Решение № 260186 от 10.05.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 10.05.2021 година град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 03.02.

2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА т.дело № 263 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Предявена е искова молба от Н.К.И. с ЕГН ********** със съгласието на своята майка и законен представител К.Я.Я. и от Б.Т.К. с ЕГН ********** чрез законния си представител и негова майка К.Я.Я. и двамата с адрес: *** срещу Н., с адрес: гр. С.** с ЕИК ***, с цена на исковете: 220 000 лева (по 110 000 лева на всеки ищец), представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

Ищците непълнолетната

Н.К.И. действаща със съгласието на своята майка и законен представител К.Я.Я.

/към момента на приключване на устните състезания вече пълнолетна/ и малолетният Б.Т.К. чрез законния си представител и негова майка К.Я.Я. посочват в исковата молба, че са наследници на починалата, вследствие на ПТП М.Г.Д., на 52 години.

Изложени са обстоятелства, че на 18.08.2014 г. около 14:30 часа в Г., района П., Архонон-Астерусион, водачът С.Т.М., управлявал мотоциклет с peг. № **, с посока С. към А. по ул. „**“ на 2-ри километър, нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно законодателството на държавата и реализирал удар в крайпътно маслиново дърво. В резултат на ПТП-то е причинена смъртта на М.Г.Д., която е била пътник, возещ се на седалката зад водача на мотоциклета. При процесното ПТП на място е загинал и виновният водач на мотоциклета С.Т.М..

По случая е образувано предварително разследване с протоколен номер № 2514/9/7/по описа на Дирекция И.-Полицейски участък - П., Г., като случая е предаден в Районна прокуратура - И.. Преписката е архивирана. В хода на производството е установено, че виновен е водачът М., като няма друго лице, допринесло за настъпване на пътния инцидент. Посочено е, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача С.Т.М. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на М.Г.Д..

Описаното ПТП е настъпило в Г. и е причинено от МПС с гръцка регистрация, като пострадалата е българска гражданка. Отбелязано е, че ищецът по делото е увредено лице по смисъла на приложимото гръцко право, а ответникът по делото, НББАЗ, заплаща обезщетение за вреди в качеството на компенсационен орган. Задължението за бюрото възниква дори да не може да се установи застрахователя на виновния водач. Българският съд е компетентен да разгледа спора, съгласно чл. 4 и чл. 18 от КМЧП.

В резултат на инцидента е загинала М.Г.Д., на 52 години, баба на ищците. Същата е получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания. Непосредствена причина за настъпването на смъртта е нараняване на главата и гръдния кош, причинени при автомобилна катастрофа.

Сочи се, че Н.К.И. и

Б.Т.К. са внуци на починалата. Пострадалата е била жена на 52 г., в работоспособна възраст и работещ човек, в добро здравословно състояние. Смъртта е настъпила неочаквано и несвоевременно и е огромен шок за семейството. Между баба и внуци са съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност, поддържали са постоянна връзка, били са много близки и постоянно взаимно са си помагали. Твърди се, че внуците, независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на роднините си. Моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Загубата на баба се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Никой не е очаквал смъртта й и несвоевременната загуба е огромен шок и трагедия за семейството.

Заявено е, че причинените болки и страдания на увредените следва да бъдат компенсирани.

Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.

Паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психичните и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици, резултат от извършеното деяние. За ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди. Считат, че справедливо обезщетение за компенсиране моралните вреди от загубата на баба, е сумата в размер на по 110 000 лева за всеки ищец. Намират, че предявеният иск е съобразен с принципа за справедливост, установен от съдебната практика на съдилищата в Република Г., правните норми, на която са приложимо право в конкретния спор, с оглед действително претърпените болки и страдания от безвъзвратната и несвоевременна загуба на баба, а от друга страна с лимита на отговорност на „Помощния фонд”, съгласно европейското законодателство и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Посочено е в исковата молба, че ищците са предявили претенция за доброволно уреждане на спора по образувана щета при ответника с № CB-GR-15-011, като по нея е платено доброволно, но ответникът е заплатил обезщетение в размер само на по 4 000 евро, при практиката за подобни вреди на гръцките съдилища в размер около 60 000 евро на наследник, като твърдял, че в случая е приложим лимит на отговорност за гръцкия „Помощен фонд” до тази сума.

Отбелязано е, че тъй като в конкретния случай е приложимо гръцкото законодателство като място на настъпване на преките вреди, самото произшествие, а и то е с МПС с гръцки регистрационни номера, то приложимо е гръцкото законодателство (този въпрос също не е спорен между страните в производствата по посочената щета). Съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година, относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) чл.

15 буква „е” и решение на Съда по дело С-350/14 т. 26, по приложение на посочения регламент, приложимото към извъндоговорни задължения право определя и кръга на лицата, които имат право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди. Съгласно гръцкото законодателство право на обезщетение имат и внуците на покойния наследодател. Ето защо, ищците предявяват настоящата претенция като внуци на М.Г.Д., като деца на нейната дъщеря К.Я.Я..

