Решение № 845 от 05.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Русе, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520105627 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от П. А. Н., ЕГН **********, от гр.

Русе, чрез адв. П. Й. Н., против „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3987,02 евро просрочена главница, равняваща се на 7979,93 лв., по договор за кредит за текущо потребление от 18.08.2008 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за която е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1488/2010 г. по описа на Районен съд – Русе.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1488/2010 г. на Районен съд – Русе, е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 3987,02 евро просрочена главница, равняваща се на 7979,93 лв., по договор за кредит за текущо потребление от 18.08.2008 г., законна лихва за периода от 04.03.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 796,45 евро законна лихва за периода 02.07.2009 г. – 03.03.2010 г., равняваща се на 1557,72 лв., както и 607,11 лв. съдебни разноски.

Твърди, че за събиране на вземането е било образувано изпълнително дело № 20178330400637 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, с район на действие ОС – Русе, което е прекратено на 03.04.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Поддържа, че от тази дата до предявяване на иска са изминали повече от пет години, поради което вземането е погасено по давност. Сочи още, че ответното дружество предприема действия за извънсъдебно събиране на вземането, поради което има 1 правен интерес от предявяване на иска.

Ответникът оспорва иска. На първо място прави възражение за недопустимост, като твърди, че не е надлежен ответник, тъй като не е кредитор по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 1488/2010 г. по описа на Районен съд – Русе. Ответникът сочи, че е кредитор по друго вземане, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 1490/2010 г. на Районен съд – Русе, както и че между страните е било водено предходно производство по гр. д. № 2193/2025 г. на РС – Русе, касаещо различен изпълнителен лист и различни суми.

В хода на производството съдът прие писмени доказателства, включително уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх. № МА00004975/18.02.2025 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, справка от ЦКР към БНБ, Решение № 1032/01.07.2025 г. по гр. д. № 2193/2025 г. на РС – Русе, изпълнителен лист от 09.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1490/2010 г., договор за цесия от 18.01.2016 г., както и постъпилите от „Банка ДСК“ АД копия на договор за покупко-продажба на вземания от 19.03.2020 г. с приложение № 1 към него и договор за покупко-продажба на вземания от 04.06.2012 г. с приемопредавателен протокол. Приобщен е и препис от изпълнително дело № 20178330400637 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов.

От събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1488/2010 г. по описа на Районен съд – Русе е издаден изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу П. А. Н. за сумата от 3987,02 евро просрочена главница, равняваща се на 7979,93 лв., по договор за кредит за текущо потребление от 18.08.2008 г., ведно със законна лихва и присъдени разноски.

Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 20178330400637 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов. Видно от приложените доказателства, изпълнителното производство е прекратено на 03.04.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

От представените от „Банка ДСК“ АД договори за покупко-продажба на вземания, както и от приложението към договора от 19.03.2020 г., се установява настъпило частно правоприемство по отношение на вземания на ищцата, произтичащи от договор за кредит от 18.08.2008 г. Представеното уведомление за цесия от 18.02.2025 г. също сочи, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомило ищцата за придобиване на вземане по договор за кредит от 18.08.2008 г., като е посочено, че дружеството е заменило предходния кредитор по задълженията .

При така установеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Възражението на ответника за липса на правен интерес е неоснователно.

Правният интерес от отрицателен установителен иск е налице, когато ответникът 2 оспорва правната сфера на ищеца чрез претендиране на вземане или чрез действия, от които може да се изведе претенция за съществуване на задължение. В случая ответното дружество е изпратило уведомление за цесия и се легитимира спрямо ищцата като носител на вземане, произтичащо от договор за кредит от 18.08.2008 г.

Освен това от справката от ЦКР се установява подаване на информация от ответника за задължения на ищцата към него. Следователно за ищцата е налице правен интерес да иска установяване, че не дължи процесното вземане.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че ответникът не е надлежен ответник. Макар в хода на производството ответникът да поддържа, че не е придобил именно вземането по ч. гр. д. № 1488/2010 г., събраните доказателства сочат, че „ЕОС Матрикс“ ЕАД се позовава на придобити вземания спрямо ищцата, произтичащи от договор за кредит от 18.08.2008 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. Именно това обстоятелство поражда правния интерес от водене на делото срещу него. Надлежната пасивна процесуална легитимация се определя от твърдението, че ответникът претендира правото, чиято недължимост се иска да бъде установена, а основателността на това твърдение се преценява по съществото на спора.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, когато се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищцата се позовава на изтекла погасителна давност след образуването и прекратяването на изпълнителното производство, т.е. на факт, настъпил след издаването на изпълнителния лист.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането, установено с изпълнителен лист, се погасява с общата петгодишна давност. Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, но след прекратяване на изпълнителното дело започва да тече нова давност, ако не са налице последващи действия, годни да я прекъснат.

От доказателствата по делото се установява, че изпълнително дело № 20178330400637 е прекратено на 03.04.2019 г. От тази дата до завеждане на настоящото дело през 2025 г. е изтекъл срок, по-дълъг от пет години. По делото не се установява след 03.04.2019 г. да са предприети валидни изпълнителни действия по процесното вземане, които да са довели до прекъсване на погасителната давност. Не се установява и наличие на обстоятелства, водещи до спиране на давността.

Ответникът, в чиято доказателствена тежест е да установи обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, не ангажира доказателства за такива факти. Самото извънсъдебно уведомяване за цесия или поддържането на информация 3 в ЦКР не представляват действия по принудително изпълнение и не прекъсват погасителната давност по смисъла на закона.

Поради това съдът приема, че процесното вземане за сумата от 3987,02 евро просрочена главница, равняваща се на 7979,93 лв., произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 18.08.2008 г. и установено с изпълнителен лист от 09.03.2010 г. по ч.гр д. № 1488/2010 г. на Районен съд – Русе, е погасено по давност. Следователно искът следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката, представлявал ищеца, сумата от 205.00 евро, представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.

2, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В тази връзка изцяло неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар, доколкото такъв не е бил заплащан, а е определен от съда според посоченото по-горе.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Русе дължимата държавна такса върху уважения иск, в размер на 203.76 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. А. Н., ЕГН

**********, от гр. Русе, ул. „Александровска“ № 63, и „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, че П. А. Н., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 сумата от 3987,02 евро, представляваща просрочена главница, равняваща се на 7979,93 лв., по договор за кредит за текущо потребление от 18.08.2008 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1488/2010 г. по описа на Районен съд – Русе, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 да заплати на адвокат П. Й. Н., член на АК-Варна, със служебен 4 адрес: гр.Варна, *************, сумата от 205.00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 203.76 евро, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5