Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 555 от 05.02.2024, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 1022/2023
Вид
Решение № 555
Подписан
05.02.2024
В сила
05.02.2024
Състав
ПАВЛИНА ХРИСТОВА ГОСПОДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146, т.2, т.3 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.2, т.3 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.194, ал.2, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.194, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.195, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.195, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.200, ал.1, т.11, пр.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.200, ал.1, т.15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.204, т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.210 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.213, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.213, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 555

Хасково, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - V състав, в съдебно заседание на пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА административно дело №

20237260701022 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на М.Д.И. *** срещу Заповед

№3282з-3561/22.08.2023г. на ВПД Директор на Главна Дирекция Гранична полиция, с която му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна поради това, че не била съобразена с изискванията за форма и съдържание, установени в чл.210 от ЗМВР. Изложените мотиви били объркани, неясни и неконкретни. Не било посочено времето на извършване на нарушението, не били описани неговите обективни и субективни признаци. Непонятно било какво, кога и как точно е осъществил служителя и по какъв начин поведението му се свързва с конкретно нарушение. Дадената правна квалификация била неясна и не се основавала на конкретни обстоятелства от фактическа страна. Непонятен бил изводът за умисъл. Макар и многословна обстоятелствената част затруднявала служителя да проведе своята защита и не давала възможност на съда да осъществи съдебен контрол. Издадена била при съществено нарушение на правилата по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Не били спазени предвидените срокове по чл.195, ал.1 от ЗВМР, на жалбоподателя не била връчена заповед, от която той да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, за нарушенията и доказателствата, които го уличавали. Не били налице фактически и правни основания за издаване на заповедта, тъй като от жалбоподателя не било извършено нарушение на трудовата дисциплина. Твърденията в заповедта били неверни и не почивали на конкретни факти и доказателства. Заповедта била несправедлива и не съответствала на целта на закона. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед

№3282з-3561/22.08.2023г. на ВПД Директор на Главна Дирекция Гранична полиция, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата –

Директор Главна Дирекция Гранична полиция, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Заповедта била издадена от компетентен орган, в рамките на преклузивните срокове и не били допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването на заповедта. Претендират направените по делото разноски и възразяват по размера на адв.възнаграждение за представляващия жалбоподателя.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

До Директор ГД ГП е постъпило Сведение вх.№328200-501 от 09.01.2023г. от ст.инспектор Т.Т., в което били изложени данни за извършено от М.И. ***, нарушение при налагане на наказание за Т. със Заповед №4536з-321/01.08.2022г. Приложено било и Решение №841/08.12.2022г. на Хасковски АС, с което посочената заповед била отменена.

Издадена е Заповед №3282з-532 от

03.02.2023г. – за извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни, касаещи Началника на ГПУ Свиленград, комисар М.И., като е определен състав на комисия и срок на проверката, удължен със Заповед №3282з-869 от 27.02.2023г. и Заповед №3282з-1328 от 27.03.2023г. и Заповед №3282з-1785 от 25.04.2023г.

Приложени са болнични листове за заболяване на М.И.. Със заповедите няма данни да е запознат М.И..

В изпълнение на посочената заповед е съставена Справка рег.№3282р-12401 от 10.05.2023г., като са направени изводи относно проведено дисциплинарно производство за налагане на наказание на ст.инспектор Т., при което се сочи извършена от комисар М.И. на 06.07.2022г. проверка на оперативни дела на Т. и установено нарушение на служебната дисциплина, както и издадена от М.И. Заповед №4536з-321 от 01.08.2022г. за налагане на наказание на ст.инспектор Т.. Посочено е, че при издаване на заповедта М.И. е нарушил изискванията на чл.11, ал.2 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г., което по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР било дисциплинарно нарушение, извършено виновно, за което се предвиждало по чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР наказание - порицание за срок от 6 месеца до 1 година.

На 20.07.2023г. М.И. се запознал със справката, като изрично посочил, че същата не е утвърдена от Директор ГД ГП, и положил подпис, за да удостовери изявлението си.

На същата дата и след запознаването със справката комисар М.И. изготвя „докладна записка“, като дава обяснения, че не бил съгласен с изводите, че лично възприел извършеното нарушение от Т., защото бил уведомен от комисар Д.Д.. Не била извършвана проверка, тъй като мястото, деянието, обстоятелствата, при които било извършено, самоличността на извършителя били известни. При връчване на поканата за обяснения процедурата била съгласувана с Началник Сектор ДДП към Отдел ЧР ГД ГП. Не следвало да му се налага наказание за случая.

От представеното в преписката Решение

№841/08.12.2022г. на Хасковски АС се установява, че е отменена като незаконосъобразна Заповед №4536з-321/01.08.2022г. на Началник ГПУ Свиленград за налагане на дисциплинарно наказание порицание на Т. Г. Т.. В мотивите на съда е изложено, че еднозначно и безпротиворечиво по делото е установено, че М.И. *** към РДГП Елхово – дисциплинарнонаказващ орган, извършил проверка и установил нарушението, т.е. възприел лично нарушението, като така била налице хипотезата на чл.11, ал.2 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г., тъй като заповедта за наказание била издадена от М.И..