Молят да се има предвид, че правата на увредените лица не могат да бъдат ограничавани до лимити, установени специално за определени лица в това число „Помощния фонд” на Република Г. и съответно различен от лимита на отговорност на застрахователните дружества. Изложени са доводи, че подобна правна норма, както е изложено и от Върховния съд на Република Г. (решение № 4/2017 година и решение № 5/2017 година), противоречи на Конституцията й (принципа на пропорционалност залегнал в разпоредбата на чл. 25 от Конституцията на РГ.), както и на международни договори (Международния пакт за гражданските и политическите права, част от Гръцкото законодателство, по силата на Закон 2462/1997 година) и Конвенции, по които тази държава е страна и които нормативни актове имат примат над вътрешното й законодателство, когато си противоречат. Тълкуването на закона с въвеждане на специален лимит за „Помощния фонд”, противоречи на международното право, както и на вътрешното право на Република Г., което е приложимо право.

Изложено е, че изрично в съдебната практика на съдилищата на Република Г. е посочено, че Закон 4092/2012 година, въвеждащ лимит на отговорност от 6 000 евро (4 000 евро, в зависимост на кръга на правоимащите) на „Помощния фонд” е невалиден”, защото противоречи на чл. 1 § 4 от Втора Директива 84/5/ЕИО (чл. 10 § 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета).

Ограничаването на отговорността на „Помощния фонд” противоречи и на чл. 1 от допълнителния протокол от Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от Р Г. с указ 53/1974 година и в съответствие с чл. 28 от Конституцията на Р Г. има увеличена спрямо законите сила”. Подробни съображения са изложени в цитираните решения на гръцкия Върховен съд. Въвеждането на „специален” лимит на отговорност (различен от лимита на отговорност на застрахователите), по отношение на „Помощния фонд”, влиза в противоречие с международното право и вътрешните правила установени с Конституцията на Р Г..

Молят да се отчетат разпоредбите на чл. 43 ал. 1 КМЧП (да се установи приложението на гръцкото право), чл. 44 ал. 1 КМЧП (да се отчете как гръцкия ВС тълкува и прилага специалния лимит, установен за гръцкия „Помощен фонд”) и чл. 45 КМЧП (специалния лимит установен за „Помощния фонд” противоречи на българския обществен ред).

Молят при определяне размера на обезщетенията да се отчете приложимото право, за установяване на справедливи стойности на обезщетението за неимуществени вреди и практиката по определянето им по стойност на държавата, чието е приложимото право. Размерът на обезщетенията за подобни вреди, според приложимото право на държавата по мястото на извършване на деликта, прилагано от местния съд, установява стойности по 60 000 евро, за съответния кръг наследници като претенцията на ищците.

Правят искане, да се осъди ответника Н., ЕИК ***, с адрес гр. С.**, да заплати на всеки от ищците Н.К.И. и Б.Т.К. сумата от по 110 000 лева, за причинените им неимуществени вреди от смъртта, на тяхната баба М.Г.Д..

Молят да им се присъди и законната лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане 18.08.2014 година, до окончателно изплащане.

Молят да им се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като молят настоящата молба да се счита за списък на разноски.

С оглед разпоредбата на чл. 127 ал. 4 ГПК сочат банкова сметка.

***та молба, в който сочи, че обстоятелствата по случая са следните:

На 18.08.2014 г. е настъпило ПТП на 2-ри км, ул. “**“, община Г., в посока С. към А., Р. Г., с мотоциклет с гръцки peг. № **, управляван от С.Т.М., който се е отклонил от курса си и се е блъснал в крайпътно маслиново дърво. При произшествието е починала М.Г.Д. (баба на ищците) - пътник на мотоциклета.

На 25.06.2018 г. от името на ищците е подадена претенция до НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, за обезщетение на търпени от внуците на М.Г.Д. неимуществени вреди от смъртта на баба им в резултат на описаното ПТП.

На 23.08.2018 г., въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд (органът, който изплаща обезщетения при събития, причинени от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), на лицата е определено обезщетение в размер по 4 000 евро за всеки, съгласно приложимия гръцки закон.

Съгласно гръцкото законодателство, преди изплащане на обезщетението лицата е следвало да представят декларация, че приемат така определеното им обезщетение като окончателно и нямат други претенции към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд или към Компенсационния орган.

На 19.09.2018 г., след представяне на поисканите декларации, на лицата е изплатено определеното им обезщетение по посочената от тях банкова сметка, *** - на адв. А.И..

При така изложената фактическа обстановка, ответникът заявява следното:

Исковата молба е нередовна.

Моли да се укаже на ищците да уточнят как са формирани исковите суми в размер по 110 000 лева.

Отбелязва, че в исковата молба се сочи, че всеки от ищците е получил по 4 000 евро преди завеждане на делото, но от заявения петитум не става ясно дали пред съда се претендира допълнително обезщетение извън вече платеното им от НББАЗ или сумата от 110 000 лева е пълният размер на обезщетение, което всеки от ищците претендира за себе си. Т.е., не е ясно на каква сума ищците оценяват твърдените неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба - на 110 000 лева плюс платените им вече по 4 000 евро или общо на 110 000 лева.