Решение № 152 от 15.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Ихтиман, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Б. Ив. М. А. като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200294 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

М. Д. М. ЕГН ********** е обжалвала Наказателно постановление № *г. на Началника на РУ на МВР-*, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл.

175, ал. 3 ЗДвП й е наложена „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че не е извършено виновно твърдяното административно нарушение поради отсъствие на знание за служебно прекратената регистрация на управлявания лек автомобил.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

От приложения по преписката АУАН № * от * г. и показанията на актосъставителя С.

М. се установява, че М. М. е била спряна за проверка около * часа на * г. в района гр. *, докато е управлявала лек автомобил * рег. № *. При проверката било установено, че лекият автомобил е собственост на Н. С. П. и е със служебно прекратена регистрация на * г. заради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Това дало основание на актосъставителя да приеме, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред и водачът е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Преписката е била изпратена на РП-Самоков, ТО-Ихтиман с оглед преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от * г. по пр. пр. № * г. по описа на РП-Самоков, ТО-Ихтиман е било отказано образуването на наказателно производство, тъй като М. М. не е знаела, нито е предполагала, че управляваният от нея автомобил е бил с прекратена регистрация, поради което отсъства субективния елемент от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК.

1

След получаване на постановлението за РП-Самоков, ТО-Ихтиман е било издадено наказателно постановление №* ., с което на М. Л. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Според приложената справка от информационната система на АИС АНД наложената глоба е била заплатена на *

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е отчасти допустима, доколкото от приложената справка се установи, че наложената глоба е заплатена в срока на обжалване на издаденото наказателното постановление. В този случай, като се съобрази чл. 79б, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, съгласно които при заплащане на глобата в намален размер наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането.

Това означава, образуваното във връзка с подадена жалба съдебно производство в частта за наложеното административно наказание "глоба" подлежи на прекратяване на основание чл. 63г ЗАНН.

При това положение съобразно разпоредбата на чл. 79б, ла. 3 ЗАНН, жалбата е допустима по отношение на наложеното кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и то единствено относно неговия размер.

Това законодателно разрешение е продиктувано от обстоятелството, че плащането на глобата в хипотезата на чл. 79б, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗАНН се приравнява на съгласие на лицето с установеното нарушение и изключва правото на обжалване на наказателното постановление в частта на наложената глоба. В подобен смисъл е и приетото Решение № 12 от 27.11.2025 г. по конституционно дело № 7/2025 г. на Конституционния съд на Република България, с което е отхвърлено искане на АССГ за установяване на противоконституционност на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН.

При решаване на спора следва да се съобрази и обстоятелството, че след като наказателното постановление е влязло в сила, въпросът дали е извършено нарушението с посочената правна квалификация, не подлежи на съдебен контрол. Затова и съдът не може да се произнася по същество относно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Това е така, защото принципът на правната сигурност изисква влезлият в сила правораздавателен акт (каквото е и издаденото наказателно постановление по силата на законовата привилегия, дадена на наказващия орган), изисква този акт да се ползва със стабилитет. Казано другояче с влизането в сила наказателното постановление се решават по окончателен начин въпросите, свързани извършването на административното нарушение от нарушителя и неговата вина. Затова и законодателят е предвидил при заплащане на глобите в намален размер, кумулативно наложените санкции да могат да бъдат обжалвани само относно размера, но не и относно основанието за налагането им.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП (ред. ДВ,., бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.) предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лева (255,65 евро) за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. След като предвидените наказания са в абсолютен размер нито наказващият орган, нито съдът имат възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН, както и да намали размера на наложеното наказание.

2

В този смисъл, независимо от данните за отсъствие на субективна съставомерност на деянието на жалбоподателката, жалбата й е неоснователна и издаденото наказателно в частта, в която й е наложено кумулативното наказание „лишаване от право за управлява МПС“ за срок от 6 месеца следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Д. М. ЕГН ********** против Наказателно постановление № * г. на Началника на РУ на МВР- *“, В ЧАСТТА, в която за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на в размер на 255,65 евро и ПРЕКРАТЯВА производството по делото на основание чл. 63г ЗАНН

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * г. на Началника на РУ на МВР-* В ЧАСТТА МУ, в която за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП на М. Д. М. ЕГН ********** е наложено, административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението в прекратителната си част има характера на определение, поради което подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Административен съд – София област в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

В останалата част решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3