Решение № 419 от 30.05.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. гр. Хасково, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Калина Ст. Христова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640101426 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.7, т.10 и т.20 от ЗПК от Е. Л. К., от ************, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5. При условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване недействителността на две договорни клаузи с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 25.01.2023г. между ищцата и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит с номер МАХ 500060528. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, параметрите му били, както следва: сума на кредита в размер на 1 300 лева /главница/; ГЛП: 38.84 %, ГПР:

48.12 %; срок на кредита - 14 месеца, като ежемесечната вноска била в размер от 116.95 лева. Падежът на първата вноска бил на 20.02.2023г., а на последната - на 20.03.2024г. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора след изтичането на неговия срок ищцата следвало да върне сумата от 3 223.78 лева, като в тази сума /без да били посочени като част от ГПР/, се включвали и следните такси на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора: такса за Бързо разглеждане на 1 искането за кредит в размер на 634.62 лева;такса за Динамично плащане по кредита в размер на 951.86 лева. До датата на предявяване на иска ищцата заплатила по кредита сумата в размер на 860 лева. Според ищцата тя имала качеството потребител, поради което приложим бил ЗПК. Ищцата счита, че процесният договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК поради неправилно посочване в него на ГПР, като излага следните аргументи: 1) В Договора на отделен ред изрично било посочено, че ГПР е 48.12 %, но в чл. 9 от Договора - ал. 1 и ал. 2, били включени два вида такси такса за бързо разглеждане на искането, както и такса за динамично плащане по кредита. По естеството си тези две такси представлявали такси за отпускане и усвояване на кредита, а на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК било недопустимо в договори за потребителски кредит да се уговаря: „заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. Посочените клаузи следвало да бъдат включени в ГПР, което автоматично водело до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлизал на 586,48 лева /при отпуснат кредит с главница от 1 300 лева/. Следователно, можело да се направи извод за неправилно посочване на ГПР поради непосочването в Договора на всички компоненти, които го формирали. По този начин за потребителя се създавала неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се „оскъпи“ кредитът. В константната съдебна практика на всички съдилища в Република България, а също и в решения на СЕС изрично се приемало, че неточното посочване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнявало на непосочен ГПР и следователно това влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ищцата посочва още, че според чл.

19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Т.е., в посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани 2 с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно била недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе. Излагата се съображения също, че договорът е недействителен и поради липсата на посочен лихвен процент на ден на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 във връзка с чл. 22 от ЗПК. Налице било нарушение на изискванията на чл. 11, aл. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора, нито в ОУ, имало посочен лихвен процент на ден. Посочени били лихвени проценти, но те били на годишна база, и за нито един от тях не бил посочен лихвен процент на ден. А чл. 11, т. 20 от ЗПК изрично предвиждал при посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е посочен лихвеният процент на ден.

Това в случая не било направено. Поради това и следвал и изводът, че е налице недействителност на договора поради неспазеното изискване на чл.

11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Твърди още, че договорът бил недействителен и на 3 основание чл. 22 от ЗПК във вр. е чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК поради липсата на информация относно условията за усвояването му. Условията били посочени бланкетно, като не било отразено изрично дали сумата е усвоена, кога, от кого и по какъв начин/в брой или по банков път.

По отношение на евентуално предявените искове се посочва, че нищожни били клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора, предвиждащи такса за бързо разглеждане на искането и такса за динамично плащане по кредита. Подобни клаузи, макар в договора да било посочено, че се заплащат за услуги, които са изрично поискани от ищцата, представлявали нищожни клаузи. Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не можел да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5 на чл. 19 ЗПК предвиждал, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Ответното дружество предоставяло кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност била неразривно свързана с разглеждането на документите /заявката/, подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищцата е подала заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явявало задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, ответникът не следвало да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите /без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране/, нито за обслужване по кредита. Освен това изискваните от ответника такси по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора представлявали пряк разход по кредита и следвало да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите. Целта на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Сборът на двете такси бил в общ размер от 1 586,48 лева /при отпуснат кредит с главница от 1 300 лева/, т.е. надхвърля стойността на усвоения финансов ресурс. Предвид това и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора следвало да бъдат прогласени за 4 нищожни. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за недействителен сключения между страните Договор за кредит номер МАХ_500060528, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, т.7, т.10 и т.20 от ЗПК, а в случай, че главният иск бъде отхвърлен – да бъде прогласена недействителността на клаузите на чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от същия договор, на основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2 от ЗЗД, вр. чл.26, ал.4 от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни, излагайки съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и присъди разноски на ответника. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата Е. Л. К. /кредитополучател/ и „Би Енд Джи Кредит” ООД /кредитор/ е сключен Договор за кредит mах_500060528 на 25.01.2023г., т.е., че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения.

Съгласно договора, ищцата следва да върне сума по кредита в размер общо на 1637.30 лева при ГПР 48.12%, при срок на кредита от 14 на брой вноски. Следвало да заплати допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 634.62 лева и „Динамично плащане“ в размер на 951.86 лева. От представените по делото разписки е видно също, че до 05.07.2023г. по договора ищцата е изплатила сумата от 860 лева.

От съдържанието на процесния договор за кредит се установява също, че е подписан при Общи условия, неразделна част от него, както и че кредитополучателят е запознат и приема Общите условия, уведомен е и са му разяснени подробно всички клаузи от договора и ОУ, разбира значението им и се съгласява с тях.

5

По делото е приет като писмено доказателство и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, съдържащ параметрите на Договор за кредит mах_500060528, обективирани в част II от същия.

При тези данни по делото съдът намира предявения главен иск за основателен по следните съображения:

По делото няма спор, че между страните е сключен Договор за кредит mах_500060528 на 25.01.2023г. Договорът е с предмет предоставяне на кредит, уговорен в размер на 1300 лева, съгласно чл. 5 от договора, със срок за погасяването му 14 месеца, погасителна вноска в размер на 116.95 лева, общ размер на плащанията- 1637.30 лева. Годишният процент на разходите е уговорен в размер на 48.12 %, а годишният лихвен процент – на 38.84 %, съгласно чл.5, ал.6 и ал.7 от договора.