Решение № 41 от 19.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. КърджА., 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., II. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. КА.нова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20255100500030 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 498/02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 729/2024 г. по описа на РС - К.., е изменен размера на присъдената с решение № 19 от 15.03.2017 г. по гр.д. № 448/2016 г. по описа на Районен съд - К. ежемесечна издръжка, която ответникът С. А. Ю., с ЕГН **********, с адрес с. Р., ул. „Д.“ № 7, общ. К., е осъден да заплаща на малолетното си дете Ъ. С. Ю., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Г. А. Р., с ЕГН **********, като е увеличен от 200 лева на 450 лева, считано от датата на предявяване на иска - 11.06.2024 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска.

Със същото решение С. А. Ю. е осъден да заплати на Ъ. С. Ю., чрез Г. А.

Р. като майка и законен представител на малолетното дете, сумата от 600 лева - разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-К. държавна такса върху увеличената издръжка в размер на 360 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. А.

1

Ю., представляван от процесуалния си представител адв. С. М., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че към настоящия момент ввъззивникът бил в много лошо финансово състояние, тъй като изплащал ипотечен кредит за жилище и лизинг за автомобил. Сочи се също, че имал друго семейство, за което също се грижил. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС - К. и да постанови друго, с което да осъди въззивника да заплаща издръжка в минимален размер, считано от датата на предявяване на иска. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител - С. М., поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Заявява, че въззивникът може да плаща издръжка в размер от 300 до 370 лв. Представя писмена защита.

Въззиваемата Г. А. Р., като майка и законен представител на малолетното дете Ъ. С. Ю., не е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание лично и чрез адв. Н. М., оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че размерът на присъдената издръжка бил съобразен, както с годините възрастта на детето Ъ., така и с нейното здравословно състояние. Представени били писмени доказателства, от които било видно, че детето страда от епилепсия, което заболяване налага ло почти ежемесечно посещение на специА.зирана лекарска помощ, която в рамките на гр.К. не можела да бъде осъществена и, което налагало майката на Ъ. да пътува почти ежемесечно за гр.С. Сочи, че договорът за лизинг за закупуване на нов автомобил е бил изплатен към датата на подаване на отговора и на проведеното съдебно заседание в Районен съд – К. От декларацията за семейно и имотно състояние било видно, че въззивникът разполагал с достатъчно недвижими имоти, които опровергавали твърдението за неговото тежко финансово състояние. Същият декларирал, че получава средно месечно възнаграждение в размер на 3 900 лв. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС - К. е вА.дно и допустимо като не са нА.це основания 2 за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК за изменение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Ищцата сочи в исковата молба, че условията, при които била присъдена издръжката били изменени предвид установеното заболяване (епилепсия) и нараснА.те нужди на детето. Въвеждат се и твърдения, че майката на малолетното дете е безработна, а бащата получава постоянни високи доходи в Швеция, където живее и работи.

Ответникът оспорва иска по размер като сочи, че към настоящия момент бил в много лошо финансово състояние, тъй като изплащал ипотечен кредит за жилище и лизинг за автомобил. Сочи също, че имал друго семейство, за което също се грижил. Заявява, че може да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно.

От представеното като доказателство по делото удостоверение за раждане №********, издадено въз основа на акт за раждане № ***** от ******* г. на Община К., се установява, че малолетното дете на страните по делото Ъ. С. Ю. е родено на ****** г.

С решение № 19/15.03.2017 г., по гр.д. № 448/ 2016 г. по описа на РС – К., е прекратен гражданският брак между Г. А. Р. и С. А. Ю., като последният е осъден да заплаща на малолетното си дете Ъ. С. Ю., чрез неговата майка и законен представител Г. А. Р., месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.05.2016 г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на друга правопрекратяваща или изменяща издръжката причина.

Видно от представеното по делото като доказателство удостоверение № ***/07.06.2024 г., изд. от Директора на СУ „Петко Рачов Славейков“ – гр.К., детето Ъ. С. Ю. е ученичка в ***** клас, редовна форма на обучение през учебната 2023/2024 г.

От представените по делото епикриза изх. № 1527/24.11.2022 г. и епикриза изх. 26/12.07.2024 г., издадени от Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“, Акредитирана университетска болница - гр.С, се установява, че на Ъ. С. Ю. е поставена окончателна диагноза: G40.6 Grand mal припадъци (с малки припадъци – petit mal, или без тях) неуточнени, като същата е постъпила на лечение за времето 3 от 21.11.2022 г. до 24.11.2022 г. и от 09.01.2024 г. до 12.01.2024 г.

От представената като доказателство по делото служебна бележка изх.

