Решение № 2571 от 21.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2571 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20211110157291 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 133 от СК.

Образувано е по искова молба вх. № 64537/05.10.2021 г., подадена от Д. Г.

Г., с която последната е предявила против В. Г. Й. иск по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, обективно евентуално съединен с иск по чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. чл. 131, ал.

1 от СК /при съобразяване направеното и допуснато в тази връзка уточнение на исковата претенция в проведеното по делото на 05.10.2022 г. отрито съдебно заседание/ за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето Денислав В.ов Й..

В исковата молба се твърди, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство, от което им се е родило дете - Денислав В.ов Й., роден на 04.05.2017 г. Излага се, че непосредствено след раждането на детето ответникът е полагал минимални грижи за него, но от 2018 г. той е престанал да полага каквито и да било грижи за сина си, няма контакт с него и не плаща издръжка. Сочи се, че в този период В. Г. Й. се е укривал във връзка с изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“, бил е издирван и за извършено престъпление в Румъния, като към момента се намира в затвора в гр. София, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“ по няколко присъди. Твърди се, че откакто е в затвора, ответникът е осъществил няколко пъти контакт с ищцата, като при разговорите им последният единствено й се заканва и отправя заплахи за живота и личността й и по никакъв начин не се интересува от детето. По изложеното се намира, че с оглед поведението на В. Й. и отношението му към сина му, а и предвид неговата личност - същият е криминално проявен, не се съобразява с 1 наложените правила в обществото, явява се личност с висока обществена опасност, съзнателно не полага родителски грижи за детето, не му осигурява издръжка, то са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 132 от СК.

Отправя се искане за уважаване исковата претенция и лишаване В. Й. от родителските права спрямо детето Денислав Й..

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор по исковата молба.

В съдебно заседание ищецът поддържа молбата и отправя искане за уважаване на исковата претенция, както и за присъждане сторените по делото разноски.

Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция.

СРП, чрез прокурор Радоева, пледира за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното и прието като доказателство по делото - заверено копие на дубликат на удостоверение за раждане, издадено от Столична община – район „Искър”, въз основа на акт за раждане № 0216 от 10.05.2017 г., се установява, че детето Денислав В.ов Й., ЕГН **********, е родено на 04.05.2017 г., като негови родители са страните по делото. Към исковата молба е представена и декларация за припознаване на дете, от която е видно, че В. Г. Й. е припознал сина си на 05.12.2017 г.

В проведеното по делото на 23.11.2022 г. открито съдебно заседание съдът е отделил като безспорно между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че ответникът В. Й. е бил задържан през септември месец 2017 г. в Гърция, след което е доведен в България и е задържан октомври месец 2017 г., като преди това в периода от раждането на детето му от 04.05.2017 г. до септември месец 2017 г. не е бил в никое от местата за лишаване на свобода и не е бил задържан.

Видно от писмо рег. № И-11203/18.10.2022 г. ответникът се намира в затвора гр. София от 11.10.2017 г. /начало 11.05.2020 г./ за изтърпяване на определено на основание чл. 25 от НК общо наказание в размер на 7 г. лишаване от свобода по нохд 6750/13 г. на PC Варна /II деяние/, нохд 14630/13 г. на СРС, нохд 110/21 г. на ОС Варна и търпяното по нохд 6750/13 г. /I деяние/, със зачетен предварителен арест от 06.09.2017 г. до 11.10.2017 г., от 11.10.2017 г. до 11.05.2020 г. и зачетени от работа 1 г. 2 м. 7 д., изтърпяно на 29.04.2022 г. и от същата дата търпи наказание в размер на 1 г. лишаване от свобода по нчд 173/19 г. на СГС, с което е приета за изпълнение присъда № 1935 от 31.05.2018 г. на съд Марамуреш, Република Румъния/.

От докладна записка от 24.10.2022 г. се установява, че ответникът полага доброволен неплатен труд и не получава трудово възнаграждение.

От писмо изх. № 09/21.10.2022 г. е видно, че ответникът през настоящата учебна 2022/2023 година е ученик в 9 „а“ клас. В Средно училище „Свети 2

Иван Рилски“ е завършил 7 и 8 клас, съответно през 2020/2021 г. и през 2021/2022 г. Същият посещава редовно учебните занятия в учебния център на Средно училище „Св. Иван Рилски“ към затвора - гр. София от началото на учебната 2022/2023 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Станислава Владимирова Димова и Лидия Първанова Станкова-Й.а в съдебно заседание, проведено на 05.10.2022 г. В показанията си свидетелят Димова заявява, че познава ищцата от началото на 2020 г. и не познава ответника, като Д. й е споделила, че към момента на влизане на ответника в затвора те са били семейство, но след това връзката им се е изчерпала. Същата посочва, че към момента на запознанството си с Д. Г., последната е живяла в с. Лозен на квартира, така и че в момента живее на квартира и сама издържа детето Денислав, както и че получава финансова помощ от родители си, които също така я подпомагат в грижите за детето. По време на престоя на ответника в затвора ищцата е посочвала пред свидетеля, че не е имала материална подкрепа от родителите на ответника. Заявява, че знае от нея, че отношенията между страните са влошени, както и че Д. Г. й споделяла, че ответникът отправял закани спрямо нея за това какво ще се случи след излизането му от затвора.

