Определение № 1247 от 09.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1247 гр. София, 09.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500827 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на ЗД „Бул инс“ АД ЕИК 831830482 , чрез пълномощника му адв. И. срещу определение № 45/27.01.2025г. по т.д.38/24 по описа на СОС, с което е оставена без уважение молбата на ЗД „Бул инс“ АД с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 29 600лв. за адвокатско възнаграждение.

В частната си жалба твърди, че постановеното определение е неправилно. Твърди, че искането си за присъждане на разноски е направил в срок. Въпреки, че ищецът е получил обезщетението си извънсъдебно и въпреки, че е поел задължение за това, ищецът не оттеглил предявения иск и се стигнало до постановяване на решение с което искът е отхвърлен. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78 ал. 2 и 3 от ГПК, която касае предпоставките за присъждане на разноски ако искът е бил уважен, а тъй като искът е отхвърлен е следвало във всички случаи да му се присъдят разноски, пропорционално на отхвърлената част от претенцията.

Счита, че причината поради която искът е отхвърлен е без значение при отговорността за разноски.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като му се присъдят разноските.

В срок е постъпил писмен отговор от ищеца, с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на определението. Излагат се съображения, че адвоката на когото се иска присъждане на разноските не е извършил нито едно процесуално действие по делото.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.

1

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по което е постановен атакувания акт е образувано по молба с правно основание чл. 248 от ГПК.

По т.д. № 38/24 по описа на СОС, С решение № 149 от 17.12.2024г. съдът е отхвърлил искове на А. И. С., срещу ЗД "Бул инс" АД да й заплати следните суми: 250 000 лв. предявен като частичен иск от общ размер на претенцията за 500 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от А.

И. С. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и ограничения в движенията, причинена при ПТП, възникнало на от 10.08.2023г. на АМ „Струма”, км. 16+500, причинено от водача Е. В. Ц. на застрахован при ответника л.а. „БМВ Х3“, с рег. № ********, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица по застрахователна полица № ВG/02/123000436905, валидна към датата на събитието, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума; 31 661,10 лева, представляващи обезщетение за претърпени от А. И. С. имуществени вреди, разходи за лечение, следствие горното ПТП, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума. Причината за отхвърлянето на исковете е извършено извънсъдебно плащане на обезщетение от ответника на ищцата, за което са представени доказателства в хода на съдебното производство.

С молба от 09.01.2025г. ЗД "Бул инс" АД е поискал да бъде изменено решението, като му се присъдят направените деловодни разноски в размер на 29 600лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в полазва на адвокат А. И. с ДДС на основание чл.78 ал.3 ГПК.

На първо място, следва да се отбележи, че възражението в отговора на ищцата, че на адв. И. не се дължат разноски за възнаграждение, тъй като той не е извършвал процесуални действия е неоснователно.

Видно от доказателствата по делото, ответната страна е упълномощила адв. И. да я представлява с право да преупълномощава други адвокати. С него е сключила договор за правна защита и съдействие, като му е заплатила уговореното възнаграждение. Това, че същият е преупълномощил друг адвокат да извърши процесуалното представителство не е основание за недължимост на разноските, които страната му е заплатила, тъй като страната е била надлежно представлявана и защитавана.

По твърдението в частната жалба, че на ответната страна се дължат разноски, тъй като искът е отхвърлен като краен резултат:

В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е определение №98 от 20.02.2009г. по гр.д.

№91/09г. на ВКС, ІV ГО; определение №518 от 15.06.12г.по ч.т.д.№156/11г. на ВКС, ІІ ТО; определение №1176 от 28.12.12г. по ч.т.д.№560/2012г. на ІІ ТО; определение №767/05.09.12г. по ч.т.д.№251/12г. на ІІ ТО, които са постановени в хипотеза на отказ от иска поради настъпило плащане от 2 ответника в хода на висящия процес. С изброените определения на ВКС не е допуснато касационно обжалване по частни касационни жалби срещу определения на въззивни съдилища за присъждане на разноските на ищеца в посочената хипотеза, като по този начин обжалваните определения са влезли в сила. От същите принципни съображения изхожда и определение №626 от 20.08.12г. по ч.гр.д.№275/10г. на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че ответникът не може да претендира присъждането на разноски в посочената хипотеза. В последното е прието, че в случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл.78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита.

Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора.

По анлагоия с изложените мотиви, следва да бъде взето предвид в хипотезата на отхвърляне на иска, причината за неговото отхвърляне. В този смисъл е и съдебната практика за отговорността за разноски при отхвърляне на иска поради плащане в хода на производството – определение № 3471/13.11.2023 г. по гражданско дело № 20238003104342 по описа за 2023 година на ВКС, III-то гражданско отделение. В конкретния случай, искът е отхвърлен след като е бил заведен заради поведението на ответника, който не е заплатил обезщетение на ищцата, а в хода на производството е платил същото и претенцията е станала неоснователна. Без значение за отговорността за разноски е обстоятелството, че ищецът не е поискал прекратяване на производството, след като е получил плащане по претенцията си.

С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 45/27.01.2025г. по т.д.38/24 по описа на СОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните през ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4