Решение № 4765 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4765 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330100796 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. И. ЕГН ********** против „Фератум България” ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 486 лева – недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № ***, по който ищецът, като кредитополучател е следвало да върне на ответника – кредитодател, сумата от 1660.50 лева, при заемна сума от 1350 лева, както и че на 02.06.2024 год. страните са сключили Анекс към договора за кредит, по силата на който на ищцата е предоставена в заем допълнително сумата от 400 лева. Посочено е, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на кредитора. Съгласно чл. 1.6. от Договор за гарант ищецът следвало да заплати сумата от 1282.50 лв. Излагат се твърдения, че договорът за потребителски кредит № *** е прогласен за недействителен с влязло в сила Решение № 4546 от 18.11.2024 год., постановено по гр.дело 12674/2024 год. по описа на РС Пловдив. Предвид горното, на основание чл. 23 ЗПК ищцата дължала единствено чистата стойност по кредита или сумата от 1750 лева.

Твърди се, че И. е платила по процесния договор за кредит сумата от общо 2236 лева, поради от ответното дружество следвало да й се върне сумата от 486 лева, като недължимо платена по недействителния договор за кредит.

1

Сочи се, че въпреки многократно отправените покани, ответникът не е възстановил сумата на ищцата.

Предвид горното предявява осъдителната си претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България ЕООД“, с който се оспорва иска като неоснователен.

Твърди и излага съображения, че клаузата на чл. 5 от договора не е нищожна.

Иска се от съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между ищцата В. И., като кредитополучател, и „Фератум България” ЕООД, като кредитодател, Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, ведно с Анекс към него от *** /л.4,5/, видно от който договор за кредит на И. е предоставен паричен заем в размер от 1350 лева, със срок на заема 12 месеца, при фиксиран ГЛП по заема 23 %, и посочен ГПР от 49,11 % и обща дължима сума – 1660.50 лв. Със сключения между страните Анекс към договора за кредит, на ищцата е предоставяна допълнително заемна сума от 400 лева. Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответното дружество. Наличен по делото е и Договор за гаранция (поръчителство) от *** /л.6/ г., сключен между В. И. и „Фератум Банк“, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 1282.50 лв. да стане поръчител по договор за предоставяне на потребителски кредит № ***.

Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, съгласно представен погасителен план и по сметка на „Фератум Банк“ ЕАД.

Видно от приобщеното по делото Решение № 4546 от 18.11.2024 год., постановено по гр.дело № 12674/2024 год. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 20.12.2024 год., сключеният между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** е обявен за недействителен, на основание чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

В хода на съдебното дирене е изслушано заключение по ССчЕ, според което общо платената сума по процесния договор за кредит № *** е в размер на 2236 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца И. и „Фератум България” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, който, с влязло в сила Решение № 4546 от 18.11.2024 год., постановено по гр.дело № 12674/2024 год. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 20.12.2024 год., обвързващо страните със сила на пресъдено нещо, е обявен за недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По силата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на 2 кредита, но не дължи лихва или други разходи. От изслушаното заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че по договора за кредит и Анекс към него с обща заемна сума 1750 лева, ищцата е върнала сумата от 2236 лева. Тоест разликата между чистата стойност от общо 1750 лева и платената сума от 2236 лева - сумата от 486 лева, се явява недължимо платена, поради което и подлежи на връщане от ответника.

Предвид гореизложеното, предявената искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена. На ищцата ще се присъди и законна лихва върху сумата от 486 лева, считано от датата на депозиране на исковата претенция – 16.01.2025 год.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК. В нейна полза ще се присъди сумата от 50 лева разноски за държавна такса и 180 лева – платен депозит за вещо лице.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. М. М., предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв, съдът счита следното:

Относно възнаграждението за процесуалния представител адв. Н. съдът намира, че следва да уточни следното: По делото е представен Договор за правна помощ и съдействие /л. 9/, съгласно който на адв. М. М. е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за защита на ищцата.

При определяне на размера на следващото се възнаграждение следва да се съобразят разясненията, дадени в Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

От друга страна, видно от приобщеното по делото съдебно решение, между същите страни, с предмет същия договор за кредит и обявяването му за недействителен, по инициатива отново на ищцовата страна е водено и приключило друго производство по гр.дело № 12674/2024 год. по описа на РС 3

Пловдив.

Предвид изложеното, макар и действително да е право на страната сама да избира какви искови претенции да предяви и дали да ги предяви в едно производство, то предвид факта, че между същите страни, по инициатива отново на ищцата, се е водило друго производство - гр.дело № 12674/2024 год., относно недействителността на процесния договор за кредит ***, въз основа на която недействителност в настоящото производство се претендира като недължимо платена сумата от 486 лева по този договор, и по което друго производство на адв. М. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, то, на процесуалния представител в настоящото производство следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева или 120 лева с ДДС /адв.

М. е регистриран по ЗДДС/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати на В. П. И. ЕГН ********** сумата от 486 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.01.2025 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. М. М. от ПАК, с адрес на кантората ***, сумата от 120 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищцата В. П. И. ЕГН ********** по настоящото дело

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати на В. П. И. ЕГН ********** сумата от 230 лева, сторени разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4