№ 60-09-08-12188/07.06.2024 г. на Дирекция „Бюро по труда“ – гр.К., се установява, че Г. А. Р. е била регистрирана като безработна за периодите от 09.01.2017 г. до 12.09.2017 г., от 25.08.2020 г. до 20.12.2020 г., от 29.12.2021 г. до 03.01.2022 г., от 12.07.2022 г. до 09.01.2023 г. и от 08.03.2024 г. до 02.04.2024 г.

Видно от представеното удостоверение за граждански брак, издаден въз основа на акт за граждански брак № ***** от 04.08.2021 г. Община К., С. Ю.

А. е сключил граждански брак с Ш. Е. М. на ****** г.

С декларация за семейно и материално положение и имотно състояние с дата 18.11.2024 г., С. А. Ю. е декларирал, че семейството му се състои от Ш. Е.

М., с ЕГН ********** и М. Х., родена на ****** г., като получава месечно трудово възнаграждение в размер на 3 900 лв.

От представените като доказателства по делото договор за покупкопродажба на лек автомобил, Справка за притежавани недвижими имоти, изд. от ТД НАП – Пловдив, офис К. и Справка за вписвания, отбелязвания и зА.чавания, се установяват притежаваните от С. А. Ю. лек автомобил и недвижими имоти.

Пред настоящата инстанция е представено като доказателство Удостоверение, издадено от „Тенис клуб“ – К.., от което се установява, че Ъ. С.

Ю. е записана и посещава груповите тенис занимания на клуба.

От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Л. Б. С., се установява, че Г. А. Р. е работила като учителка в детска градина, но е била освободена и до месец октомври 2024 г. е била безработна.

За Ъ. С. Ю. се грижила неговата майка, която споделила на свидетелката, че детето има заболяване епилепсия като се налагало ежемесечно да я води на лекар в гр.С.

Свидетелят Е. Н. А. сочи в показанията си, че С. А. Ю. работи като шофьор в Швеция, където има друго семейство с една доведена дъщеря.

Свидетелят сочи, че въззивникът имал кредити в Швеция за недвижим имот и лек автомобил.

По делото са представени и социални доклади на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.К.. изх. № ПР/Д-К/99-001/30.07.2024 г. и изх. № ПР/Д-К/154 001/04.03.2025 г.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК е основателен и доказан до размера на 450 лв. месечна издръжка. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дА. са работоспособни и дА. могат да се издържат от имуществото си, като съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Безспорно е, че след постановяването на решение № 19/15.03.2017 г., по гр.д. № 448/2016 г. по описа на РС – К.. е нА.це изменение на обстоятелствата, касаещи нуждите на издържаното дете Ъ., която е в училищна възраст и се нуждае от специални грижи предвид заболяването Grand mal припадъци (с малки припадъци – petit mal, или без тях) неуточнени и нуждата от периодично лечение. При определяне размера на дължимата от родителите издръжка съдът съобрази обстоятелството, че майката на детето Г. А. Р. за продължителни периоди от време е била безработна. По отношение доходите на бащата на детето - С. А. Ю., то същият е декларирал, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 3900 лв. Установява се също, че въззивникът притежава лек автомобил и недвижим имоти, съгласно представените договор за покупко-продажба на лек автомобил, Справка за притежавани недвижими имоти, изд. от ТД НАП – Пловдив, офис К. и Справка за вписвания, отбелязвания и зА.чавания.

Също така в производството пред настоящата инстанция процесуалният представител на въззивника заявява, че същият може да заплаща издръжка в размер до 370 лв. месечно. От съвкупният анА.з на така установените данни, следва извод, че С.

А. Ю. има възможност да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 450 лв. Така определеният размер на месечната издръжка е съобразен с нуждите на детето и с възможностите на бащата. Неоснователни са в тази връзка изложените в съдебно заседание доводи, че лечението на заболяването епилепсия се поема от НЗОК и няма други разходи. Ноторно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че всяко посещение в лечебно заведение в друго населено място е свързано с разходи за транспорт и престой, които не се заплащат от НЗОК. Що се отнася до изложените доводи, че въззивникът изплаща заеми и се грижи за друго семейство, то следва да се посочи, че договорът за покупка на МПС е за срок от три години, считано от 5

15.11.2021 г., който е изтекъл, като по делото не са представени писмени доказателства, установяващи заплащането на ипотечен кредит за жилище.

Също така не са нА.це данни, че С. А. Ю. има задължение за издръжка на други свои деца.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 498/02.12.2024 г. по гр.д. № 729/2024 г. по описа на РС - К..

ОСЪЖДА С. А. Ю., с адрес с. Р., ул. „Д.“ № *, общ. К.., с ЕГН **********, да заплати на Г. А. Р., с адрес гр.К.., кв.“В.“, бл.*, вх.“*“, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, разноски за въззивна инстанция в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2, предложение първо от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6