От показанията на разпитания по делото свидетел Станкова-Й.а /съпруга на брата на ответника/, които съдът кредитира като логични и последователни, след като ги прецени по реда на чл. 172 от ГПК и им дава вяра като кореспондиращи си и с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че отношенията между страните били добри до момента, в който ответникът бил задържан през 2018 г., след което в период от две години - от 2019 г. до 2020 г., ищцата живеела в дома на свидетеля заедно с нейното семейство. През този период Д. Г. поддържала контакти с ответника, ходила на свиждане при него два пъти месечно. След като ищцата се изнесла от дома на свидетеля, заживяла при човек, с когото имала връзка.

Свидетелят посочва, че преди да бъде задържан, ответникът е помагал с каквото е могъл, грижил се е и за дъщеря си, когато не е бил в затвора се е грижил и финансово за нея, както и чрез негови приятели е помагал финансово за пазаруване за детето.

В приобщения в настоящото производство социален доклад на ДСПСлатина е констатирано, че единствено майката полага преки и непосредствени грижи за оглеждането и възпитанието на детето, като между тях има изградена силна емоционална връзка. Детето общува само с близки и с роднини по майчина линия, посещава детска градина, има изграден приятелски кръг с деца на сходна възраст. Пред социалните служители майката е посочила, че е живяла с В. Й. на семейни начала, като в периода 2015 г. – 2017 г. те са живели в Румъния, а от юни 2017 г. до 06.09.2017 г. са живели в Гърция, където ответникът е бил задържан.

Бащата е взел участие в проучването, като пред служител на ДСПСердика е посочил, че основни грижи за детето се полагат от неговата майка, тъй като същият е в затвора и няма възможност. Ответникът към момента, 3 докато е в затвора, има разрешение да работи, както и учи. Завършил е основното си образование и понастоящем е в осми клас. Посочил е, че изпитва силна привързаност към детето. Съобразно доклада, емоционалната му връзка с детето не е обследвана обстойно поради факта, че детето няма контакт с баща си. Ответникът заявил, че желае режим на контакти със сина си, определяне на издръжка и забрана детето да напуска територията на Р България, поради опасения да не се застрашат живота и здравето му. В доклада е посочено, че не е установен пряк риск за живота и здравето на детето от страна на бащата, като е изразено становище, че в интерес на детето Денислав е да се вижда и общува пълноценно и с двамата си родители, като контактите на детето и бащата следва да се осъществяват съгласно съответен режим.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По главния иск за лишаване по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК съдът намира следното.

Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Това основание за лишаване от родителски права предполага цялостно неизпълнение на родителските задължения във формата на тежко укоримо виновно бездействие /за разлика от хипотезата по чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, според която основание за лишаване от родителски права са особено тежки случаи както на провиненията на родителя, които представляват активно виновно поведение, така и особено тежки случаи, свързани с безвиновно състояние, т.е по обективни причини/, като то се състои от две предпоставки – без основателна причина трайно неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка. Посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до юридическа невъзможност да бъде приложена предвидената санкционна мярка спрямо ответника.

Родителските права и задължения имат специфична служебна функция – те се признават от закона и се възлагат на родителя, за да бъдат упражнявани и изпълнявани от него в интерес на ненавършилото пълнолетие дете, респ. деца. Интересът на детето се свежда до това то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси. Ако родителят не упражнява предоставените му по закон правомощия или ги осъществява по начин, който засяга неблагоприятно интереса на детето, законът предвижда система от мерки за закрила на детето, една от които е именно институтът на лишаване от родителски права. Лишаването от родителски права представлява намеса на държавата в конституционно защитени права на родителите /чл. 47, ал. 1 Конституция на Република България/, затова условията и редът за тази намеса 4 са изрично уредени в СК. Критерият, от който се ръководи съдът, е интересът на децата.

Институтът лишаване от родителски права означава цялостно отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя. Тя се налага при особено тежки случаи, когато опасността за детето е особено интензивна, затова винаги се постановява съдебно. Това задължава съда при постановяване на решението си да стигне до обективната истина, въз основа на събраните доказателства и при проведено пълно доказване по отношение всички фактически твърдения, обуславящи спорното право. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, лишаването от родителски права не може да става на основание личните качества на родителите или на различията между тях, а трябва да се основава на поведението на родителя и неговото отразяване върху основните интереси на детето.

В Решение № 199 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 480/2014 г., III г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е посочено, че дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години /чл. 1 К. и чл. 2 ЗЗДет/. В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДет законодателят дефинира найдобрия /висшия/ интерес на детето, чрез „преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето".