Решение № 766 от 01.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000501916 по описа за 2022 година

С решение № 60224/12.01.2022г., постановено по гр.д. № 240/21г. на ВКС, III г.о. е отменено решение № 12027/08.09.2020г. по в.гр.д. № 2464/2019г. на САС, ГО, 2 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Въззивното производството е образувано по жалба на Б. М. М. чрез особения му процесуален представител срещу решение № 2049/

20.03.2019г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 5330/17г. в частта, в която са уважени искове по чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят излага, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочи, че погрешно е прието, че банката не е упражнила правото си едностранно да променя уговорения лихвен процент или тарифа и поради това съдът не е разгледал възраженията за нищожност на договорни клаузи. Позовава се на чл.143, т.3 и т.10 от ЗЗП. Поддържа, че кредитополучателят не е бил уведомен за методологията на банката относно формирането на стойността на БЛП и тя да е станала неразделна част от кредитното правоотношение. Счита 1 за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 15 от договора за кредит от 2007г. По делото не е установено, че процесните клаузи са индивидуално уговорени. Неправилно съдът е приел за основателна претенцията за заплащане на нотариални такси от 171, 66 лв. претендирана на основание чл.10, ал.3 от договора. Настоящото производство не е такова по принудително изпълнение за реализиране на учреденото в полза на банката обезпечение. Неправилно съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на договора за цесия, поради това, че уговорената дата за влизането им в сила предхожда подписването им. Неоснователно е твърдението на ищеца, че кредитополучателят е бил уведомен за договорите за цесия със сключените споразумение от 06.04.2009г. и 26.03.2010г.

Неправилно е прието в решението, че възражението за нищожност на клаузи от допълнителните споразумения поради анатоцизъм е неоснователно.

Неправилно е прието, че ищецът е упражнил надлежно правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана е подписана от адв. Х.

И., която не е имала представителна власт да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

„Юробанк България“ АД в депозиран писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обективно.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД . В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че между него и ответника е сключен договор за банков кредит № НL28918/06.11.2007г.

Въз основа на него му е предоставен кредит в размер на 41760 евро, а именно 15 700евро за покупка на недвижим имот в гр. София, ж.к. „***“ с площ от 84, 19 кв.м. и 26 060 евро за други разплащания. Крайният срок за погасяването му е 420 месеца.

Кредитът е усвоен на 16.11.2007г. по сметка на ответника. За обезпечение на 2 отпуснатия кредит е сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот. Съгласно чл.24, ал.1 от договора за кредит страните са се съгласили, че банката може да прехвърли вземанията си на дружества от групата „Юробанк И Еф Джи Груп“ , включително и на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. На 06.12.2007г. между последното и „Юробанк И Еф Джи България“ АД е сключен договор за цесия. С него вземането на банката по договора от 06.11.2007г. е бил прехвърлен на цесионера. Банката е уведомила ответника за цесията с допълнителното споразумение от

06.04.2009г. С нов договор за цесия от 06.04.2009г.

„Бългериън Ритейл

Сървисиз“ АД е прехвърлило на „Юробанк И Еф Джи България“ АД всички вземания по първият договор за цесия, включително и вземанията, които има по отношение на Б. М.. За това прехвърляне на вземанията ответникът е бил уведомен с допълнително споразумение от 26.03.2010г Към договора за кредит са сключени допълнителни споразумения, които са неразделна част от банковата сделка. С тях са направени капитализации като към редовната и непогасена главница е прибавена договорната лихва. В следствие на това дългът е станал 57 199, 66 евро. Съгласно чл.4, ал.3 от допълнителното споразумение от 28.03.2013г. е въведен тримесечен период на облекчено погасяване на кредита. През този период се начислява годишна лихва върху дълга в размер равен на действащия към същата дата БЛП на банката по жилищни кредити в съответната валута, намален с 7, 77 пункта. По силата на чл.5 след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общи размер на дълга след натрупването на лихвата по предходния член, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка от 4, 95 пункта.

Кредитополучателят е получил погасителен план към споразумението от 28.03.2013г. По силата на т. IX от допълнително споразумение от 28.03.2010г. кредитополучателят заплаща на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече погасителни вноски. Съгласно чл.10, т.3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение върху предоставеното обезпечение. Съгласно чл.4 от договора кредитополучателят заплаща на банката и комисионна за 3 управление на кредита ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска в размер на 0,3% върху размера на непогасената главница. По силата на чл.14, ал.4 от договора кредитополучателят е дал неотменимо и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката тя да заплаща от негово име и за негова сметка необходимата премия за сключване, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като събира служебно необходимите средства от сметките на кредитополучателя.

Ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от договора за кредит и е изпаднал в забава. Ответникът не е издължил погасителна вноска с падеж 10.03.2014г., поради което на основание чл.18, ал.1 от договора банката е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо с нотариална покана от 08.03.2017г.

