Определение № 629 от 28.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Варна, 28.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500473 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Енерго-Про Продажби“АД, чрез процесуалния му представител адв.Н.Б., против определение №3913/12.10.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№1991/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендират се разноски.

Въззиваемата А. А. О. в депозирания, чрез процесуалния й представител адв.Н.К., отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по в.ч.гр.д.№1991/23г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадена частна жалба от „Енерго-Про Продажби“АД против определение №9521/09.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№7651/23г. по описа на ВРС, 9-ти състав, в частта му, с която не е прието възражение вх.

№55280/24.07.2023 г. по чл.414а от ГПК, депозирано от „Енерго-Про Продажби“АД по заповед за изпълнение №3529/15.06.2023г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№7651/23г. по описа на ВРС, в частта за разноските в общ размер на 425лв., представляващи адвокатско възнаграждение на осн.

1 чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. и държавна такса по заповедното производство.За да прекрати производството по подадената частна жалба ВОС е приел, че същата е недопустима, като насочена против съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване, защото не попада в хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК, съответно, че защитата на страната следва да се осъществи по реда на чл.407 от ГПК чрез обжалване на следващото се да бъде постановено като следствие от неприемане на възражението разпореждане на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение.

Производството по ч.гр.д.№7651/23г. по описа на ВРС е образувано по заявление вх.№44830/14.06.2023г., подадено от А. А. О., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-Про продажби“АД за парично вземане в размер на 57лв./платени от потребителя при начална липса на основание такси за възстановяване преноса на електроенергия по 3бр. фактури, всяка от които на стойност 19лв./, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за съдебни разноски в общ размер от 425 лв./държавна такса и адв.възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА/.

С разпореждане №22393/15.06.2023г., постановено по ч.гр.д.№7651/23г., е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК за посочените в заявлението суми в полза на заявителя.Издадена е заповед №3529/15.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Препис от заповедта е връчен на длъжника на 22.06.2023г.

Постъпило е от същия възражение вх.№55280/24.07.2023г./подадено по пощата на 21.07.2023г./ по чл.414а от ГПК, в което е заявил, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в едномесечния срок за изпълнение по чл.412, т.8 от ГПК, за което е представил писмени доказателства/преводно нареждане от 07.07.2023г., удостоверяващо превод на сумата от 57, 52лв./главница и лихва/ по посочената от кредитора в заявлението Б.а сметка/.Възразил е и в съответствие с възможността по чл.414а, ал.2 от ГПК, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството/по изложените във възражението подробни съображения/.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по чл.

414а, ал.3 и ал.4 от ГПК е връчен на заявителя на 02.08.2023г.Постъпило становище вх.№58745/07.08.2023г./подадено по пощата на 04.08.2023г./ от А.

А. О., в което се излага, че не се оспорва извършеното от длъжника плащане на претендираните по заявлението главница и лихва, сторено след подаване на заявлението.Твърди се, че претендираните по заявлението разноски не са заплатени, като същевременно възражението по чл.414а, ал.2 от ГПК е неоснователно/по изложените в становището подробни съображения/.

С определение №9521/09.08.2023г. заповедният съд е приел за 2 основателно възражението по чл.414а от ГПК на „Енерго-Про Продажби“АД в частта му относно главница и лихва и е обезсилил издадена заповед за изпълнение №3529/15.06.2023г. само в тези й части.В цитираната част, поради необжалване от заявителя, определението на ВРС е влязло в сила.В частта за разноските съдът е счел възражението на длъжника за неоснователно, приемайки, че с поведението си дружеството е дало повод за предявяване на вземането, поради което не е приел възражението му в частта за разноските в общ размер от 425лв.

За разлика от възражението по чл.414 от ГПК, с което се оспорва вземането по заповедта/по основание и/или по размер/, възражението по чл.414а от ГПК се основава на твърдение за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.Чрез разпоредбата се цели да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно, а също така да се разреши спорът между страните, включително в частта за сторените в производството разноски.Чрез така предвидената процедура се стимулира длъжникът, който не оспорва вземането на кредитора, да го престира, а в случай, че не е дал повод за иницииране на производството и да поиска да не бъде осъждан да заплаща разноски за заповедното производство.При подадено от заявителят становище в срок, както е в настоящия случай, заповедният съд се произнася по основателността на възражението и постъпилото становище-чл.414а, ал.4, изр.2 от ГПК.Това произнасяне предполага разрешаване спора относно наличието на доброволно изпълнение на задължението в рамките на срока по чл.412, т.8 от ГПК, чрез проверка твърденията на всяка от страните и преценка на представените доказателства, както и преценка при наличието и на възражение по чл.414а, ал.2 от ГПК дали длъжникът, независимо, че е дължал вземането, ще дължи и разноските по заповедното производство/които са последица от дължимостта на самото вземане/, но по съображения, изводими от това дали е дал или не повод за инициирането му.Ако приеме, че плащане е налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, заповедният съд постановява диспозитив, с който приема възражението по чл.414а от ГПК и като последица обезсилва издадената заповед за изпълнение.Ако счете, че не е налице плащане, респективно, че длъжникът е дал повод за предявяване на вземането, постановява диспозитив, с който не приема възражението по чл.414а от ГПК, което ще доведе до стабилизиране на заповедта по чл.410 от ГПК и трансформирането й в изпълнително основание, въз основа на което ще следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, в който последен случай длъжникът, ако и да разполага с правото да обжалва пред въззивен съд разпореждането за издаване на изп.лист по реда на чл.407 от ГПК, не би могъл да оспорва дължимостта на разноските, вкл. по съображения, че не е дал повод за иницииране на заповедното производство, защото заповедта би била стабилизирано изпълнително основание.

Разпоредбата на чл.414а от ГПК е приета след постановяването на т.10в от 3

ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС, в която се предвижда, че, ако кредиторът е получил изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал.В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.Новата разпоредба доразвива цитираното разрешение, като целта е при извършено плащане спорът между страните, вкл. за дължимостта на разноските, да се разреши без иницииране на исково производство по чл.422 от ГПК.Доколкото определението по чл.414а, ал.4, изр.1 и това по чл.414, ал.4, изр.2 от ГПК могат да има преграждащ характер спрямо развитието на следващото се производство по повод по издадената заповед за изпълнение, както и се разрешава двустранно развилият се спор относно дължимостта на разноските от длъжника при основателно/и платено в срок доброволно/ вземане, в зависимост от това дали той е дал повод или не за иницииране на заповедно производство, и тези определения подлежат на инстанционен контрол.Обжалваното определение, с което производството по подадената частна жалба е прекратено, като неправилно, следва да бъде отменено, и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Независимо от изхода на делото, в настоящото производство на жалбоподателя разноски не следва да се присъждат, т.к. по него не се разрешава с краен акт материално-правният спор между страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3913/12.10.2023г., постановено по в.ч.гр.д.

№1991/23г. по описа на ВОС, гр.о., и

ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4