Решение № 16 от 12.01.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. гр. Хасково, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ангелова при участието на секретаря МАРГАРИТА М. ПОНДАЛОВА като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело № 20215640101671 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т. 1 от ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.І от ЗЗД; от М. А. И. с ЕГН ********** от с. Б., общ. П., *******************; със съдебен адрес в гр. С., ****************, офис – партер, адв. К. И. Б,; против „Форуком и компания" ООД с

ЕИК

836034051, със седалище и адрес на управление в гр.

Х.,

********************************, представляван от управителя Д. Р. Г.; със съдебен адрес в гр. С., ************************.

Ищцата твърди, че на **.**.**** г. е депозирала против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 110 лв., представляваща неоснователно заплатени от нея в негова полза сума по договор за потребителски кредит № 000-КН-40871665/ 08032018, сключен помежду им. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение, предвид на което ищцата предявявала настоящия си иск в указания й от съда срок. По силата на посочения договор, ответникът предоставил на ищцата чиста стойност на кредита в размер на 750 лв. главница, при следните условия: срок на кредита - 360 дни, ГПР - 49,02%, лихвен процент по кредита - 40,00%. Общата сума дължима от ищцата по т.9 от Приложение № 1 към договора била в размер на 921,74 лв. Тя сключила и договор за предоставяне на поръчителство с „Гарант Къмпани" ООД, в който било предвидено възнаграждение за поръчителя, което по своята същност представлявало скрито увеличение на лихвения процент. В предоставения обединен погасителен план била предвидена „вноска гарант" в размер на 58,50 лв. за срок от 12 месеца, или общо 702 лв. След сключване на договора за потребителски кредит, ищцата заплатила сумата в размер на 860 лв. на ответното дружество. Сключеният между страните по делото договор за кредит се уреждал от правилата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. В договора за поръчителство уговорките за предоставяне 1 на обезпечение под формата на банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, двама поръчители с минимален осигурителен месечен доход от 1 400 лв. – не били уговорени индивидуално и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП били нищожни. Този договор бил нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД, и поради това, че с него се заобикаляла императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изисквали потребителят да заплати такса за реално, а не за евентуално ползване на определена услуга. На практика се въвеждало задължение за него да заплати за нещо, което имал по силата на закона, като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което водело до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение. На практика едната страна - потребителят заплащал правото си да договоря с другата страна - кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му бил гарантиран определен резултат, а той зависел от волята на другата страна - кредитора. Приложение намирали чл.143, чл.146 ал.1 и 2 от ЗЗП, като процесните клаузи били бланкетни, а не индивидуално уговорени и били в хипотезата на договор при общи условия /ОУ/. Приложими били още разпоредбите на глава шеста от ЗЗП и Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/13 на ОСГТК на ВКС. Относно договора за потребителски кредит, налице била нищожност, както затова, че клаузите му били разписани в директно нарушение на ЗПК, така и защото противоречали на добрите нрави. Налице била нищожност, на следните основания: чл.146, вр. чл.143 ал.5 от ЗЗП; чл.10 и чл.11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, срок на договора, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсвала - чл.11 ал.1 т.9а от ЗПК .

Нарушена била и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, т.к. към договора не бил налице погасителен план и не можела да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска. Ирелевантен в тази връзка бил фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР, били определени като фиксиран процент от общата сума. Размерът на шрифта бил под законоустановения размер. Налице била прекомерност на лихвата в противоречие с добрите нрави по чл.9 ЗЗД - 30%; ГПР - ЗПК - 50%. Неустойката не можела да надвишава размера на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Договорът не съдържал задължителна информация за лихвения процент на ден. Налице било нарушение на чл.11 ал.1 т.20, 23 и 24 от ЗПК. Липсвали клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора; срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29 ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден; за реда за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите, във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване. Ищцата оспорва размера на шрифта, на който бил изписан договорът , като приложение намирали чл.22, вр. чл.10 ал.1 от ЗПК. Договорът не бил изготвен на ясен и разбираем за потребителя език, предвид на което бил недействителен, на основание чл.22, вp. чл.10 ал.1 от ЗПК, вр. съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. В условията на 2 евентуалност и/или алтернативност, ищцата оспорва начисления лихвен процент по процесния договор за кредит, като неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) бил ограничен винаги от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните можели свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави, а уговорка за лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, била противна на добрите нрави. В случая фиксираният ГПР бил 40%, което противоречало на ЗПК. Клаузата, регламентираща договорна възнаградителна лихва в размер на 40%, била нищожна поради нарушение на добрите нрави, т.к. надвишавала с повече от три пъти законната такава. Според чл.11 ал.1 т.6 от ЗПК, задължителен реквизит на договорите бил срокът на договора за кредит, какъвто в случая липсвал и не следвал да се приравнява на погасителния план. Липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори, какъвто бил и процесният случай, можела да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определяли границата на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ог ЗЗД. С оглед на това и съгласно нормата на чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, сделки сключени при нееквивалентност на престациите били нищожни.