Затова ищецът моли съда да съди ответника да му заплати сумата от 56 862, 29евро, от която 695, 50 евро падежирали месечни вноски за главница за периода 10.03.2014г. до 20.04.2017г. и 56 303, 07 евро предсрочно изискуема главница, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, сумата от 22 526, 55 евро договорна лихва за редовен кредит дължима за периода 10.05.2014г.- до 20.04.2017г., договорна лихва от 242, 58 евро за периода 10.05.2014г. до 20.04.2017г., 526, 44 евро – такса за управление на кредита за периода 16.11.2014г. до 20.04.2017г.; 214,12 евро застраховки и 171, 60 лв. – нотариални такси. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срок ответникът Б. М. чрез особения му процесуален представител оспорва исковете. Не спори, че на 06.11.2007г. с ищеца са сключили договор за кредит в размер на 41760евро, както и че е учредил договорна ипотека в полза на банката върху апартамент 10, в гр.

София, ж.к. „***“. Счита, че в допълнителните споразумения има нищожни клаузи, предвиждащи капитализиране на просрочени падежни вноски, поради което дългът се е увеличил. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като изявлението е направено от лице, което не е имало надлежна представителна власт. Счита, че в договора за кредит има неравноправни клаузи- чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3, чл.12 и чл.15 на основание чл.143, т.10 от ЗЗП и на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени. Оспорва извършените цесии като ги счита за нищожни договорите, тъй като е уговорено, че влизат в сила преди подписването им.

Оспорва прехвърлянето на вземанията да е съобщено на Б. М., съгласно чл.99, 4 ал.3 от ЗЗД. Поддържа, че това не може да стане със сключване на допълнителни споразумение. Прави възражение за погасителна давност по отношение на главницата, таксите и лихвите.

Не се спори, а и от представения договор за кредит № НL 28918/06.11.2007г. е видно, че между ищеца и ответника са възникнали договорни отношения за отпускане на кредит в размер на 41760евро, от които 15 700евро за покупка на недвижим имот и 26 060 евро за други разплащания. Всяка погасителна вноска е в размер на 357, 40 евро. Крайният срок за погасяване на кредита е 420 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. По делото е представено искане за предоставяне на кредит от 08.10.2007г., изходящо от ответника, искане за усвояване на суми по кредит/л.219/ и молби от Б. М. за преструктуриране на отпуснатия му кредит.

Неразделна част от договора за кредит е погасителен план.

Не се спори, а и видно от приложение към договора за кредит от 13.11.2007г. е, че заемната сметка е открита на същата дата. С бордеро от 16.11.2007г. по сметка та кредитополучателя е преведен отпуснатия кредит.

Към договора са сключени допълнителни споразумения като към тях има погасителни планове.

Не е спорно, че като обезпечение на договора за кредит кредитополучателят са учредил договорна ипотека върху недвижим имот в полза на банката.

С нотариална покана от 08.03.2017г., получена лично от ответника Б.

М. на 15.03.2017г. на основание чл.47, ал.1 от ГПК, банката го е уведомила, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

С нотариална покана от 24.11.2017г., адресирана до Б. М., връчена на кредитополучателя при условията на чл.47, ал.1 до ал.5 от ГПК, той е уведомен за двата договора за цесия.

С договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2007г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД свои вземания по договори за кредит, сред които и тези по договора от 06.11.2007г.

С договор за цесия от 16.07.2009г. вземанията са прехвърлени отново на банката, включително и това към ответника.

С допълнителна искова молба ищецът е представил доказателства за 5 предоставена представителна власт- пълномощно с нотариална заверка на подписи и съдържание, относно сключването на договори за кредит от месец януари 2009г, нотариално заверено пълномощно от 09.02.2009г., нотариално пълномощно, изходящо от „Юробанк България“ АД в полза на адв. Х. И., от 18.05.2017г. и такива за извършени плащания като нотариални такси и застрахователна премия./л.282, 283/

В хода на съдебното дирене е допусната и приета счетоводна експертиза, която е установила задълженията на ответника по договора за кредит от 06.11.2007г., размера на погасените и непогасени вноски, както и платените нотариални такси. Вещото лице е установило, че кредитът от 41 760 евро е преведен по банковата сметка на Б. М. на 16.11.2007г.

Плащанията са преустановени на 10.03.2014г. Вещото лице е посочило непогасените задължения по кредита по главница, договорна лихва и такси. В съдебно заседание вещото лице е допълнило писменото си заключение.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните.

В хода на процеса са събрани и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

СГС е уважил изцяло иска за главница, частично за договорна лихва, изцяло иска за такси и за нотариални такси. В отхвърлената част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция като ново доказателство е допусната служебно от съда счетоводна експертиза. Такива указания се съдържат в отменителното решение на ВКС.