Решение № 4647 от 23.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4647 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110200305 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ю. Л. С. с ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 23-4332-005463/04.04.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП й е наложено наказанието „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателката оспорва да е извършила вмененото й нарушение и сочи, че не са налице съответни доказателства в подкрепа на повдигнатото й административнонаказателно обвинение. Твърди, че не й е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието на съставения срещу нея акт и да ангажира възражения срещу него. Навежда оплакване и срещу непредставянето й на копие от АУАН с оглед ефективното осъществяване на правото й на защита. Посочва, че спреният случаен водач не е възприел лично отказа й да подпише акта, с което не били спазени установените процедурни правила. Излага доводи, че депозираното от нейна страна възражение срещу акта е било само формално упоменато в наказателното постановление, без реално да е взето под внимание от 1 наказващия орган. В заключение оспорва компетентността на лицата, издали АУАН, респективно – НП, и изтъква липсата на изрично посочване на имената и длъжностните им качества в съответните документи. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв. В. Б., поддържа жалбата с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН. Пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и претендира разноски съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от упълномощен неин представител се излагат съображения за законосъобразност и правилност на оспореното НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 04.03.2023 г., около 14:06 часа, в гр. София, по ул. „Йерусалим“, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Андрей Сахаров“, жалбоподателката Ю. Л. С. управлявала лек автомобил „*****“ с рег. № *****, като междувременно използвала мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. Тези действия на водача били възприети от свидетелите Г. М. и В. В. – служители на ОППСДВР, които осъществявали обходни действия по заложения им маршрут със служебно МПС, когато се разминали с управляваното от жалбоподателката С. превозно средство. Поради това полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал и на ул. „Йерусалим“ срещу № 10 спрели за проверка 2 управлявания от жалбоподателката автомобил.

Свидетелят Г. К. М., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, съставил срещу Ю. Л. С. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 919574/04.03.2023 г. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Актът бил предявен на С., при което тя категорично отказала да го подпише.

За удостоверяване на този факт, служителите от ОПП-СДВР осигурили присъствието на свидетел в лицето на Т. Б. Ж.. Пред него служителите на реда предоставили повторна възможност на жалбоподателката С. да подпише съставения АУАН, при което тя отново отказала, което било удостоверено с подписа на Ж..

На 08.03.2023 г. жалбоподателката депозирала възражение срещу АУАН, в което посочила, че не е извършила вмененото й нарушение. Изложила още, че при съставянето на АУАН служителите на реда не са й предоставили възможност да се запознае с неговото съдържание, нито са й го предявили по установения ред, което мотивирало решението й да откаже да го подпише.

Релевирала възражение и срещу случайното привикване на преминаващ водач на МПС, който по инструкция на полицейските служители се подписал върху АУАН без реално да удостовери отказа на С. да подпише АУАН. Направено е искане за прекратяване на административнонаказателното производство с мотивирана резолюция, което АНО е намерил за неоснователно.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП № 23-4332005463/04.04.2023 г. от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на С. било наложено наказанието „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП. НП било връчено на 05.12.2023 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. П. В., Т. Б. Ж. и Г. К. М., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – възражение до началника на ОПП-СДВР с вх. № УРИ433200-26463/08.03.2023 г., справкакартон на водача, заповед № 513з-7271/26.08.2022 г. на директора на СДВР, акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана 3 по-горе фактическа обстановка.

От показанията на свидетелите В. и М. се установяват както обстоятелствата относно извършеното от жалбоподателката нарушение, което лично и непосредствено се възприели, така и процедурата по съставяне на АУАН. Полицейските служители еднопосочно заявяват, че са се движили в непосредствена близост до процесния автомобил и са имали необходимата видимост спрямо него, като изрично посочват, че са възприели използването на мобилен телефон от страна на жалбоподателката.

Полицейските служители имат добре съхранен спомен и относно процедурата по съставяне на АУАН, като свидетелстват за подробните обяснения, които са й дадени във връзка с реализацията на правата й да се запознае с изготвения акт и да възрази срещу него. Показанията им изцяло кореспондират и със заявеното от свидетеля Ж., който посочва, че лично е възприел направеният от жалбоподателката отказ да подпише АУАН, като пред него полицейските служители са й предоставили такава възможност.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно т.2.1., вр. т.1.3.2 от същата полицейските органи, заемащи длъжността „младши автоконтрольор“, са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а със заповед № 513з-7271/26.08.2022 г. на директора на СДВР актосъставителят Г. К. М. е бил преназначен именно на тази длъжност в ОПП-СДВР. На основание т.3.6. от заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи началникът на сектор 4

„Административно обслужване“, каквато длъжност е заемала Д. Д. Д., е надлежно оправомощен да издава наказателни постановления. Възраженията в жалбата за наличие на неяснота относно лицата, съставили АУАН, респективно – издали НП, съдът намира за неоснователни, тъй като във встъпителните части на всеки от двата акта се съдържа подробна индивидуализация на техните издатели, в това число с посочване на три имена, изпълнявана длъжност и структурно звено на службата им, като не е необходимо същите да бъдат отново възпроизвеждани и под подписите им. Не е налице каквото и да било съмнение, че именно издателите им са положили подпис върху съответните актове.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН.

Oбстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателката да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната й отговорност, като са посочени и нарушените разпоредби.

Неоснователни са доводите в жалбата за допуснато нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН при съставянето и предявяването на акта. Съгласно посочената разпоредба актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Запознаването със съдържанието на АУАН представлява предявяване на обвинение за извършване на административно нарушение и се удостоверява от нарушителя с подписването на акта. Подписът представлява изявление на нарушителя, с което потвърждава, че е запознат с повдигнатото му обвинение. Законодателят е предвидил в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, че отказът да се подпише акта се удостоверява с трите имена и подписа на един свидетел, който да замести липсващото изявление, потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В случая процедурата е спазена, тъй като удостоверяването на горното обстоятелство- отказът да се подпише актът, е установено с подписа на един свидетел, нарушението е констатирано, съставен е АУАН, който е предявен на нарушителя за 5 запознаване, поради което съдът намира, че жалбоподателят е бил надлежно запознат с административнонаказателното обвинение (в този смисъл Решение № 4743 от 13.07.2023 г. на АССГ по адм. д. № 4372/2023 г.). Безспорно установено е, че Ю. С. е присъствала лично на проведената спрямо нея проверка от служителите на ОПП-СДВР, като след установяване на неправомерното поведение същата е отказала да подпише съставения спрямо нея акт за установяване на административно нарушение № 919574/04.03.2023 г. Това обстоятелство е надлежно удостоверено по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – с полагането на подписа на свидетеля Ж., чиито три имена и точен адрес са отбелязани в заключителната част на акта. В показанията си Ж. изрично посочва, че в негово лично присъствие жалбоподателката С. е отказала да положи подписа си върху акта. Нещо повече – съвкупният анализ на събраните доказателства показва, че АУАН е бил оставен на разположение на С. за запознаване, с което е осигурена възможност да добие ясна представа за съдържанието му и да вземе адекватно решение за заемане на съответната си линия на защита, което тя е и сторила посредством подаването на възражение срещу АУАН и жалба срещу последвалото НП. В случая са били постигнати целите на разпоредбите на ал.

1 и ал. 2 на чл. 43 ЗАНН да бъде известен нарушителят за предприетите действия и да бъде гарантирано правото му на защита, т. е. съответните органи са проявили дължимата процесуална активност да запознаят нарушителя за започналото производство.