Присъда № 84 от 04.12.2023, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 602/2023 год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд - гр.П. тъжба от Д. Т. И. от град П. с която са повдигнати обвинения против подсъдимата Ц. И. И. от село Р., обл.П. както следва:

1. за престъпление по чл.146 ал.1 от НК за това, че на 19.10.2022 год. в село Р., обл.П. е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. Т.

И. от град П. в негово присъствие.

2. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК за това, че по същото време и на същото място е причинила на Д. Т. И. от град П. лека телесна повреда, представляваща болка и страдание.

В съдебно заседание, тъжителят се явява лично и с повереник, чрез който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимата и уважаването на предявените граждански искове в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Дава обяснения по обвиненията, като в правото си на последна дума заявява, че не се счита за виновна.

С протоколно определение на съда бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от пострадалия Д. И. против подсъдимата Ц. И. граждански искове по чл.45 от ЗЗД , както следва: в размер на 3 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК и в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2 от НК.

Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец в наказателното производство.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител Д. И. и подсъдимата Ц. И. са роднини по сватовство – подсъдимата И. е съпруга на свид. З. И., брат на частния тъжител.

През 2017 год. тъжителят и свид.З. И. придобили по наследство от родителите си недвижим имот в село Р. – къща с двор. Още тогава отношенията им се влошили и те разпределили ползването на имота помежду си с договор пред нотариус.

Подсъдимата и съпруга й живеели поС.но в къщата в село Р., докато тъжителя и съпругата му – свид. З. И. я посещавали в почивните дни и през летния сезон.

1

В двора на имота имало масивна маса, която била в частта, отредена за ползване от тъжителя. Независимо от това подсъдимата и свид.З. И. често седели на масата, около която били поставили дървен стол и пейка. Тъжителя и съпругата му били поставили свои два стола, с метални крака и кожени седалки.

На 19.10.2022 год. след обяд подсъдимата и свид.З. И. почивали на двора, като подсъдимата била седнала на дървения стол, а свид.З. И. на пейката, до масата. Докато си говорили при тях пристигнал тъжителя, който бил употребил алкохол. Повлиян от напитката с заядлив тон тъжителя казал че масата, на която седели е негова, тъй като се намира в частта на имота, отредена за ползане нему. Казал им, че не трябва да седят на една маса, че те трябва да си направят отделна маса за отдих. Напсувал ги на майка, нарекъл ги боклуци – първо и двамата, а след това само подсъдимата. Това силно раздразнило подсъдимата, която станала и със сила избутала масата към тъжителя. Тъжителят, който бил седнал на собствения си стол, инстинктивно се изправил, но бил затиснат в гръб от намиращата се в двора външна мивка.

В опит да се предпази той задържал масата с лявата си ръка. През това време подсъдимата взела намиращия се зад нея стол /паднал на земята/ и с него замахнала към тъжителя. Удара попаднал в дясната част на гърдите му.

Тогава се намесил свид.З. И., който издърпал стола от ръцете на подсъдимата. Намесила се и свид.З. И., която до този момент била в градината. Тя се насочила към подсъдимата, в отговор на което последната се обърнала към нея и я стиснала за китките на ръцете. В това време тъжителя успял да отблъсне масата, която паднала настрани и не го ударила.

Действията на подсъдимата били съпроводени от множество обиди, насочени към тъжителя. Наричала го дебел, прасе, свиньо мръсна, нещастник, педераст, неспособен да води полов живот, лизач.

Скандалът бил пренесен вън на улицата, след като подсъдимата взела чанта с тютюн на тъжителя. Последният я призовавал да му я върне, а тя отказвала.

Веднага след това подсъдимата се обадила на тел.112 и с тон, издаващ неовладяна агресия помолила за полицейска намеса, тъй като ситуацията била такава, че щели да се изпотрепят.

На място бил изпратен свид.Н. П. – младши полицейски инспектор, отговорен за село Р.. Той познавал страните, тъй като бил посещавал адреса и преди, по подобни поводи. Указал им, че трябва да преустановят агресията един срещу друг и си отишъл.

На 21.10.2022 год. тъжителят посетил кабинета по Съдебна медицина при МБАЛ - гр.П. АД, където бил освидетелстван от съдебния медик и му било издадено медицинско удостоверение.

От приетото по делото като писмено доказателство, медицинско удостоверение № 251/21.10.2022 год., издадено от д-р Б.П. – съдебен лекар при МБАЛ - П. АД се установява, че при извършения преглед на тъжителя 2 били констатирани следните телесни увреждания: кръвонасядания и травматични отоци по гърдите, лявата длан и двата пръста /палец и показалец/.

Видно е от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, изготвено от вещото лице доктор П. М., което съдът цени изцяло като обективно и компетентно, кръвонасядането на лявата ръка е разположено в областта на първи и втори пръсти /палец и показалец/ - двата пръста, които играят основна роля в хващането и задържането на предмети и е получено от удар от масивната маса и опит за предпазване, задържане и отблъскване на същата от пострадалия. Кръвонасядането на гърдите е с овална форма в дясно, над гръдното зърно с размери 6/6 сантиметра и може да се получи при директен удар в посочената анатомична област с твърд предмет без изразени неравности, какъвто представлява крака на стол.

/Последното бе пояснено от вещото лице по време на проведения разпит по повод приемането на експертното заключение/. Тези травматични увреждания са причинили на тъжителя болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК за 7 – 8 дни от датата на инцидента.

