Определение № 2493 от 27.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2493 гр. Варна, 27.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500060 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК образувано по частна жалба вх.№ 20169/2.12.2022г срещу разпореждането на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№ 719, от 23.11.2022 за връщане подадената от М. И. Д. чрез процесуалния й представител д-р М. К. Д. въззивна жалба вх.№

18997/11.11.2022г. Изразява несъгласие с постановеното от ЧСИ разпореждане за връщане, за което се признава, че е била уведомена. Счита същото за недопустимо, евентуално неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон и нарушаване на ЕКЗПЧОС и нарушаване правото на ЕС, при допуснати съществени процесуални нарушени на съдопроизводствените правила и необосновано.

Напълно в дискрецията на ЧСИ било произнасянето по поставените въпроси.

На самостоятелно основание първоначално били поискали продължаване на срока. Поради изложеното моли за отмяната на постановеното разпореждане и за връщане делото на ЧСИ за администриране на подадената възивна жалба.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Взискателят Община Варна, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор.

По делото са приложени обясненията на ЧСИ Ст.Янкова .

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за се произнесе съобрази следното:

Настоящата частна жалба е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване – разпореждането на ЧСИ от 23.11.2022г за връщането на подадената от длъжницата чрез адв.М. К.Д. въззивна жалба вх.

№ 18997/11.11.2022г. За издаденото разпореждане длъжницата е била надлежно уведомена на 24.11.2022г чрез адв.М. К.Д., потвърдила с обратен емейл получаването на посочената дата. Ч.жалба е била подадена на 1

1.12.2022г, т.е в едноседмичния срок, както е прието с отменителното определение на АС-Варна № 327/12.06.2023 по ч.гр.д.№ 216/2023. Ето защо се дължи произнасяне по нейната основателност.

Изп.д.№ 713/2022 е образувано на 30.08.2022г по молба на Община Варна срещу длъжницата М. И. Д. въз основа на влязъл в сила на 4.02.2022г Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-76821/06.11.2021г за сл.суми:

258,07лв-ДНИ главница, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2022г;

64,89лв-лихва за ДНИ;

224,96лв-ТБО главница, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2022г.;

56,56лева-лихва за ТБО.

Изп.дело е било присъединено към изп.д.№ 721/2018.

За удовлетворяване на вземането е бил наложен запор върху банкови сметки на длъжницата в „ТБ“АД. /л.12-13/.

ПДИ й е била връчена на 27.10.2022г., по ел.поща чрез процесуалния й представител адв.д-р М. Д. от ВАК /л.17-22/

От процесуалния представител на длъжницата д-р М. К.Д. е подадена въззивна жалба с вх.№ 18997/11.11.2022г срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в нередовно уведомяване за изпълнението й, както и за недължимост на разноските по изпълнението, чието подробно изложение е следното: с ПДИ на длъжницата било съобщено, че с Акт за установяване на данъчно задължение, издаден Община Варна, тя била осъдена да заплати олихвяема сума от 483,03лв от 24.08.2022г, ведно със законната лихва, която към момента била 2,68лв. и неолихвяема сума – 121,45лв в полза на взискателя Община Варна. Освен това, била информирана, че задължението й по изп.дело възлизало на 121,45лв-неолихвяема сума; 483,03лв-главница;