Предвид всичко гореизложено и съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл. 11 ал.1 т.7 - 12, т. 20, чл.12 ал.1 т.7 - т.9 от ЗПК - договорът за потребителски кредит бил недействителен и не се дължали лихви. При недействителен договор лихви не се дължали, а кредиторът можел да иска единствено връщане на реално предадената сума, за която дори не били налице доказателства, че е реално получена от ищцата, но ако тя била получена - кредитодателят имал право да получи само чистата стойност на кредита, а именно 750 лв. Така доколкото ищцата платила на ответника сума в размер на 860 лв., същият се обогатил със сумата в размер на 110 лв., платени на отпаднало основание- нищожен договор за кредит. Според ищцата, тя неоснователно /без основание, на несъществуващо основание, при първоначална липса на основание/ заплатила сумата, т.к. договорът бил изцяло недействителен, а ответникът се обогатил с тази сума.

Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 110 лв. - неоснователно заплатена от нея на ответника по сключения помежду им договор за потребителски кредит № 000-КН-40871665/ 08032018; като й се присъдят направените по делото разноски. Това си искане тя поддържа в допълнително писмено становище по делото.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита иска за неоснователен и необоснован, поради което иска отхвърлянето му изцяло. Той предоставял потребителски кредити по реда на ЗПК под търговската марка „Българско заемно дружество" /БЗД/. По делото представял доказателства, че е платил на ищцата уговорената заемна сума от 750 лв., която била усвоена от нея изцяло. Видно от Приложение № 1 и от погасителен план към договора било, че са уговорени анюитетни вноски, състоящи се от главница и лихва на стойност от 76,82 лева месечно, като било посочено, че общата дължима сума по кредита (главница и лихва) е в размер на 921,79 лева. Ищцата получила сумата от 750 лева за срок от 12 месеца, като съответно дължимата договорна лихва за периода на кредита при редовно заплащане на вноските била в размер на 171,79 лева. Общата дължима сума по договора за потребителски кредит била в размер на 921,79 лева. Отделно по договора за предоставяне на поръчителство било уговорено месечно възнаграждение в размер на 58,50 лева за срока на договора за потребителски кредит. Според ответника, не следвало, възнаграждението по 3 договора за предоставяне на поръчителство да бъде включвано и причислявано към ГПР по кредита. Този договор бил акцесорен спрямо договора за кредит, но двата не били един. Дори да се приемело, че този допълнителен разход трябва да бъде включен и ГПР по кредита надвиши законово определения максимум, то това нямало да доведе до нищожност на договора за потребителски кредит. Съгласно ОУ, ищцата имала възможност да избере друг от изброените варианти за обезпечаване на задължението, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в 14-дневен законоустановен срок или да избере да ползва услугите на друга банкова или финансова институция. Същевременно, ответникът не бил страна по договора за поръчителство и ищцовите възражения против този договор не следвало да се разглеждат в настоящото производство. Внасяните от ищцата суми били винаги в по-нисък размер от уговорения и плащани със забава, съпоставени с предоставения й за улеснение комбиниран погасителен план с дължимите плащания по двата договора. На основание чл.8 ал.5 изр.2 от договора за предоставяне на поръчителство, с част от платената от ищцата сума били погасени именно част от задълженията й по този договор. Общата сума била в размер на 613,58 лева, платена и прехвърлена от ответника на поръчителя, на основание изр.1 от същия текст, както следва: 26.04.2018 г. - 30 лева, прехвърлени на 01.12.2018 г.; 10.05.2018 г. – 28,58 лева (отнесени по договор за поръчителство от платени 136,40 лева), прехвърлени на 01.12.2018 г.; 26.03.2019 г. - 35 лева (отнесени по договор за поръчителство от платени 50 лева), прехвърлени на 04.06.2019 г.; 25.04.2019 г. – 50 лева, прехвърлени на 30.07.2019 г.; 25.07.2019 г. – 50 лева, прехвърлени на 04.10.2019 г.; 26.08.2019 г. – 20 лева, прехвърлени на 05.11.2019 г.; 30.09.2019 г. – 20 лева, прехвърлени на 04.12.2019 г.;

28.10.2019 г. – 50 лева, прехвърлени на 09.01.2020 г.; 05.12.2019 г. – 30 лева, прехвърлени на 04.03.2020 г.; 23.12.2019 г. – 30 лева, прехвърлени на 04.03.2020 г.; 27.02.2020 г. – 30 лева, прехвърлени на 05.05.2020 г.; 27.04.2020 г. – 50 лева, прехвърлени на 05.08.2020 г.; 27.05.2020 г. – 50 лева, прехвърлени на 05.08.2020 г.; 26.06.2020 г. – 50 лева, прехвърлени на 03.09.2020 г.;