В представената преписка са налични доказателства от проведеното дисциплинарно производство на Т. Т. – извлечения от материали в ел.медии, докладна записка УРИ 4588-17645 от 08.07.2022г., изготвена от М.И. и относно извършена проверка в ГПУ Свиленград на 06.06.2022г., при която И. установил, че Т.Т. не е осъществявал периодичен контрол дела на оперативен отчет, като е предложено Сектор ОИД при РДГП Елхово да извърши проверка на установеното; писмо рег.№4070р-16505 от 13.07.2022г. на Директор РДГП Елхово, в което се определя срок до 29.07.2022г. гл.инсп.Г.Ф., зам.началник на ГПУ Свиленград да извърши подробна проверка на изложеното, като при установени слабости в служебната дейност да се вземе дисциплинарно отношение от страна на Началник ГПУ; писмо УРИ 18270/15.07.2022г. до Директор РДГП Елхово от Началник ГПУ Свиленград М.И. във връзка с указанията и уведомяване, че по здравословни причини Г.Ф. е възпрепятстван да извърши проверката; сведение от Гл.експерт в Сектор ЧР рег.№453р-3534 от 09.02.2023г. относно дисциплинарната проверка на ст.инсп.Т., ведно с покана за даване на обяснения от Т. и обяснение от Т. от 29.07.2022г.

Видно от представената Заповед №4536з-321 от 01.08.2022г. за налагане на наказание на ст.инспектор Т., подписана от Началник ГПУ Свиленград М.И., то последния сочи, че е извършил проверка на 06.07.2022г. и установил извършено от Т. нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР на Точев е наложено наказание порицание за срок от 6 месеца.

Приложени са кадрови справки на Т. и М.И..

Като свидетел по делото е разпитан Д.Д., който дава показания, че понастоящем е Зам.Директор на РДГП Елхово, а преди това бил Началник Сектор ОИД в същата дирекция и осъществявал методическо ръководство и контрол по отношение на служители. Имал наблюдения по отношение на Началник група ОИД към ГПУ Свиленград, който през 2021-2022г. бил Т..

Установил при проверки пропуски от Т. и изготвил докладни записки до Директор РГДП Елхово и екземпляр до ГПУ Свиленград, където тогава началник бил М.И.. М.И. бил длъжен да се запознае с докладните и водили разговори за състоянието на групата. Постоянно обменяли информация и със сигурност М.И. разбрал за слабостите в работата на Т. от негова докладна записка.

С оспорената Заповед

№3282з-3561/22.08.2023г. на

ВПД Директор на Главна Дирекция Гранична полиция на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР на комисар М.Д.И.

*** към РДГП Елхово при ГД ГП е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. В заповедта се сочи, че И. нарушил разпоредбите на чл.11, ал.2 и ал.3 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г. при издаването на Заповед №4536з-321 от 01.08.2022г. за налагане на наказание на ст.инспектор Т., като посочените разпоредби били задължителни за служителите на висши ръководни длъжности и на ръководни длъжности в МВР, осъществяващи правомощия на дисциплинарнонаказващи органи при търсене на дисциплинарна отговорност от държавни служители на МВР и при провеждането на дисциплинарни производства и налагане на дисциплинарни наказания. Изложената фактическа обстановка включва сведение от 09.01.2023г. от Т. и изложение на съдържанието на Решение №841/08.12.2022г. на АС Хасково, като на тази основа се сочи, че И. е нарушил разпоредбите на чл.11, ал.2 и ал.3 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г. / ал.2 - Служител на ръководна длъжност не може да бъде дисциплинарно наказващ орган, когато е възприел лично извършването на дисциплинарното нарушение; ал.3 - В случаите по ал.2 дисциплинарно наказващ орган е горестоящият ръководител на възприелия дисциплинарното нарушение служител/, като е прието за еднозначно и безпротиворечиво установено, че М.И. като дисциплинарнонаказващ орган е извършил и съответната проверка и установил нарушението на Т.., като е издал заповедта и не изпълнил правилото съгласно което дисциплинарнонаказващ орган е горестоящият ръководител. Прието е, че е осъществено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, обсъдена е тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелства, при които е извършено нарушението, формата на вината – умисъл, цялостното поведение, като е отразено, че И. няма дисциплинарни наказания, незаличени по чл.213, ал.1 от ЗМВР. Обсъдено е, че сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР не са изтекли при наличните обстоятелства по чл.195, ал.3 от ЗМВР.

Заповедта е връчена на служителя на

28.08.2023г., а жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд Хасково на 11.09.2023г.

Видно от Заповед №3282з-27 от 04.01.2024г. на Директор ГД ГП наложеното с оспорената заповед наказание е предсрочно заличено на основание чл.213, ал.4 от ЗМВР.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в установения от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед

№3282з-3561/22.08.2023г. на

ВПД Директор на Главна Дирекция Гранична полиция е издадена от материално компетентния дисциплинарнонаказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР. Няма спор по делото, че към датата на издаване на заповедта жалбоподателят е заемал длъжността Началник на ГПУ Свиленград към РДГП Елхово при ГДГП, като с оглед вида на наложеното дисциплинарно наказание /порицание/, същото е в рамките на правомощията на служител на ръководна длъжност – ВПД Директор Главна Дирекция Гранична полиция, какъвто е ответникът.

Заповедта е издадена в писмена форма. Същата обаче не съдържа всички изискуеми по силата на чл.210, ал.1 от ЗВМР реквизити. Съгласно тази норма, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, в която не е посочено ясно и конкретно времето и мястото на извършване на нарушението. Описани са фактическите обстоятелства, свързани с налагане на наказание на ст.инсп.Т., като същите са посочени като установени факти от представено от последния сведение и от решението на ХАС. Посочено е, че от мотивите на заповедта за налагане на наказание на Т. се установя, че дисциплинарнонаказващият орган е извършил проверката и установил нарушението, възприел лично извършването на нарушението на Т. в нарушение на чл.11, ал.2-3 от Инструкцията, като независимо от това е издал заповед вместо да изпълни правилото от Инструкцията. Въпреки посочването на дата на издаване на заповедта за наказание на ст.инспектор Т. – 01.08.2022г., при това описателно и като част от индивидуализацията на съответния акт, то в оспорената заповед няма конкретизация за времето – датата, на която се приема от ответника, че М.И. не е изпълнил задълженията си.