2,68лв-лихви; 5лв-доп.разноски и 152,40лв-разноски по изп.д., както и таксата по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ с вкл.ДДС в размер на 73,46лв. така общото й задължение по изп.дело към 13.09.2022г възлизало на 838,02лв. Съобщено й било за налагането на запори на банковите й сметки в „Търговска Банка"АД и „Банка ДСК"АД. Уведомена била, че ЧСИ присъединява изп.д.№ 713/2022 към изп.д.№ 721/2018. Също така длъжницата била поканена в двуседмичен срок от връчването на ПДИ да изпълни доброволно задължението си, като била предупредена, че ако не стори това в дадения срок, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК чрез удръжки от банковите сметки на длъжницата, трудовото й възнаграждение, опис и продажба на нейното движимо и недвижимо имущество. Освен това, длъжницата била заплашена, че ако възпрепятства изпълнението на посочената дата , ЧСИ ще се ползва от правомощията си по чл.431 ГПК, като нареди да бъдат отворени сградите да се претърсят вещите, жилището и др. помещения и при съпротива ще поиска съдействие от полицейските органи или от кмета на района, общината или кметството. Счита, че Актът за установяване на данъчно задължение не е сред актовете по чл.404 ГПК, подлежащи на принудително 2 изпълнение – същият не подлежал на принудително изпълнение. Счита издадения акт адм.акт от 6.11.2021г за нищожен поради липсата на авторство като неподписан такъв - обстоятелството, че имало положен подпис, но без името на неговия автор, се приравнявало на неподписването му и го правел нищожен. С издадения адм.акт никой, вкл. и данъчно-задълженото лице, не можело да бъде осъдено. Освен това, актът на бил влязъл в сила, тъй като никога не бил съобщаван валидно на адресата му-длъжницата. Счита, че ЧСИ не бил компетентен да уведомява за „осъждане" с неподлежащ на принудително изпълнение акт. Разноските, които били причинени на длъжницата в настоящото изп.производство, не са дължими поради некомпетентността, респ. поради нищожността на акта. Актовете, послужили за образуване и водене на изп.д.№ 721/2018, към което е присъединено настоящото изп.д.№ 713/2022г, са били предмет на адм.дела, по силата на които същите адм.актове са били върнати на Директора на ДМДТ при Община Варна, след което не били съобщавани на длъжницата и съответно няма данни да са влезли в сила. Поради това счита, че длъжницата не била редовно уведомена за изпълнението - нарушение по чл.435 ГПК. Същата не дължи разноските по изпълнението, основание за които е образуването и воденето на изп.дело. Служителят от Община Варна е издал нищожен административен акт, като е превишил правомощията си и е злоупотребил с власт, приемайки, че адресат на акта е „осъден" от Община Варна, невярно е удостоверил, че актът е влязъл в сила, лишил е от уведомяване адресата на акта, както и го е лишил от възможността да разбере каква стойност дължи за данъци и го е лишил от възможността да изпълни доброволно същото задължение. ЧСИ е нарушил изискването за обществено доверие, като е приел за образуване и водене на изп.дело по неподлежащ на принудително изпълнение акт. ЧСИ е злоупотребил с властническо правомощие, като е подвел адресата на акта, че същият е „осъден" с акта на Община Варна. Ограниченията на чл.435 ал. 2 ГПК не следвало да се прилагат, тъй като тези ограничения практически водели до отказ от правосъдие.

Поради изложеното моли за отмяната действията на ЧСИ Ст.Янкова по настоящото изп.дело и да бъде задължен ЧСИ да прекрати производството поради липсата на компетентност за образуването му. Моли за присъждането на сторените по делото разноски.

Отправено е искане за Преюдициално запитване до Съда на ЕС по настоящото дело относно въпроса: Допуска ли първичното право на ЕС и поспециално Хартата на основните права на ЕС, както и налице ли е съвместимост с мерките по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, национална правна норма, и по-специално чл.435 ал.2 ГПК, която да не дава възможност за извършване на цялостен съдебен контрол на всички действия на ЧСИ, респ. противоречи ли такава национална правна норма на правото на ЕС и нарушава ли върховенството на закона? Жалбата съдържа и искане към Административен съдия за приемане за разглеждане жалба срещу процесния Индивидуален административен акт 3 относно неговата валидност, респ. моли за прогласяване на нищожността на „влезлия в сила" (според издателя му) неподписан и с липса на авторство Акт МД-АУ-7682-1/06.11.2021г, издаден от Цв.Н.Борисова на длъжност гл.инспектор КРД при Община Варна. Отправено е и искане за преюдициално запитване: Дали е длъжен административният съд, пред който бива оспорен ИАА на местен данъчен орган относно валидността на акта, да се произнесе и за неговата нищожност; евентуално, като бъде отменен същият акт, да бъде осъден неговият издател за разноски и да върне производството за компетентно съставяне и предявяване на същия акт; неизпълнявайки това, а оставяйки без разглеждане жалба против такъв адм.акт, нарушава ли Адм.съд правото на ЕС?

