ползвал помещението и шкафчето, които му били осигурени, като не се вписал в присъствената книга на 19.10.2023г. В тетрадката за ежедневен инструктаж вписал на 17.10.2023г., че ще работят в междугарие и предвижването до работното място ще се извърши с личния му автомобил, което било грубо нарушение. На 30.10.2023г. отказал да работи с осигурени ЕШП. На 02.11.2023г. устно уведомил началника на участъка, че има претенция и се нуждае от два шкафа и по-голяма маса в четното помещение, като до 06.11.2023г. не бил представил писмено своите претенции за вида на шкафа и размера на масата.

Като доказателства по делото са приложени технически паспорти на моторни дрезини, бордови дневници, протоколи на комисия за определяне на изразходвано количество гориво за месец октомври 2023г., месец ноември 2023г., месец декември 2023г., лимитни карти за машините. Представен е списък на работниците от жп участък Кърджали, запознати с правилата за безопасна работа с траверсоподбивна машина, както и самите правила, утвърдени на 31.07.2015г. и инструкция за безопасна работа с ЕШП-6.