Горната фактическа обстановка съдът възприе отчасти от показанията на свидетелите З. И. и З. И. – преки очевидци на развилата се ситуация, отчасти от показанията на свид. З. Д., която дава производни показания, отчасти от обясненията на подсъдимата Ц. И., от показанията на свид.П. и свид.А., отчасти от показанията на свид.Б. /само в частта в която установява, че тъжителя е бил алкохолно повлиян/, изцяло от заключението на съдебно медицинската експертиза, от писмените доказателства, приети по делото, както и от приобщеното по делото веществено доказателство - 1 бр. компакт диск, съдържащ аудиозапис от сигнала, подаден от подсъдимата на инкриминираната дата на тел.112, който запис не бе оспорен като манипулиран от страните и не бе поискано да се подлага на експертна проверка за автентичност.

Съдът вярва на подсъдимата и на свид.З. И., че скандала е бил провокиран от тъжителя. Вярва им, че тъжителят ги е напсувал и обидил с думата боклуци - първо и двамата, а след това само подсъдимата, повлиян от изпития алкохол, като последният факт се установява и от свид.П. и свид.Б..

Ако това не беше вярно, в какъвто смисъл са показаният на свид.З. И. и З. Д., то няма логично обяснение съС.ието на силно раздразнение, в което е изпаднала подсъдимата и което освен от устните доказателства в процеса явно личи от тона, с който разговаря с оператора на тел.112. Именно в това съС.ие, предизвикано от пострадалия с изречената тежка обида, подсъдимата му е причинила описание в СМУ и СМЕ телесни увреждания. Вярвайки изцяло на заключението на СМЕ, намиращо се в пълен синхрон с показанията на свидетеля – очевидец З. И., съдът приема че кръвонасядането на лявата ръка на тъжителя е получено от притискането му с масивната маса, извършено от подсъдимата и последвалото задържане, в опит да се предпази, а кръвонасядането в дясната част на гърдите от директния удар със стола, 3 докато тъжителя се е опитвал да се освободи от притисналата го маса. Тук е мястото да се посочи, че съдът не вярва на подсъдимата и свид.З. И., че първата не е успяла да удари тъжителя със стола. Тези твърдения се опровергават от показанията на свид.З. И., която установи с категоричност, че е възприела как подсъдимата е взела стола, замахнала е към тъжителя и го е ударили в тялото отпред. Тези показания са в пълно съответствие с мястото на удара – в дясната гръдна част, докато тъжителя е държал масата с лявата си ръка. Освен това в процеса не се събраха доказателства за друг възможен механизъм за полученото нараняване в гръдната част на тъжителя. Вещото лице с категоричност отхвърли възможността нараняванията да са получени от падане от собствен ръст от леглото или удари в тяло или лек автомобил, каквито предположения изказа подсъдимата в обясненията си, твърдейки че докато се опивал да си вземе торбата с тютюна тъжителя вместо нея удрял съпруга й и лекия автомобил, до който се намирали, а през нощта няколко пъти падал от леглото. Доколкото тъжителя няма констатирани, характерни за подобни ситуации травми, съдът не кредитира обясненията подсъдимата в тази им част. Не вярва и на свид.З. И., който също дава показания с такава насоченост.

Съдът не вярва на свид.Г. Б., който изолирано от всички останали свидетели и подсъдимата твърдеше че е видял как последната е бутнала тъжителя върху капака на лек автомобил, паркиран пред дома им. Това станало на инкриминираната дата, малко преди да дойде свид.П.. После тъжителя отишъл в дома му да се почерпят и му казал че при падането върху капака на автомобила пръстта му отекъл. Освен че не кореспондират с нито едно друго с доказателство, показанията на свид.Б. се опровергават по категоричен начин от заключението на СМЕ, видно от което подобен механизъм за причиняване на кръвонасядането на лявата ръка в областта на палеца и показалеца е изключен.

Съдът кредитира показанията на свид.А. А., живееща в съседство със страните в село Р.. Тази свидетелка, макар да не дава показания за инкриминираното събитие установи, че няколко пъти подсъдимата й се оплаквала, че тъжителят я псува на майка, като много се ядосвала от това.

Показанията на свид.А. са в пълен синхрон с обясненията на подсъдимата и показанията на свид.З. И., които също установяват че псувнята на майка е често употребявана обида от тъжителя по адрес на подсъдимата, особено когато е алкохолно повлиян, в какъвто смисъл са показанията на свид.З. И..

От показанията на свид.А. следва извод, че подсъдимата приема псувнята на майка особено болезнено. Този факт се установява и от съС.ието, в което подсъдимата е изпадала на инкриминираната дата от провокацията от страна на тъжителя.

Въз основа на така установеното съдът намери за безспорно доказано, че на посочената в тъжбата дата именно тъжителят е станал провокатор за инцидента, като първоначално е обидил подсъдимата, а след това тя се е нахвърлила да го бие и му е причинила описаните горе леки телесни 4 увреждания, като от своя страна също го е обидила.

При така установената фактическа обстановка подсъдимата Ц. И. е осъществила обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, като на 19.10.2022 год. в село Р., обл.П. е казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Д. И. в негово присъствие, наричайки го дебел, прасе, нещастник /установените в процеса изрази: свиньо мръсна, педераст, неспособен да води полов живот, лизач не са инкриминирани в тъжбата/.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.

Подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искала настъпването на обществено-опасните последици на деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

Подсъдимата е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, което е осъществено от нея. При реализирането на своята проява е разбирала, че участва в изпълнението на престъплението и е искала да настъпят престъпните последици – засягане чрез изречените думи на честта и достойнството на тъжителя, което е довело автоматично и до засягане на собствената самооценка в социален аспект.