Така подадената въззивна жалба на длъжницата чрез процесуалния й представител д-р М. К.Д., е била оставена от ЧСИ без движение, на осн.чл.261 т.4 ГПК, с указания за отстраняване нередовностите по нея в едноседмичен срок : за представяне на доказателства за внесена д.такса в размер на 25лв по см-ка на ВОС; за представяне на док-ва за внесени по см-ка на ЧСИ такса от 24лв – за връчването на препис от същата на другата страна /т.5 от Тарифата към ЗЧСИ/, както и 24лв – за изготвяне на копие от изп.дело //т.8 от Тарифата/ или общо 48лв

Съобщението за това е връчено на адв.М.Д. по ел.поща на 15.11.2022г – вторник, работен ден.

С молба входирана при ЧСИ под № 19537/23.11.2022г , подписана с електронен подпис от адв.д-р М.Д. на 22.11.2022 в 23.14ч, е поискано продължаване срока за отстраняване нередовностите поради невъзможността й да се свърже с доверителката си и да й предаде за дадените указания, а в условията на евентуланост е отправено искане за освобождаване от заплащане на такси.

За да постанови обжалваното Разпореждане от 23.11.2022г за връщането на подадената въззивна жалба ЧСИ е приел, че не са налице обективни причини за продължаване на срока : не са представени доказателства, нито се сочат твърдения за други особени непредвидени обстоятелства, освен заявените от адв.д-р М.Д. доводи, че не била успяла да се свърже с доверителката си, за да й предаде указанията на ЧСИ, което само по себе си не съставлява уважителна причина по смисъла на чл.63 ал.1 ГПК. На сл.място е приел, че не е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от такси. Съгл.т.12 от TP № 6/06.11.2013г по тълк.д.№ 6/2012г на ВКС, ОСГТК, искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството трябва да бъде разгледано от администриращия съд, който разглежда процесната жалба.

Действително, в правомощията на ЧСИ е да следи служебно за редовността на подадената жалба съгл.чл.436 ал.4 ГПК, като намират 4 приложение нормите на чл.260 и чл.261 ГПК относно съдържанието на жалбата и приложенията към нея.Затова и в неговите правомощия е да я върне при наличието на предпоставките на чл.262 ал.2 ГПК.

В случая, макар и правилно да е приел искането за продължаване на срока за неоснователно, се налага неговата отмяна доколкото в молбата е обективирано в евентуалност искане за освобождаване от заплащането на държавни такси. По него правилно ЧСИ е приел, че компетентен да се произнесе е съдът. Като резултат от постановеното връщане на ч.жалба съдът няма възможността да се произнесе по основателността на това искане доколкото същото има касателство и към преценка редовността на подадената въззивна жалба.

Изложеното налага отмяна разпореждането от 23.11.2022г на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№ 719, за връщане подадената от М. ИВ.Д. чрез процесуалния й представител адв.М.Д. въззивна жалба вх.№ 18997/11.11.2022г и изпращането на последната за администрирането й заедно с искането за освобождаване от д.такса, обективирано в молбата вх.№ 19537/23.11.2022г.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 23.11.2022г на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№ 719, за връщане подадената от М. ИВ.Д. чрез процесуалния й представител адв.М.Д. въззивна жалба вх.№ 18997/ 11.11.2022г.

ВРЪЩА изп.дело на ЧСИ за администрирането на подадената въззивна жалба вх.№ 18997/11.11.2022г заедно с искането за освобождаване от д.такса, обективирано в молба вх.№ 19537/23.11.2022г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5