Решение № 3669 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3669 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110170537 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу Б. П. Б., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5062,18 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 812,81 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 20.08.2024 г., сумата от 31,37 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.09.2021 г. до 20.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2024 г. по ч. гр. д. № 52222/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е вещен ползвател на топлоснабдения имот и титуляр на партида. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е 1 престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от ответника. В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ответникът твърди, че потреблението на топлинна енергия в процесния имот не е отчитано реално, а цените по издадените и получени от него фактури са силно завишени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ООД, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 28.08.2024 г. г. срещу ответника, за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 52222/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 30.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника с предмет описаните вземания за посочените периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срок по чл.

414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу ответницата, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и 2 ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение и ответникът има качеството на потребител на ТЕ за спорния период.

С оглед въведените с възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника на количеството доставена топлинна енергия и нейното остойностяване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Между страните не е спорно и се установява от представените по делото доказателства – молба-декларация, с която лицето е направило искане за откриване на партида на негово име, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата.

Ето защо ответникът е обвързан от договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани, поради което сочените вземания са възникнали в полза на ищеца на претендираното основание.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от 3 представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че в топлоснабдения имот е извършен отчет за 2021/2022 при осигурен достъп на 08.05.2022 г., срещу подпис, а за периода от 2022/2023 достъп до имота не осигурен на двете посочени дати. От заключението се установява, че в имота е имало монтирани 3 отоплителни дела и липсва узаконен водомер за битова гореща вода, поради което същата БГВ е определена на база на двама живущи. За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. стойността на сумата за топлинна енергия за отопление на имот и отопление отдадено от сградна инсталация, след изравняването, както и сумата за битова гореща вода на база, е в общ размер на 4896,36 лева. Сумата, дължима за дяловото разпределение, което е извършвано за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., определена основа на представените писмени доказателства е в размер на 31,37 лева, поради което исковете за главница са основателни до посочените размери, като за разликата над 4896,36 лева до пълния предявен размер от 5062,18 лева искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана. Дължимото обезщетение върху главницата за топлинната енергия, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор за исковия период е в размер на сумата от 812,81 лева, ето защо искът на ищеца за обезщетение за забава върху главницата следва да се уважи в пълния размер от 812,81 лева и за периода от 15.09.2022 г. до 20.08.2024 г.

Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от 2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 7,99 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и разноските в първа инстанция.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 118,29 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 168,29 лева, от които следва да му бъдат 4 присъдени 163,34 лева (83,52 евро).

В настоящото производство ищецът е платил 118,29 лева за държавна такса (лист 43) и 400 лева за СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв.